Литературен форум  

Брой 1 (485), 08.01.2002 - 14.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислав Богоров
адвокат

Вреди от обнародване без разрешението на автора

 

Да започнем с някои уточнения. Не са едно и също правото на авторство и авторското право. Първото бих определил примерно като задължение на всички, независимо дали са носители на авторското право, или не, да сочат името на автора всеки път, когато обнародват произведението. Докато второто е правото да обнародваме едно произведение и - съответно - да извлечем изгода от това1. Носител на второто може да бъде лице, което не е сътворило нищо, защото това право подлежи на прехвърляне чрез гражданскоправни сделки, в частност дори чрез трудов договор. Авторското право може да се продава, дарява, наследява, заменя и т.н., но не и да се придобива по давност както вещите2.

Авторско право и Закон за авторското право също не са едно и също. Първото включва, освен цитирания закон, отделни членове от:

1. Конституцията на Република България. Между множеството нейни авторскоправни разпоредби е и правилото, че не можем да бъдем заснемани без наше съгласие. Ако една манекенка не иска да ползват нейното лице без пари, Законът за авторското право не може да й помогне.

2. Международни договори, по които Република България е страна.

3. Закон за задълженията и договорите. В него са уредени непозволеното увреждане (за което ще стане дума по-долу) и неоснователното обогатяване. И двете намират широко приложение в авторското право. Освен това Законът за авторското право урежда договорирането, а за неуредените случаи се прилага все Закон за задълженията и договорите.

4. Гражданският процесуален кодекс урежда не само производството по авторскоправни спорове, но и такива хубави неща като налагането на обезпечителни заповеди и принудителното изпълнение. Например, спиране разпространението на дадена антология до произнасяне на съда по повдигнатия спор. Или изземване на същата, за да се дадат нейните бройки на автора, чиито стихове са в книгата без негово съгласие. Това са все възможности, предвидени в Закон за авторското право, но осъществими по реда на Гражданския процесуален кодекс.

5. Тълкувателни решения и Постановления на Върховния касационен съд.

6. Решения на Конституционния съд.

7. Наказателният кодекс предвижда затвор за някои нарушения на авторското право, например за плагиатството и пиратството. Друг е въпросът, че тези членове така и не се прилагат. Тъкмо този закон3  казва що е плагиатство. Между другото и тук той се отличава със своята точност и премисленост. 

Следва


 1. Да, автор на статията не съм аз, а Иван. Но - като собственик на авторското право върху нея, аз я продавам, съответно - аз ще сложа хонорара в джоба си.горе

 2. Самото право обаче може да се погасява по давност. То съществува до 50 години след смъртта на автора. Това не трябва да се бърка с давността за завеждане на дело за конкретно нарушение на авторското право, която - съгласно Закон за задълженията и договорите - е най-много петгодишна.горе

 3. Кодексите са вид закони.горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум