Литературен форум  

Брой 1 (485), 08.01.2002 - 14.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Виктор Мишин

България през очите на емигранта

 

През март 1996 г. за първи път пристигнах в България. Фалираха банки, сияеха "пирамиди". Курсът на националната валута се движеше 1 долар за 80 лева, а по-късно инфлацията го доведе до 1 към 3 000. От природните фактори най-силно ме порази голямото количество птици. И още - вестникарските будки, където цялата стока е изложена отвън - първо си избираш вестници и едва после ги плащаш, а не обратното. Впечатлиха ме многобройните кафенета, работещи едва ли не до сутринта и особеното спокойствие на хората. Заприказвахме се веднъж със сервитьора в хотелския ресторант. След като му свърши смяната, той ме покани на нощен клуб. Там седяхме до четири сутринта, имаше много негови приятели. Черпехме се взаимно. Докато плащах сметката, мнозина видяха, че имам долари, но аз без притеснение се прибрах пешком до хотела и по пътя никой не ме спря. Не че беше странно, но леко ме учудиха "местните нрави". Имаше и други първи впечатления и почти всичко се потвърди и продължава да ме удивлява вече пет години, откакто живея тук. Надявам се със своите бележки да помогна на онези свои руски сънародници, на които предстои да изберат бъдещето си.

 

Отношението към руснаците

Най-голямата и приятна изненада в първите дни от живота ми в България се оказа доброжелателното отношение към руснаците. Не просто приемането ни като добри хора, а като хора с нищо не стоящи по-долу! Веднага ми се иска да разясня местното понятие за "руснак". В повечето случаи за такъв тук смятат всеки, който живее на територията на бившия Съветски Съюз. Почти всеки българин пита - откъде си? При отговор - от Русия, искат уточнение: от Украйна, Беларус? Русия и руснаците се отъждествяват със СССР. Аз мислех, че 45-годишната комунистическа окупация е предизвикала у хората омраза към родината на комунизма. Това се потвърждава и от историите през 1994-95 г. с паметника на Альоша. Но на практика руснаците биват възприемани в буквалния смисъл като братя. Защо е така? Ще се осмеля да направя няколко предположения.

България 485 години е била под османско иго и именно Русия по време на Руско-турската война през 1877-78 г. я освобождава. Благодарната памет на народа вече 123 години пази топлота и уважение към руските воини (на 3 март 1878 г. се подписва Санстефанския мирен договор и тази дата се отбелязва като национален празник - Деня на освобождението на България).

Обединява ни и комунистическото минало, общата история, въобще спомените, макар "комунизмът" у нас и при тях да е бил различен.

Също така - православието. За обикновения човек е доста трудно да открие разлики в оформлението на храмовете - дотолкова си приличат. Само дето в местните църкви има места за сядане. Надписите са на един и същи език. Руската църква дори твърди, че за образец в оформлението на храмовете е ползвала именно българския тип, а не гръцкия или сръбския, които също са били разглеждани.

 

Езикът

За руснака българският език звучи като старославянския и като днешния църковен. Спомагателният глагол "съм" не е нищо друго освен изгубеният в руския есьм. "Аз съм Иван" - я есть Иван, "живот" - жизнь, "седмица" - неделя - много думи, излезли в руския от употреба, са се запазили в българския език.

Как и колко бързо може да научите български език? Мога да предложа три варианта.

Първи вариант. Месец и половина-два да вземате частни уроци по 4-5 часа дневно.

Може да посещавате и курсове, но те рядко се организират, а и частният преподавател е по-ефективен. Един час струва 2-3 лв. През останалото време - самостоятелни занимания. В края на втория месец почти свободно ще разговаряте.

Втори вариант. Самостоятелно изучаване. Купете си речници, гледайте новините по телевизията, слушайте радио. Относно речниците. В местните книжарници може да откриете само Руско-български разговорник. По-добре да си купите старите социалистически издания. Най-обемистият Българо-руски речник с 58 000 думи струва около 40-50 лв. (може и трябва да се пазарите). Ще го намерите на площад "Славейков" в София.

Третият вариант е нещо средно между първия и втория. Може да вземате уроци по 1-2 часа през ден и да се занимавате самостоятелно. На първо време не е зле да наемете (50-100 лв.) някой, който знае руски (не са рядкост българите, владеещи езика ни до съвършенство), за да ви съпровожда при уреждането на различни дела. Макар българите охотно да преминават на руски, ако събеседникът им не знае техния език. По-късно, когато започнах самостоятелно да говоря, това дори ме дразнеше, но човекът иска да покаже, че знае руски.

Ще се опитам целия период - от абсолютното незнаене на езика до свободното му практикуване - да разделя на пет етапа.

1. Условно го наричам "никога няма да науча този език, той е абсолютно различен от руския". До този извод стигнах през първия месец.

2. Започваш да свързваш думите, "сам разбираш какво говориш, но околните не те разбират". Това трае от втория до четвъртия месец.

3."Българите започват да те разбират". От четвъртия до шестия месец. Това е най-трудният период. Опитваш се сам, без чужда помощ, да общуваш. Налага се да премисляш всяка дума и изречение - в началото го съставяш първо на руски, след което го превеждаш. Започваш да говориш и по телефона, което е значително по-сложно от "живия" разговор. Българите, които добре те познават, те разбират почти 100%, но чуващите за първи път речта ти - изобщо.

4. "Започваш да говориш български". 7-ия-12-ия месец. Почти нямаш проблеми. Започваш да разбираш песните.

5. "Свободно общуване". От втората година. Не се замисляш, рядко отваряш речника. Изпитваш удоволствие от владеенето на езика. Някои те питат: Какъв сте по народност - говорите с акцент? Това е висша степен на похвала. На българите им е много приятно, когато чужденец, макар и зле, се опитва да говори езика им. Те винаги ще те окуражат: "Колко добре говорите български!" Но ако например след една година не можеш да вържеш и две думи, не биха те приели за "свой човек", макар и с нищо да не го покажат. Всичко казано дотук не се отнася до децата. Когато се преместихме, дъщеря ми беше на 12 години, синът - на 10. Преди училище учиха езика месец и половина по два часа на ден и това се оказа напълно достатъчно. Някъде към втората година децата ми започнаха и помежду си да разговарят на български. Моите забрани не дават резултат.

 

Семеен бюджет

Семейството ни е четиричленно, синът ми е на 15 години, дъщерята на 17. Ще опиша средните ни месечни разходи. Живеем в тристаен апартамент, не се ограничаваме по отношение на храната, в магазина купуваме всички продукти, които ни харесват - е, без черен хайвер.

Електроенергия - 41,67 лв., газ - 5,20 лв., вода - 18,48 лв., храна - 380,53 лв, обувки и дрехи - 33,33 лв., дребни разходи - 20,00 лв, телефон - 40,00 лв., данъци - 3,17 лв., поддръжка на апартамента - 20,83 лв. Общо - 568,21 лв. Или 270,58 долара. Като това е с 20-30 % над разходите на средното четири-
членно българско семейство.

 

13.12.2001 г.

София

 


Б. ред. - Бележките на Виктор Мишин са публикувани в Интернет в качеството си на помагало за руснаците, решили да емигрират в България. Препечатваме ги със съкращения.

Българската литература

© 2001 Литературен форум