Литературен форум  

Брой 3 (487), 22.01.2002 - 28.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

София Митова

Вопъл от чужбина

 

В чужбина съм. Вече трета година. Много хубава страна. Е, слънцето не е толкова благосклонно колкото у нас на юг, но това не пречи на туриста да си отиде оттук омаян. А дали чужденецът живее тук омаян?

Много интересна страна. Трябва ти само да пътуваш, да разглеждаш прекрасните замъци, крепости, пещери..., да се наслаждаваш на приказно изваяните планини, да се дивиш на наредените като броеница, чисти и спретнати къщички...

А какво става като започнеш да се чувстваш "част" от тази земя? Та тя винаги ще си остане чужда за теб, колкото и да я обикнеш. Ех, Българийо, Българийо, моя любвеобилна майко, изпращай по-често синовете си извън своите обятия, но за по-продължително време, за да заобичат безкрайно не само природните ти прелести, славната ти история, стария ти динамичен език, но и най-разпокъсаните ти дрипи! Тук хората са способни да направят от запетайката мит, а нима всяка стъпка от твоята свещена гръд, Отечество, не е мит?

Ах, какво глупаво същество бях, Родна Земьо, когато, газейки твоите тучни треви, вдишвайки неземните ти аромати, реейки се по волните ти поля, преодолявайки сплотените, мощни върхове на твоите топли, балсамиращи душата планини, бродейки по твоите темпераментни или успокояващи реки и упоявайки се от всички твои очарования, не осъзнавах, че заслужаваш моя най-дълбок поклон, Земьо моя! Искам, така както и неповторимият Дядо Вазов, да направя дълбок поклон пред Теб, Твоите реликви, пред славните ми предци, които така силно са Те обичали, давайки кръвта си за Теб, пред художниците на словото и всички останали творци, които са Те възпели и пред всички знайни и незнайни велики или обикновени хора, които са дишали или дишат твоя въздух, които са се наслаждавали или се наслаждават на твоите плодове, които те обичат дори и в случаите, когато не осъзнават това.

Българийо, колкото и да затънеш, колкото и кръпки да има по теб, аз пак ще те обичам, не само защото "твойта кръв е южна", не само защото е "от кремък твоя стар Балкан ", не само защото друга като тебе няма, не само защото съм се кърмила с твоя въздух, не само защото по-благозвучен език от родния няма, не само защото българин най-добре може да разбере българина, а защото се научих да те ценя сега, когато протягам към теб ръце и не мога да те достигна, сега, когато си толкова далеч, вярвам в тебе, вярвам, че колкото и зле да си, българинът все някак ще успее да намери сили да изтъче нов плат, с който да замени закърпената ти мантия, нов плат, изтъкан от преданост, обич и гордост да се нарече твой син.

Българската литература

© 2001 Литературен форум