Литературен форум  

Брой 3 (487), 22.01.2002 - 28.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Боян Пенев

Руска метрика

 

Продължение от брoй 2

 

Според Андрей Белый, съдържанието на стихотворението е неговата напевност – музика преди всичко! – гласи изискването на Верлена - [ ] новата поетика. Значи чрез изучаването на метриката да се приучим да обръщаме внимание на музикалната форма на стихотворението – да вникваме в нея. Чрез анализа да се влиза още по-дълбоко в нея, след като я направихме елемент на съзнанието си, да я превърнем в същото време в един още по-богат източник на поетическо преживяване.

 

Боян Пенев. Руска метрика. л.8

Да се изтъкне значението на метриката и в друго отношение

Както споменах, при изучаването на метриката е важно още и това: да се дадат насоки за нейното [ ] и изследване на българската поезия. В областта на нашата метрика ние нямаме почти никакви изследвания. Една твърде важна проблема на историята на българската литература остава почти неизследвана. Това, разбира се, не бива да остава така. Трябва да се поставят основите на една научна българска метрика – една метрика в духа на най-новите теории и изследвания; освен това в историята на българската литература трябва да бъде подробно разгледано развитието на българския стих и изобщо на метричните форми. Това е необходимо - особено като се има предвид днешното развитие на литературната наука – изучаванията в областта на поетичната, художествената форма. Необходимо е това особено днес, когато теорията и историята на литературата правят решителни опити да се превърнат в самостоятелни науки, да се обособят във всяко отношение, да се освободят от подчинението, в което ги държат други науки (социологията, психологията; историята на изкуствата).

 

Боян Пенев. Руска метрика. л.9

И да се сближат в своята теоретическа част с ония методи на изследване, с които си служат историята на изобразителните изкуства, в своята теоретична част, да се сближат още повече с лингвистиката.

От какво значение е стихотворната форма, за да се вникне в едно поетично произведение, за изясняването на неговото художествено съдържание, се вижда и от факта, че днес с литература се занимават, анализират я, проучват я не само учени, но и поети. Самите поети проявяват нобикновен интерес към ония теоретични въпроси, които са свързани с формите, особено с музикалните форми на поезията. С въпросите на метриката в Русия ще се занимаем от по-старите: Ломоносов, Третяковски; от по-новите Андрей Белый и Брюсов.

Във Франция – мнозина френски поети, стари и нови, са имали амбицията да напишат L‘Art poetique – Jk. De Banville (Teraite de poesie française), S. Prudomme (Reflexion sur l‘art des vers), G. Duhamel и Ch. Vildac (Notes sur la tehnique poetique – L‘Art poetique); Clandel, Francis Jammese.

Тия поети и мнозина други схващат много добре, до каква степeн е смешно да се мисли, както мислят някои, че за истинския поет е излишно да изучава своето изкуство, че той трябва да владее това изкуство по интуиция. За съжаление, не са рядкост тия, за които теорията на стиха няма никакво значение, и които мислят, че само посредствени поети могат да се занимават с нея, че даровитият поет не трябва да изучава никакви правила, защото това ще унизи неговото изкуство. Това е едно грубо заблуждение, каквото е заблуждението, че не е потребно да знаем основите, правилата на метриката, за да разберем и почувстваме напълно едно стихотворение. Винаги ще се долавя един съществен, органически недостатък в произведението на оня поет, който не е запознат както трябва с метриката. И колкото по-малко е запознат с метриката, толкоз по-еднообразна откъм метрични, ритмични форми /е/ (допълнението мое - М. Л) неговата поезия, толкоз по-често той се повтаря в едни и същи форми. Разбира се, никой не ще отрече, че първото условие за поетическо творчество е талантът, дарбата. Това е така. Но не бива да се надценява значението на дарбата; не бива да се забравя, че над тази дарба трябва да се работи усилено, упорито, за да се развива, прояви с всичките си скрити богатства.

 

Боян Пенев. Руска метрика. л.10

Също така поети и читатели трябва да работят над музикалния си усет. Наистина теорията не може да създаде музикален усет, нито поетическа дарба у човек, когото природата е лишила от тези качества. Но теоретическото познание би могло да допринесе твърде много за по-нататъшното развитие и обогатяване на дарбата. Когато един поет изучава стихосложението, метриката, на теория и на практика той най-сетне може да открие онези форми, които са най-съответни на неговата натура и чрез които неговият вътрешен свят може да се изрази по най-съвършен художествен начин. Чрез проучване на метриката той може да осмисли във формално отношение своята поезия. Формите се изучават от поета не за да подражава на тях, а за да се дойде чрез това проучване до една форма, свойствена и присъща на темперамента и дарбите на дадения поет. Изучава се още и за това, да се разбере изобщо тяхната същност. Само чрез такова едно [ ] изучаване те могат да се превърнат за поета в един богат инструмент за израз на известно поетическо съдържание. Една малка дарба, която работи упорито над себе си, може да даде много повече, отколкото една голяма дарба, която се отнася нехайно към себе си. На едно място в своя дневник Пушкин пише, че княз Шаховской станал посредствен стихотворец, защото не искал да изучава своето изкуство. За всеки поет - и за малкия и за големия - е необходимо да познава както практическите похвати на своето изкуство, тъй и неговата строга теория. Това съзнание е ръководило споменатите руски и френски поети, които наред с учените разработват науката за стиха.

