Литературен форум  

Брой 3 (487), 22.01.2002 - 28.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Палми Ранчев

Търпението на "интелектуалците"

 

През време на безкрайно продължилия преход (който отдавна наподобява вечно строящия се социализъм или постоянно отдалечаващия се хоризонт на чистия комунизъм), напразно се опитвахме да определим какъв точно е замисълът. Бяхме сигурни, че структури на някогашната власт са предвидили и организирали поне следващите си десетина-петнайсет години. Ще припомня с удоволствие любимите някога петилетки. Винаги сравнително близък хоризонт, след който ще се случи Нещо Голямо. Някога Комунизмът, после Капитализмът (в различните му фази: на първоначалното натрупване, от американски тип, истински и т.н.), сега Новото време. Струваше ни се, че осъществяването на идеите им беше поверено на актьори-самодейци, част от които играеха сравнително прилично. В началото като общност от вдъхновени идеалисти и задъхани кандидати за разпределяне на облагите и властта. По-късно, след публични крамоли и тайни съзаклятия, се разпределиха в различни на цвят партии.

Временно забравяхме съмненията, че всичко, което ни сполетя и ще ни сполети, е предварително обмислено. Вярвахме, че стихийното ликуване и недоволство от поредната промяна беше по-важно. Откривахме истина в спонтанността, или поне тогава забравяхме фалша. Но лицата, окопали се във властта, ако не винаги същите, бяха от същия животински (хищнически) вид. Не беше случайно например, че в началото 70% и дори повече от депутатите бяха с досиета и картончета (подробни или само с имена и номер) в архивите на ДС. Подобни констатации връщаха първоначалното усещане, че не сме жертва на обикновен грабеж, а на планиран заговор. Затова се взирахме с по-голямо съмнение в познатите вече лица. Някак нагласени изглеждаха подходящите биографии, в които обикновено липсваше хастарът, а цели периоди (прекарани в затвора, в САЩ, Канада или друга чужбина) оставаха в сянка.

Сега ще акцентирам върху артистичната лекота, с която избраните ченгета и другите около тях се преобразиха. Ще припомня, че до 89-а, ако някъде редовно се събираха десет човека, поне един беше доносник. Често неизвестен на останалите. И значи станал част от друга специализирана общност. Имаше ченгета-инженери, научни работници, обикновени работници, дори музиканти. Това донякъде обяснява защо толкова лесно се превъплътиха в новите си роли.

След беглото пробягване през годините и изродите на прехода, нека погледнем и към така наречените "интелектуалци". Всички бяха на щатна работа и ползваха облагите на казарменоорганизираното съществуване. Съответно бяха викани, съветвани, направлявани от службите. Контролираха ги изкъсо и постоянно. Едва ли организаторите на прехода напълно са ги забравили. Но тяхната драма беше предопределена от факта, че не бяха подходящи за началото. Нужно ли е да припомням, че всички бяха известни публични личности, които хвалеха и защитаваха каквото им заръчаха. Имаше избраници, които дори бяха част от близката компания на Т. Ж. Оказа се трудно, и направо невъзможно, да сменят веднага маските и поведението си. Някои от тях продължиха да играя (да пият) със старите си приятели. Останалите объркани се оглеждаха, чакаха указания, и когато не ги получиха, започнаха самостоятелно да се спасяват. Най-трудно беше на казионния "интелектуалец", който поначало изпитваше респект и направо страх от ДС, по-късно от мутрите и другите вълци (а техни бяха първите години на прехода), да намери място сред новопоявилите се герои.

Заедно с щатните интелектуалци и неразкритите доносници, пострадаха и другите, които не бяха ползвали пълния набор от облаги. Тяхното недоволство сякаш имаше повече основания. Не разбираха защо не ги забелязват. Винаги бяха живели в очакване на своя шанс. Струваше им се, че накрая са го дочакали. Но сред тях нямаше дисиденти, от каквито преходът имаше нужда. Само мърморковци, които вършеха работа в началото. После ги зарязаха.

Дълго време управляващите смятаха, че "случайно" влезлите в политиката, не-случайно останалите и другите крадльовци са достатъчни да задържат властта. Едва в последните години осъзнаха, че погрешно пренебрегват "интелектуалците". Независимо дали са били ченгета, кандидат-ченгета или само са пили в същата кръчма. Без да ги превръщат отново в идеологически отряд, започнаха да ги активират. Назначиха най-подходящите, които още не бяха се уредили самостоятелно, в комисии, общества, организации и фондации. Постепенно се разбра, че както в началото на прехода определиха бизнесмените, банкерите, политиците и въобще хората, които ще благоденстват през следващите десетилетия, по същия начин посочват интелектуалците. Имаше успешно пласирали се, не толкова успешно и обикновени (постоянно) недоволни. Но нека погледнем по-внимателно към последните месеци, когато фразите "фен на Костов" и "обичам Стоянов" (след изненадващото нахлуване на Царя) не вършат работа. Не работи с предишната сила, въпреки избора на Първанов за президент, и печелившата в продължение на доста години позиция: бащите и дядовците с капии на "Позитано", синовете и внуците, като поборници за демокрацията, на "Раковски". Групиранията, обвързаностите и политическите съотнасяния се променят с трудна за контролиране динамика. Вече се разбира, че ако Царят се задържи по-дълго във властта (четири, осем години), от чувствата и страстта към предишни личности, партии и правителства ще остане само пепел. Някои впрочем очевидно се преориентират. След като носталгично изложиха съжаленията си за грешния избор на така наречения народ, който отново ги постави в сложна ситуация, започнаха да говорят по-неутрално. Налучкват обективния за момента тон и дори вече критикуват онези, които доскоро неудържимо хвалеха. Не споменавам дали са поети, писатели, философи или политолози. Неясният силует на "интелектуалеца", специалиста по всичко, с когото управниците най-лесно свикват (вече са свикнали), отново е най-подходящ. Знаят на какво е способен, какво могат да очакват от него и как да го използват. Затова лесно го допускат до отрупаната маса, която е истинската цел на Вечните Гладници от епохата на Т. Ж. и техните наследници. Времето, както винаги на тази географска ширина, е барутно и несигурно, а водата изглежда още по-мътна. "Интелектуалците" този път по-уверено се ориентират по релефа на тинестото дъно. Прекарали почти цяло десетилетие в ъндърграунда, превърнали се в мъченици и страдалци на някогашните съюзи, отдели и управления, сега търпеливо изпълняват поредната маневра, с която отново да застанат в положение "служа" към властта. Използват проверени стратегии, в които обикновено коментират морални казуси: протестират, недоволстват, припомнят. И с неприкрита възбуда и оживление възстановяват някогашните си рефлекси и навици.

Българската литература

© 2001 Литературен форум