Литературен форум  

Брой 1 (485), 08.01.2002 - 14.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Неуспялата Балканска федерация

 

Впечатляващо е едно поместено през 1995 г. в юбилейния вестник по случай 100-годишнината на Йордан Ковачев писмо на Дж. Лансбъри до цар Борис Трети от 24.3. 1938 година, застъпващо се за писателя и прависта Йордан Ковачев - "арестуван в понеделник, 14 т.м., и след два дни отведен в концентрационния лагер в Несебър", в което между другото се казва и следното: "Спомням си с гордост, че когато бях още твърде млад, се присъединих към хилядите англичани, водени от г. Юарт Гладстон, които вдигнаха общественото мнение в полза на Вашата страна, където гражданите й бяха потиснати и клани през годините 1874-1876. Оттогава продължавам да се надявам (макар и без надежда), че балканските държави ще се обединят в една федерация мирно и дружески".

Любопитно е, че привърженици на Балканската федерация (поне във варианта между България и Югославия) се явяват в управляващите кръгове на България след 1944 година в лицето на Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов, въпреки че този техен възглед се отбелязва, най-меко казано, тихомълком.

Причината за общественото мълчание по темата се корени може би не само във факта, че оцелелите след "Народния" съд общественици, сред които е и Ковачев, са хвърляни в доста по-строг, вече социалистически, концлагер, но и в жестоката разправа със самите Димитров, Коларов и Костов.

Изпаднал изглежда окончателно в немилост поради идеята си за Балканска федерация, Георги Димитров е извикан в Москва, откъдето се връща, както е известно, по най-скръбния за човека начин. Обявената причина за смъртта му е цироза на черния дроб, "Бележити българи", том 5, стр. 37 (наистина Георги Михайлович не е безразличен към алкохола, а и тайното покушение често приема облика на угощение, още повече че балсамираното тяло на "вожда" неотдавна бе кремирано и по-нататъшните разследвания са невъзможни). На следващата година умира и Васил Коларов, чиято кончина не е дори упомената в енциклопедията "Бележити българи". Показателен е и начинът, по който в същата тази енциклопедия е отбелязана смъртта на Трайчо Костов: "След конгреса (Петия конгрес на БКП - бел. авт.) Трайчо Костов развива голяма партийна и държавна дейност като първи заместник на председателя на Министерския съвет в изпълнение на неговите исторически решения, дейност, която пресекна нейде през първата половина на 1949 г."

Някои очевидци твърдят, че, така както бил приведен в статия или в отпечатано изказване на Коларов, упрекът на Сталин към Димитров се свеждал до грешка на последния, който се изказал за федерация на всички соц-държави от Източна Европа вместо за федерация между България, Югославия и Румъния.

Ако наистина го е желала, Съветска Русия, причислявана тогава към така наречените Велики сили, е можела да подпомогне споменатата Балканска федерация. Фактът обаче, че след 1950 г. настъпва внезапен разрив в отношенията между Югославия и управляваната от руски съветници България, е твърде многозначителен и за пореден път потвърждава верността на библейската максима "По делата им ще ги познаете".

Българската литература

© 2001 Литературен форум