Литературен форум  

Брой 3 (487), 22.01.2002 - 28.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Николай Кънчев

 

Под надзора на
самото слънце

Моят телескоп все още е коминът
все едно в чий дом, където и да бъда
аз съм като у дома си безприютен.

И през моя телескоп аз нощем гледам
как потомък на магьосница с метлата
на седло без кон минава над комина.

И играчите на карти преиграват
в своята игра, докато проиграят.
Те са под надзора на самото слънце.
Въпреки гнева си то все пак изгрява...
Сабята на справедливия джелатин
е сгъваема и винаги помилва.





Аз не одобрявам
този случай

Бедният е сигурно насилник.
Стигнал е до просяшка тояга
и го е ударил на просия...
Вече всички пазят се от него.

Краят на света го е отминал
и макар отправил се към него
следващият свят не е пристигнал,
няма как да свърже двата края.

Даже с одобрението на небето,
аз не одобрявам този случай...
Винаги добър към недобрия,
връщам и невзетото назаем!





Ангелът хранител
току-що ми каза

Повече от сам, ако и теб те няма,
отметни се от безлюдните стърнища.

Сламени ергени гледат как безстрастно
въздухът танцува с всички пеперуди...

От пресъхналия стубел пак извира
ручей, в който да отплуваш с книжен кораб.

Границата на възможното се вижда,
а отвъд възможното си всевъзможност...

Само че при устието на реката
се намира митницата на морето.




Всичко е върху
гърба на всички

И това, което не си сторил,
си го сторил, сякаш си го сторил,
без да си го сторил пред съдбата.

Имаш ли сестра, не питай колко
са ти зетьовете и кои са...
Приеми, че сте едно семейство.

Банката за него е чакалня
на надеждата и златен лъч е
подаяние от светлината.

Казвам го, заложил си главата...
Няма случай, в който сам палачът
да изпробва свойта гилотина.


Най-заветната цел
е слънцето наяве

Вече мина полунощ и се завръщат
самнамбулите от лов на самодиви.

Мечката е в кратък летен сън и ние
няма за какво насън да се петлявим.

Пеенето на петлите ни възпява...
Нека се събудим по петляно време.

Чак над селото осъдено да съмне,
за да види, че е град по дневно време.

И помилвано при екзекуция, когато
зрителите са с превръзки на очите...



В кръчмата със сметка
без кръчмаря

Всички учени сънуват в мрака
своите открития, които
няма да се появят наяве.

Спящият орач и той твърди, че
зърното покълнало в хамбара
някой ден ще си намери нива.

Даже ухажори на вдовици
са дошли от оня свят на живо,
без да дойдат с техните съпрузи.

Но в самото настояще с древен
бог на виното се пие само
ако виното го пожелае....



В пъстрата приемна
на живота


Истинският дом е на балкона,
щом дойдоха ни на гости тези,
на които щяхме да сме гости...

И макар че нищо не ще кажа,
между думите все още има
разстояние за още думи.

Все пак нищо няма да се случи.
Кулата, която се наведе,
за да я достигна, се въздигна.

И на двора долу, както пее,
точиларят никога не точи
нож в гърба на никого, а точи...



Слънчев опус

Пишещият е изписал свойте думи.
Птицата е изкълвала свойта човка.

Винаги от ненападаща заплаха
бяга по течението си реката...

Но самият ти не бързай да изгряваш
с облак върху себе си, ако си слънце.

Все пак бъдещето още изпреварва
сутрин себе си и става настояще.

Гледай как светът навсякъде с росата
е потънал в пот преди да се е трудил...


Светлоносец в
свита от светулки

Той по детски някога е сбъркал
кръглата светкавица с балонче,
и по чудо не е спукал гума.

Гумата така неизтощима
на велосипедчето, което
вече е велосипед и вече...

Вече по средата на живота
толкова е топло, че в леглото
нощем и завивката е гола.

Той в безсънието си обаче
още слуша люлчината песен,
докато леглото стане люлка!



И чиновникът си
има своята пробуда

За чиновника, поглеждащ от колата, сякаш
всеки уличен фенер е канцеларска лампа.

Аз се движа пеш сред тези улични фенери
и разпалвам любопитството на всички лампи.

Те надничат вкупом през служебните прозорци
с бледи погледи на ревностни болногледачки.

Кой е казал, че чиновникът е болен, той е
даже неунил след дълго слушане на речи.

И сега, подобно двойник мой, наперен слуша
как речитативът на петела става песен!...



Левитиращият проповедник

Аз съм в падината на живота.
Неиздигнал се над свойта тежест,
съм камбана без камбанария.

Всички счупени прозорци гледат
на света с очите на слепците
и едва ли искат да ме чуят.

Никога не искам да оспорвам.
В спора винаги плачът доказва,
че окото губи пред сълзата.

Неусетен, се самоиздигам...
Само лекотата на душата
никога не я лови кантарът.


Преминаване по моста

...Селската река е спала на течение и все пак
е спокойна в предусещане на хубавото време.

Как ще нервничи, дори изгряло зад случаен облак,
слънцето не вледенява от страха, че ще угасне.

Конят, който е привидно оседлан от този облак,
яхнат е от слънцето далеч по конската посока.

Времето напредва и остава все по икиндия,
сякаш някой преразказва недочетената книга.

Вижда се, че моста го крепи надеждата в човека,
който, вижда се, че го крепи надеждата му в моста...

Българската литература

© 2001 Литературен форум