Литературен форум  

Брой 1 (485), 08.01.2002 - 14.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Далакчиева-Леринска

Срещу всевластието на хоризонталите

 

Петьо Пейчев. "Нататък в прорезите". Изд. "Аб". С., 2001Мисля, че поезията, ако е истинска, създадена веднъж, не може да бъде само обект на литературни празници. Тя съществува като публичен факт, доказва себе си във времето и търси нови пространства за съмишленици и опоненти. Това обстоятелство насочва размишленията ми над ПЕЙЧЕВИЗМА - творчеството на Петьо Пейчев, като нова територия за търсещия дух на съвременника.

Не мога да скрия, че след прочитане на стихосбирката "Нататък в прорезите", моите предпочитания задълго останаха при дебюта му в "Тектоника" (изд. "Литературен вестник", 1998). И не защото за нея той получи националната награда "Златен Пегас" в конкурса за поезия в Хасково "Южна пролет", и не защото последваха определенията: "златотърсач на златната жила в словото" (Митко Новков), "апология на поетичното в лексикалните ареали на поетичната империя на нетрадиционните български поети - Константин Павлов, Николай Кънчев, Христо Фотев и др." (Иван Сухиванов). В поезията на Петьо Пейчев Пламен Дойнов забеляза космополитните траектории на движението "в поетичния устрем на забележителния литературен подем на Бургас"! Движение, адекватно на формиращия се и изискващ ново мащабно мислене в Ерата на Водолея Нов свят.

Дори и жестът на поета да ми подари един от първите си броеве на стихосбирката "Нататък в прорезите" с посвещение "За литературата на вътрешните пространства" не ми подсказа и помогна да навляза по-дълбоко в съдържанието. А някога, преди още той да има стихосбирка, в бр. 12 от 1996 г. с в. "Свободен бряг" търсихме в Бургас Колумб за философската поезия на Петьо Пейчев, и по-късно, пак там, се появи удовлетворителният възторг от "Тектоника" в статията ми "Завръщам се да бъда време"
(в."Свободен бряг",бр. 6/ 6.02.1999 г.). В тоя "лито-геологически хиперреализъм", съединяващ "органичното с неорганичното" (М. Новков) мен ме увличаше креативността, органиката, втурването на Петьо Пейчев в недрата на социума, в мъчителното раждане на творческата личност, и то във време, когато умират и се раждат светове. Моята лирична устроеност да пристъпвам към творчески анализ след като ме развълнува сърцето, ми попречи да навляза в новите територии на рационалния нов устрем на Петьо Пейчев във втората му стихосбирка "Нататък в прорезите". "Няма емоции! - от-
кликнах му по телефона. Оставам при "Тектоника"! И... телефонната връзка между нас се прекъсна. Оттогава и до днес, макар че го търсих, не се изяснихме дали е било прекъсване на веригата по "външни причини", или е било неговият възмутителен жест от моето твърдоглавие. Оставих на времето да реши кой е бил прав и какво е искал да каже в наслова си на подарената ми книга. Реших "да узрея" за това ново творчество.

И ето, в един миг, по страниците на в. "Литературен форум", бр. 15/2000 г., съзрях Колумб за поезията на Пейчев - литературния критик Вихрен Чернокожев! Той беше усетил най-истински "пеещите метафизически прорези" на една нетрадиционна лирика, невписваща се в литературния пейзаж, защото и самият поет не желае да се вписва "списъчен и минерално мъртъв, без претенции, за да го приеме като свой!..." ("Прериен в последната си песен". П.П.). С опияняващо вдъхновение, граничещо с екстаз, изпитван само от откриватели в мига на попадението, той ни поведе като Вергилий "край флагчетата на баналното", със същия поетичен устрем "в слаломите на мисълта" (какъв синхрон!... на двама мъже в литературата), в необикновената космологична поетика на Петьо Пейчев, встъпваща в правата си извън рамките на миналото столетие ("там езикът е друг") и не "в прорезите", а в "проломите", вещаещи други открития пред новия свят.

