Литературен форум  

Брой 3 (487), 22.01.2002 - 28.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Георги К. Спасов

Столицата като самодостатъчна България

 

Изглежда странно: докато населението на България намалява, населението на столицата се увеличава. В този смисъл май беше и девизът й.

Наплив към столицата имаше и преди "онзи" 10 ноември, но той беше регулиран - за добро или зло. След 1989 падна прословутото изискване за "софийско жителство" и мечтаната столица се оказа достъпна за всички българи. Все повече мои познати живеят или поне работят в София. Градът ни видимо опустя (най-вече откъм млади хора). Спомням си, че преди години по време на Коледните и Новогодишните празници тук можех да срещна свои бивши ученици, които са се върнали във ваканция. Сега те не го правят - остават в София, Благоевград, Варна, Бургас, Велико Търново и най-вече в чужбина, там, където учат. От своя страна, голяма част от столичани се изнесе в посока на запад. Така процесът на движение провинция - столица - Запад се съчета дифузно с общия процес на придвижване България - Запад. Столицата "засмука" не само човешкия ресурс на страната. Тя съсредоточи в себе си цялата политическа, икономическа, финансова, кадрова и каква ли не още власт. Така например зад всички големи приватизационни сделки в града ни стоят "едри" столичани или столични групировки. Те са представени тук от свои подставени лица, които, разбира се, също преживяват добре. Всички проекти във всякакви сфери (а те са свързани преди всичко с финанси) се консумират изцяло от столицата. Включването в тях на провинциалисти е екзотичен детайл или плод на недоглеждане. Столицата концентрира още повече (в сравнение с миналото) обществения, културния, "медийния" живот. А известно е, че в страни като Германия, Франция, Италия, Швеция, Швейцария и още, и още не само столицата е лицето на държавата.

Много наши региони следват една (според мен унизителна политика) да експонират своите местни прояви на фон, който е национално интониран да речем, чрез поканата на столичен политик, столичен писател, столичен общественик. Инвазията към столицата застрашава равновесието между нея и провинцията. Столицата като че забравя, че Провинцията е нейният донор във всяко едно отношение. Оттук тя взема и подменя своите атрофирали "органи" - били те политици или управленци (което е едно и също). От друга страна, самите провинциалисти, станали "столичани", забравят обратната посока към "тихия дом с белоцветните вишни". Пазарджик даде (с друг противоречив смисъл) много "лица" на България. Къде са те сега? Емил Кошлуков реанимира своето политическо битие като шаман на царското движение; подобно актуализиране в политическото пространство направи и Стоян Ганев; все повече избледнява споменът за Катя Михайлова като адвокат; Петя Шопова направи странни (но не и необясними) прелитания от Ал. Лилов към Ал. Томов, а после към Петър Стоянов, а сега... (всъщност къде е сега?); снахата в село Варвара Анелия Тошкова изкара пълен мандат като депутат, като през това време завърши право и смени касиер-счетоводните си умения с адвокатска професия; Любка Качакова научи в местната гимназия "Б. Брехт" онези езици, които я "изстреляха" в Европа, за да я върнат като управленец (или политик - което е едно и също); моят съученик от механотехникума Александър Паунов влезе в парламента като генсек на комунистическата партия (бих искал да попитам дали ще раздаде на бедните поне част от богатството си)... и още много са онези нашенци, които отидоха "натам" и забравиха посоката "насам". Изразът от онзи виц "Всички сме за Пловдив" е вече променен: "Всички сме за София!" Всъщност това изигра лоша шега на управлението на Иван Костов. Докато според ТВ новините, в столицата безработицата беше около 4 процента, тук в Пазарджик тя се движеше между 18 и 20. И докато столицата се изживяваше като самодостатъчна България, останалата, "провинциална" България реши да я накаже: тя гласува "иначе".

Искам да вярвам, че нещата ще се променят. Че няма всяка вечер да научавам коя улица от столицата е разкопана, кой столичанин за пореден път е удостоен с "национална" (а би трябвало да е "столична") награда, кое столично издателство организирало премиера на столичен автор... А спомням си как през 70-те години много столичани идваха, за да гледат прочутите по онова време постановки на Пазарджишкия драматичен театър. Няма да заживеем нормално, докато не се даде (а защо не се завоюва!) правова, финансова, политическа, обществена, културна автономия (о, не в онзи смисъл) на всички български региони. Тогава столицата ще бъде естествено недостатъчна да представя България. И това ще е най-хубавото.

Българската литература

© 2001 Литературен форум