Литературен форум  

Брой 3 (487), 22.01.2002 - 28.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Денка Кръстева, Дечка Чавдарова

Писателят като сплетник

180 години от рождението на Ф.М. Достоевски

 

Продължение от брoй 2

 

Темата за литературата Достоевски развива и в романа "Унижените и оскърбените", в който освен образа на "четящия човек" въвежда и образа на героя-писател. Идеята за литературата в този роман е представена като реалност на различни съзнания. Детското съзнание на Нели очаква от литературния текст идеалния модел. Това очакване е предопределено от бинарното мислене на детето, основано на митологичните представи за противопоставяне на доброто и злото. Нели чете романа на Иван – а от нейния коментар на сюжета се разбира, че това е "Бедни хора" - и предявява към героя-писател (маска на автора) претенциите за щастлив край – т.е. за справедливост. Наивното съзнание на друга героиня - Ана Шумилова - изисква от литературата необикновеност на изобразения свят и не приема нито типа текст, създаващ илюзията за реалност, нито пък новия тип писател - демократ и реалист в лицето на Ваня. Романтичното съзнание на Ихменев полемизира с новите представи за литературата на натуралната школа и също защитава представата за литературната творба като идеален модел, несъвпадащ с реалността, и за патетична възвишеност на стила. Позицията на Достоевски е въплътена в гледната точка на героя-писател, който възприема като естествено желанието на неизкушения читател (а може би въобще на човека) за победа на доброто над злото, но утвърждава конвенцията на реализма за правдоподобие: "Не, Нели, тя ще замине далече, ще се омъжи за един помешчик, а той ще остане сам - отговорих аз с дълбоко съжаление, като наистина съжалявах, че не мога да й кажа нещо по-утешително". Тази реплика на Иван изразява раздвоението у него между писателя, отстояващ естетиката на правдоподобието, и детето, което не може да се примири с победата на злото.

Ролята на героя-писател като помощник се свързва и с ролята на лечителя. В сюжета за Нели се включва мотивът за болестта, която в творчеството на Достоевски е устойчив елемент от образа на Петербург като символ на Града – т.е. на европейската цивилизация, останала чужда на руското начало. В кода на реализма пък болестта е знак за несъвършенство на обществената система, вследствие на което се диференцират болести на богатството и болести на бедността. Тази концепция за болестта проблематизира ролята на лекаря и възможностите на медицинското знание. В "Унижените и оскърбените" Достоевски въвежда образа на лекаря-немец, който осъзнава безсилието на медицината при лечението на Нели и помага на детето най-вече с търпение и доброта. Истинският лечител в света на романа е Иван, който с помощта на семейство Ихменеви лекува душата на Нели, като й дарява уют и обич преди смъртта. В сюжета за Ихменеви, реализиращ притчата за блудния син (дъщерята Наташа напуска дома си), Иван Петрович е изповедник, утешител, душеспасител, водещ бащата към прошка. За реализацията на тези значения изключителна значимост в семантиката на текста има идеята за съборността. Църковната идея за човешкото обще-житие ("живот мiром") на всички, които са братя пред лицето на Бога, е пренесена в светската култура в семейството на Ихменеви (вярващата Ана и "рицаря на честта", благородният Николай побратимяват всички "деца" в изобразения свят): осиротелият Иван е осиновен и израства като "брат" на Наташа, Ихменеви приютяват двете деца на Валковски - Альоша и Нели намират Дом у Ихменеви. Писателят е този, който възстановява разрушената съборност. Иван Петрович е антипод на силите на Злото: на Валковски и Бубнова, които въплъщават смъртните грехове "блуд", "лъжа", "сребролюбие", "гняв" и тласкат жертвите си към отчаяние. В съзнанието на всички герои писателят реализира антитезисни черти: той е аскет, безсребреник, дарител, посветил се саможертвено на другите, лишен от горделивост (въпреки споходилата го слава), способен на прошка (сюжетният ход с измяната на Наташа). Той реализира идеала за духовно съвършенство като отражение на божията същност, заложена в човека. Така Достоевски осъществява чисто руски аспект на митологизацията на фигурата на писателя като подвижник и праведник в светския живот - митологизация, която е елемент на руската идея. Можем да уточним, че писателят за Достоевски изпълнява роля, еквивалентна на тази на свещеника от сферата на църковния живот. В тази концепция се вписва изборът на името на героя-писател в "Унижените и оскърбените" – мирското Иван от евангелското Йоан.

Следователно, в творчеството на Достоевски можем да открием най-ярък израз на руската представа за Литературата като Наставница, която дава отговори на житейските въпроси "какво да се прави?" и "кой е виновен?". Развивайки тази представа, Достоевски насочва към проблема за моралната същност на Писателя, на когото е възложена мисията на Учител и Свещеник.

Този проблем придобива особена актуалност в постмодерната ситуация, за която е характерна естетизациятата на злото и девиациите, в която доминира играта с текстовете на културата, водеща понякога до нейното разрушаване, до отказ от всички ценности. Имайки предвид руската митологизация на Литературата, можем да предположим, че в Русия постмодерната ситуация ще извика въпроси, които в други култури няма да звучат така остро и болезнено. (Всъщност, такива въпроси вече се поставят.)

Българската литература

© 2001 Литературен форум