След статията на Вихрен Чернокожев в мен се завихриха самокритични мисли: Кое ми попречи да видя неочаквания, по-различен от моите представи бъдещ Петьо Пейчев? Нежеланието ми да отворя повторно "Нататък в прорезите", заради чисто човешки подбуди "да се изясним", но тогава? Как ще се извършва промяната в самите нас, като робуваме на чисто човешки взаимоотношения, неясни, породени от какво? Донасяха ми оттук-оттам съмнения, че съм писала някога, може би без самата аз да го разбирам, а възможно е и някой да си мисли, че самият той ми е разгадавал творческите си намерения. Всичко е възможно, защото той стана и "Средиземноморски трубадур" с новата си поезия!... Мисля си, че щом като една изпреварваща времето си личност е съзряна по-далеко от нашите вече отворени граници, човек трябва да надникне в себе си и да се запита кое го задържа назад. Пред мен застина въпросът - дали моята родово-патриархална самодостатъчност ме застави да остана при благородния елен от "Тектоника", "заснет в минутата на изстрела", когато поетът заявява: "Историята е мъртва!..." Но аз също съм част от една история, която желае да остане жива, дори като мъртво стъпало, като памет, върху която ще стъпи новият свят?!... "Посмъртно става много интересно!" - възкликва той, "защото тогава и само тогава се сдобива с нови струни мисълта!... Напредва битието много стилно" ("Стъпка по стъпка"). Сега разбирам, че тук звучи сатиричният сардоничен смях на нашето пребиваване "в термитници и гробници", а той желае в нас промяна ТУК и СЕГА. Да се озърнем, да погледнем в себе си, тъй както той съглежда битието: Не сме ли и ние търкулнати в подножието му - кухи, ембрионални, изживени до шушка, и не ни ли улучва животът, проточено, до скъсване ("Вътрешен стил").

Не видях елена (от "Тектоника"), спасен, изтръгнал се от клопката, след "разлива на свободата", уплахата му от ПРЕДЕЛА ("лаконичната резка, последната в картината, порицаваща тоя ликуващ до самозабрава разлив..." Но не и той, изгребващ с лъжица миналото пълноводие.

Не видях ДРУГИЯ, НЕПОВТАРЯЩИЯ СЕ ПЕТЬО ПЕЙЧЕВ, В ДРУГОТО НАЧАЛО - цялостния, който "не може да бъде брат", но "не може да бъде и син", непонасящ несъвършенството "на сестрите" (любим израз на Христо Фотев), създавани една от друга, пребанално повтарящи се в банално повторим пейзаж, не само литературен. От Севера до Юга, и от Изтока до Запад - крещеше един Прериен в Епилога на Прорезите "ветрилообразен, дребен Чун, по стъпалата синурен - в разделите на световете, там, гдето се докосват ЕПОХАЛНИТЕ ЗЪБЧАТКИ и се сипе само дребен прах!... Каква чудесна метафористика се крие зад тези думи!... Не видях очевидното, че там, на Кръста е Парадът, а под Кръста се решава!... И малко повече разумност, и малко повече сърдечност!" Търсех чувственост от думите, които трябва да изразят една жестока реалност. Сега си мисля за "Брезенти": "Думите са твърде едри, за да значат нещо вън от мраморите на печалното тържище... Под тях е шаването, щъкането, дребни автономни форми, истински". В нещо се съжалих.

Вихрен Чернокожев ме събуди за новаторството на Петьо Пейчев, за поезията, която гради нов начин на мислене, където думите тласкат към нови, самозараждащи се вселени, прелюдия за ново произшествие. В тоя нов свят опората не са хоризонталите, а КРЪСТОНОСНАТА СИСТЕМА, на която се крепи Вселенската утроба и космологичното равновесие със своите рационални и ирационални измерения. Поезията на Петьо Пейчев търси адекватност в мислещите структури в променящия се глобален свят, като претендира за нова искреност, лишена от маската на фалша и лицемерието, за да бъде истинска. Тази поезия не е адресирана само до себеподобните, които могат да разбират и да вникват дълбоко в многослоестото метафорично мислене. Тя отива и до този, който може да осезава изпреварващо света и да гради себе си като личност, невписваща се стандартно в отживялото и настоящо битие. Философската поезия на Петьо Пейчев търси и намира бъдещето, защото в отрицанието си на нашата застиналост и вкамененост, по философската си същност е един лиричен Попъриеризъм, който има нов подстъп към истината, вечно изплъзваща се от нас, но към която винаги се стремим.

Надявам се, стъпка по стъпка, някой като мен, "от подножието на битието" да преминем "регистъра на узряването" и да прораснем в другото течение на Времето. А дотогава се налага да сричаме буквите на вътрешните пространства.

Българската литература

© 2001 Литературен форум