Литературен форум  

Брой 3 (487), 22.01.2002 - 28.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Двуличието на дискотечното наслаждение

 

В повечето случаи само смъртоносно произшествие е в състояние да развенчае, макар и за кратко, загнездилата се в ума ни под напора на привидността подмяна на нравствените ценности. Това се потвърждава и в схващането за дискотеката.

Младежи и деца, в които останалите са привиждали другари и бъдещи приятели, при едно внезапно, възникнало на входа на дискотеката стълпотворение, изведнъж, под себичния напор на инстинкта, се превръщат в убийци на връстниците си, стъпквайки ги с нозете си.

Такова произшествие се бе случило преди известно време, мисля, в една дискотека в Белорусия. Подобни злощастия - пожари в дискотеки - се случиха неотдавна и в държави като Холандия и Швеция, така че причината не е в пропуснатите мерки за сигурност или в обществените неуредици, а в изгубената чувствителност на обществеността спрямо безнравствената и бездуховна същност на дискотеката като място за младежко развлечение, където в сумрака на танцувалната зала си дават среща най-разпространените днешни пороци - безделието, пиянството (и чрез алкохол, и чрез опиати и никотин), блудството и търговията с опиати и жени, а понякога и поръчковото покушение срещу човешкия живот. Както е казано и в Библията, "тези, които се опиват, нощем се опиват", но трябва ли да присъстват на такова място нашите деца, които растат в държава и общественост, наричаща себе си християнска?

За жалост съвременното българско общество дотолкова е заливано (чрез осведомителните средства) с образи на благовидно фамилиарничене с греха и дотолкова е загубило чувствителността си за греховността на безнравствените прояви, че ги смята дори за положително явление.

Онова, което се разиграва в дискотеките, на български език се нарича всъщност безпътност, но обществото определя подобни "увеселения" като част от "културния афиш".

Единственото донякъде противостоящо на дискотечната поквара общество е за жалост само Младежкото филхармонично общество. За младите хора липсват или пък са заглушени и затъмнени от околната шумно натрапвана пошлост истински нравствените поведенчески образци.

Докато в юношеството на предците ни, макар и в години на робство, "жетварка пее нейде в полето", в днешните времена уж свободните потомци още в невръстна възраст припяват "фолк"-песнопения, в които вулгарността на текста и пошлостта на музикалната фраза са в настървена надпревара. И така преобладаващо пустеещите днес селскостопански земи в България се превръщат сякаш в своеобразна метафора и за душите на повечето съвременни млади хора.

Чак смъртоносното произшествие, погубило десетки младежи в дискотеката, сепва изведнъж духовете, но дори и тогава вниманието на обществеността бива отклонявано в посока към техническите подробности, вместо да бъде съсредоточено върху знаменателно сбъдналите се стародавни истини, че "заплатата на греха е смърт" и че "плътските страсти воюват срещу душата".

 

08.01. 2002

 

Българската литература

© 2001 Литературен форум