Литературен форум  

Брой 1 (485), 08.01.2002 - 14.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йоздемир Индже

 

Йоздемир Индже е роден през 1936 г. в гр. Мерсин - Турция.

Завършва френска филология в Анкара, след което специализира фонетика в Сорбоната. Член е на международното жури за поезия в Лиеж - Белгия; на академия Маларме - Париж; сътрудник на международния център за поезия в Брюксел, член-основател на Ордена на трубадурите средиземноморци. Носител е на ордена Офицер на френското правителство.

Стихове пише от 1954г. Автор на повече от двадесет стихосбирки, книги с критически статии и размисли върху поезията, Йоздемир Индже е и активен преводач. Понастоящем е редактор в издателство "Телос", Истанбул.

 

На Luis Ospina


24
Думи, които откъснах от своята плът;
търсачи на извори, на дъждове,
дервиши покорители на пустини.

Думи, които изтръгнах от своята плът;
плодовити да сте, множете се,
вода за морета, за сушата почва бъдете.

Думи, които заех от своята плът;
наметало прозирно, обвиващо моето тяло,
гадател на сънища, акробат и палач.


Да умреш през пролетта

I
Едно е абсолютно в света:
Когато природата тупти в едно безкрайно сърце
хиляди ветрове, хиляди семена
набъбват в тялото ми тайно,
когато всеки миг човекът преоткрива
огъня и водата
и по затулени пътеки приближава лятото
недопустимо е да се оставя да умра през пролетта
предавайки се на закона на кръвта.

Едно е абсолютно в света:
Когато болката тупти в едно безкрайно сърце,
злощастие освещава улици и площади,
и наброяват четирийсет моите години,
и потъмняват тези венчета на възрастта ми,
тогава
действителност е любовта -
действителна е само тя,
всичко останало - лъжа.

Мое дело са
многолюдните улици, площадите
моя родина
призори синият миг
моя любов
открай докрай да променям природата
мой ред
да приема и отстоявам живота
без да прекланям глава
да изпитам цветята
да напиша видяното ред по ред
и да не се самопогубя
на закона на кръвта да устоя.

Едно е абсолютно в света:
Има ли болки - разцъфнали рози ще има.
Настъпи ли мрак - стиховете ни ще бъдат насреща.
Благодатни корени таи земята ни -
непокорни рамене и крака,
жени с пролетен дъх, с гълъбови очи
и утринна снага,
топли срещи на отрудени ръце,
пронизващи тишината устни
и работливи сърца.
Затова
Няма нищо абсолютно в света!

II
Хьолдерлин -
(как попадна в стиха ми
този толкова тъжен поет?!)
е казал, че: "Това, което търсиш, е близо,
посреща те даже."


Стихът

На Ален Боске

Стихът, на вечния огън пазител
Като небето размирен, ала течащ
Впрочем прашната самота на стенните часовници.

Стихът, напрегната неделна тишина
Тяло, изоставащо от духа е
Твар за смърт създадена.

Стихът, крещящ като афиш
Подтичва в обедния слънчев парк
Понякога в двор на джамия забравен.

Стихът, мургав, висок един и осемдесет
Името му в списъка "Издирват се"
В душата му очи на улици трептят.

Стихът, струящ от рамене ранени
Болка и умора притаени в надеждата
Усещащи се като бич по гърбовете.

Стихът, на фабричния портал при изгрев
Ревнива е нощта, безсънните крака оглежда
На феникса: топла пепел развяваща се.

Стихът, в залостени прозорци и врати
Почувствал огъня, водата и пръстта
Празничния мегдан със зелено в сърцето ливади.

Стихът, там където страдаш
На всички прегръдки и целувания събрат
Дъхът на любимата в самозащита, сам.

Стихът, камбанна мъгла между зидове
Цяло сърце имаш за писане, да излежаваш един живот
Не забравяй: Стиховете също в затвори лежат.


Преди раздялата с един град

Гледам пъстротата на деня:
Разцъфналите клони на прозореца,
при твоето пристигане ги нямаше,
само за пет дни се промени светът ми.

Тук ще си останат и след малко
този град, тези дървета, тези листа, сградите...
не зная дали ще дойдеш пак
дали ще остане нещо тук и от тебе?
Не гадая, не знам,
но че нещо ще отнесеш
не се съмнявам.

Днес е точно средата на април
хубав ден за раздяла с един град,
за да поемеш с товара му на гърба си
към поредното поражение в друг.
И пак...


II
Според мен съм разстояние,
най-късата спирала между две точки,
моите състояния.

Пътят ми - без път - безпътица-
по прелетния път на лястовиците ми се е случвало,
останки да видя от себе си.

Превърнах праха в свое укритие -
(ако направя) - тъкмо това би подхождало
на едно ехо: на прашинки да се раздели.

Когато "съм" става поглед, състояние
оставане там, без да съм бил:

На разни места руина съм
завинаги в един и същи миг.


* * *

Разложи се плътта ми: пепел и прах съм,
маслиново дърво за глас на вятър,
горски пожар съм, ехо съм
в утробата на лятото вкопчен

За да разпилея себе си в няколко времена.
"Кой пък те научи?", питат
и откъде толкова мурафети в мен.

Нямам свидетели, алиби също, (аз)
по време на произшествието не бях там.


* * *

Какво би сторил
ако лозето, което това лято е тук
догодина не си е на мястото?

Какво се променя,
лозето ли се премества
или съседите му се изселват на други места?

Вероятност трета:
Миналото лято може да не е бил тук
камъкът, на който сега седя.


13
В прикритото тяло на лятото
Мечтите ми изтощени, съжителстват
С прозрачното негово тяло.

Лято, синя метафора
Гола илюзия
В моята лудо влюбена плът
В моята лудо измъчена памет.

Лято,
Коприненият ми път е
Дивното ми вино, което
от мен извира, в мен се влива.

Тялото ми - мой небосвод е.


ХVIII
Изтлява тялото ти под пепелта
угаснал ствол на дъб,
отложени лета.

Пепел: твоята лична копринена,
пепел: чакаща вятъра, за да се събуди в него.

Сътворявам те наново
с чувстващия си ум
и мислещата си душа
навлизам бавно през ръцете ти.

Помня, когато те докосвах,
когато част от мен докосне твоя страна,
наложително е на брезов лист да ухаеш
трябва на потна сърна да ухаеш
на извираща вода ще ухаеш.

И миризмата се променя с времето:
Плесен на затворено мазе може да лъха
от тялото, неоткрило се за света,

Тяло, самозаключило се,
Плът - пепел, сляпа и глухоняма.

Вятър трябва да съм в едно от трите времена.

Превод от турски: Кадрие Джесур

Българската литература

© 2001 Литературен форум