В областта на литературното изследване метриката намира все по-широко приложение. С нея си служат не само естетическият анализ, но историята на литературата или, както споменах, с нейните средства може да се вникне по-добре в съдържанието на дадено произведение, да се разбере по-добре неговия смисъл. Не само това. Често тя дава възможност на литературния историк да определи към коя епоха спада едно стихотворение, за което няма исторически податки. Също така, като се излезе от метричните форми, може в някои случаи да се установи кой е авторът на някое безименно стихотворено произведение. Като се излезе от анализа на формата може също така да се възстанови хронологическия ред на стихотворните произведения на един автор; достатъчно е само да се знае размерът, метричните форми, с които си е служил той през различни периоди на своето творчество. Въз основа на такъв анализ например се възстанови хронологията на някои Шекспирови недатирани драми.

 

Боян Пенев. Руска метрика. л.11

Историческа метрика – развиване на метричните форми в кръга на дадена национална литература. Метриката на отделни епохи на отделни автори. Установяване на мистификации

Приписва се на някой автор след смъртта му известно стихотворене - чрез анализ на метриката възможно е да се възстанови истината. Приписваните на Яворова стихотворения.

Споменах за по-новите изучавания. J.Minor. Neuhochdentsche Metrik. Особени заслуги има за разработване на метриката като наука известният немски филолог Eduard Sievers (Rhythmisch melodische studien.1912). Като изследвач на стиха Sievers, може да се каже създаде цяла школа, към която принадлежат редица немски и американски филолози като Franz Saran (Dentsche Verslehre. 1907), Reinhard, Luick, Eggert, Scripture, Jones и др. Особено се засили в последно време интересът към метриката в Русия. На първо място тук би трябвало да отбележим А. Белый, който има твърде големи заслуги за проучването на руския стих. Ненапразно един от най-новите изследователи на руската метрика, Шенгели, казва, че с трудовете на този поет се открива нов период в руската наука за стиха. "Он остается отцом стиховедения, как науки. Он – Кант науки о стихе."(с.15)

Статистичният метод на А. Белый. Благодарение на А. Белый фактите на стиха започват да се изучават по-внимателно, събират се в голямо количество статистични сведения за формите на стиха и едва след това, и то твърде предпазливо, се пристъпва към обобщение. Този метод днес е усвоен от всички изследователи на руската метрика и най-широко се прилага.

 

Боян Пенев. Руска метрика. л.12

Статыи и работы принципиального характера (С. Боброва, Чудовского, Н. Недоброво и др.) грешат - априорностью суждении и более отражают вкусовь е суждения авторов, чем дают законченую систематизированную теорию русского стиха. Многие из их утверждении войдут в науку, но лишь после основательной проверки на материале. (Томашевский. Русское стихосложение. 3 с.). Остоется упомянуть в новых русских теориях метрики, стремящихся заменить традиционные стопы тонического стиха с иными началами. Автору, конечно знакомые эти теории, но он продолжает считать свою точку зрения правильной. Наука должна искать простейшие элементы, из каторых слагаются изучаемые явления. Такими простейшими элементами в нашей классической системе стихосложения (тонической) являются традиционные стопы - ямб, хорей и др. Вводит взаменыих иные начала - не упрощает, а усложняет вопрос. (Валери Брюсов. Основы стихословедения., с.4)

Брюсова – догматично изложение. Виж библиографията в края на "Русское стихосложение" Томашевский.

Библиография върху изучаване на руското стихосложение у Томашевски: 1. Русское стихосложение 2. Теория литературе.

Една наука за руския стих, както изтъква Томашевски няма достатъчно трудове по описанието на разглеждания стихотворен материал. Фактите на стихотворния закон още не са изучени – потребно е внимателно изучаване и описание на стихотворната реч.

Шенгели в своя "Трактат о русском стихе" (1923) се опитва да създаде една органческа метрика - да систематизира в нея изводите от проучването на живия стих - стихът в момента на произнасянето. Разработката на отделни, специални въпроси – разглеждане на теоретическия въпрос от принципиален характер, отделни трактати върху метриката (Лукьянов, Бобров, Томашевский, Чудовский, Эйхенбаум, Жирмунский, Тынянов и др.).

Заслугите на Московския "Лингвистический кружок" и на "Общество изучения теории поэтического языка" (ОПОЯЗ).

Отличително за всички тия нови проучвания, че те излизат от осъществената звукова страна на стиха, от неговата звукова музика; техен обект е стихът в момент на гласното четене или на произношението, в момент на рецитацията; стиховият обект е преди всичко от слухов характер - възприема се слухово. Стиховата реч се разглежда значи като частен случай на рецитационната форма - на формата, предназначена за произнасяне. Може да се иде до крайност: пълно абстрахиране от значението, смисълът.

По какъв път идва метриката до такова едно отношение към стиха?

През 90-те години Sievers излезе с един лозунг:

Ohrenphilologue (слухова филология) вместо Augenphilologue (зрителна, очна филология). Този лозунг е имал твърде голям успех [ ], Sievers създава цяла школа. Коя е ръководната идея на Сиверса при изучаването на стиха?

Той изтъква, че обикновено поетическото произведение оказва своето въздействие във формата на писмено предаване; но това предаване е всъщност жалък сурогат на живото слово.

 

Боян Пенев. Руска метрика. Резюме (към л.12)

Отбелязахме по-важните [ ] и нови проучвания - Sievers и неговата школа; Руските: Жирмунский, Томашевский,Тынянов, Эйхенбаум, Шенгели...

Изучаването на стиха ката звуково явление - изтъква се на първи план неговият чисто слухов принцип.

Особено музиката на стиха - отличава се от музиката на прозата. И поради това не е достатъчно да се изучава поетиката като явление на езика - да бъде обект само на едно лингвистично изучаване.

Стихът трябва да се изучава в поетиката - с него се занимава една специална част от поетиката: науката за стиха, учението за стиха.

Българската литература

© 2001 Литературен форум