Литературен форум  

Брой 3 (487), 22.01.2002 - 28.01.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислав Богоров

Необходимо ли е разрешение за отпечатване на икона?

 

От колеги съм чувал, че по времето на социализма е било прието постановление на Министерски съвет, указ или друг подзаконов акт, с който е бил установен монопол върху отпечатването на икони в полза на Българската православна църква.

В търсачката на определени думи в информационната система на българското законодателство обаче под думата "икона" се изписват само два нормативни акта. И двата са в областта на застраховането и без връзка с какъвто и да е монопол. Предполагам обаче, че такъв подзаконов акт наистина е бил приет1 и че в нито един брой на Държавен вестник не може да се открие текст, съгласно който той е отменен. Нито че може да се открие някакъв друг документ, който да го отменя. Следва ли от това, че монополът съществува и до днес и - съответно - че за отпечатването на икона в книга или вестник е необходимо съгласието на Българската православна църква? Считам, че не, поради което и не си направих труда да издиря въпросния нормативен акт, който урежда този монопол. Дали го има и дали е указ или постановление, не е съществено, щом е ПОДЗАКОНОВ нормативен акт.

Ключовата дума тук е "подзаконов". Ето за какво става дума. Съществува един нормативен акт, който ни казва, че обнародването на икони е изключително право на църквата. Съществува обаче и друг - това вече е Закон за авторското право и сродните му права - който ни казва нещо различно.

Вторият никъде не говори за "икони", но в чл. 3, ал. 1, точка 5 сред обектите на авторското право споменава "произведения на изобразителното изкуство". В теорията е прието, че тези произведения се възприемат чрез зрението и се изразяват в линии и багри. Иконите отговарят на това определение, но споменатият закон не урежда никакъв монопол в полза на църквата. Нещо повече, подобен монопол би противоречал на началата, които този закон закрепва. Според Закона за авторското право, право на обнародване има носителят на авторското право. А носителят е толкова църквата, колкото и всеки издател, стига от смъртта на автора на иконата да са изминали повече от 50 години2.

След изтичането му е налице само правото на собственост върху иконата3 и - ако авторът е известен - правото на авторство. Последното не трябва да се бърка с авторското право, защото се изчерпва със задължението той, а не друг, да бъде сочен като създател на произведението. Както правото на собственост, така и правото на авторство, нямат нищо общо с правото някой да възпроизвежда иконата чрез фотографиране, печатна техника, сканиране или по друг начин.

И така, две норми казват две различни неща по един и същ въпрос или - с езика на правистите - две норми предвиждат различни последици за една и съща фактическа обстановка4. Първата е особена, втората - обща, но първата е също така подзаконова, а втората - законова.

Още от римското право е установено правилото, че особеният нормативен акт отменя общия. То означава, че когато е установено конкретно правило за един особен случай, тоест, когато е уредено едно изключение, прилага се това конкретно правило, а не общото правило, което се отнася за повечето случаи. Но това правило проявява действието си само между нормативни актове от един и същ ранг. Например между закон и закон или между постановление и постановление. Когато говорим за закон и постановление, прилага се законът, даже ако той е общ, а постановлението - особено.

Както казах, обстоятелството дали актът, който закрепва монопола, е отменен в някой Държавен вестник, не е съществено. Защото:

1. Даже ако не е изрично отменен, той все пак е отменен. Става дума за това, че освен изричната отмяна съществува и мълчалива такава. Тя се извежда по тълкувателен път и е налице, когато се установи, че за една и съща законова хипотеза две правни норми предвиждат различни правни последици. Тогава се прилага онази, която е създадена по-късно. По-късно създадената в случая е Законът за авторското право - 4 години след 10 ноември.

2. Той е подзаконов, а Законът за авторското право и сродните му права е законов нормативен акт. При противоречие на подзаконов и законов, прилага се вторият, така както при противоречие на закон и конституция се прилага втората.

Съзнавам, че за вярващите подобен поглед изглежда опростителски. За тях една икона е не произведение на изобразителното изкуство, а вяра, облечена в образ. Не творчество, а, напротив, липса на такова, доколкото иконописецът изразява не себе си, а божественото.

Докато авторското право е неразривно свързано с идеята за оригиналност, а тъкмо последната е чужда на канона. Един иконописец, в отличие от живописеца, се счита толкова по-добър, колкото по-малко свой поглед влага в произведението си. Затова самото словосъчетание "авторско право", използвано по отношение на една икона, изглежда кощунствено на вярващите. Но законът не разграничава иконата и натюрморта. Защото кое е божествено и кое е изкуство субективно?

Казаното е в съгласие с Конституцията, която в чл. 54 (1) прокламира правото на всеки да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, а в редица свои разпоредби закрепва пазарните отношения и недопускането на монополизъм.

 


1 Причините да го няма в информационната система могат да са разнообразни. Първата е недоглеждане. Втората, че той може никога да не е бил обнародван. Правилото, че за да влезе един нормативен акт в сила - той трябва да се обнародва, бе закрепено в нашето законодателство едва с новата ни Конституция.горе

2 Това, съгласно чл. 27 (1) от Закон за авторското право и сродните му права е максималният срок, в който правото се закриля.горе

3 Това е право върху конкретната вещ, а не върху интелектуалната собственост. Ако си купя книга, аз съм собственик на книгата. Но нямам право да издавам текста на тази книга, защото не съм закупил това авторско право.горе

4 Терминологично това звучи по следния начин: различни диспозитиви за една и съща хипотеза.горе

Българската литература

© 2001 Литературен форум