Литературен форум  

Брой 1 (485), 08.01.2002 - 14.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Гинчев

Два морала

 

Шест месеца след заминаването ти за лагера в Белене - разказва жена ми - твоят баща, поради това, че започнах да боледувам и изпаднахме в голяма мизерия, без да знам, написал писмо до Държавна сигурност да те освободят да си гледаш децата, че са на произвола на съдбата. От град Плевен полк. Аргиров изпраща следовател. Тогава ме извикаха в Общината. Човекът се отнесе към мене много любезно и ме замоли да ти напиша писмо, в което да те замоля да се вразумиш и като другите хора да порицаеш своята опасна за народа ни опозиционна дейност. Аз го замолих да те пуснат и ти ще се поправиш. А той поклати глава и рече:

- Той за втори път е в лагер и не се е поправил, та как да му вярваме? Ти си жена с образование. Порицай поведението му и ние ще ти дадем престижна работа. Много жени са привлечени на работа и са доволни. Напусни го, той е непоправим, а ти ще оправиш себе си и децата си.

- Мъжът ми след като разтурихте Земеделския съюз лежа четири години в затворите и като излезе, без да се меси в политиката, го изпратихте в Белене, че някъде на Запад унгарците правели бунт срещу властта.

- Ние ги пратихме, защото те открито одобряваха унгарската контрареволюция. Ние ги отпуснахме, за да видим дали ще си покажат рогата.

- Ние отивахме да сеем боб с децата, а вие ги разплакахте. Искате да напусна мъжа си. Ами ако стане някаква световна политическа промяна и накарат жена ви да ви напусне, а вие като мъжа ми сте зад решетките? Това ще го приемете ли за човешка постъпка? Кажете!

Следователят тогава подскочи от мястото си и викна:

- И ти като мъжа си, ако държиш такъв език, ще идеш при него в лагера....

- Аз искам да ида при мъжа си с децата си, да сме заедно. А старецът, дето ви е писал писмото, е бил заедно със свои братя, доброволци в Балканската война, и баща им е убит край Одрин. Тия мъже, бащи и синове, които гледат стока да орат нивите и хранят армии да бранят родината, са истински българи и патриоти.

Следователят ме изгледа зверски и излезе. Но ми стана леко, че му казах цялата истина.

- Та ти си била в по-ужасен лагер - казах аз на жена ми.

Българската литература

© 2001 Литературен форум