Литературен форум  

Брой 4 (488), 29.01.2002 - 4.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Георги К. Спасов

За думите

 

Преди известно време някои вестници излязоха с водещи заглавия от рода на: "БИЯТ ТАЛАНТИТЕ НИ". Оказа се,че става дума за един талант с името Вежди Рашидов. Като столичен общински съветник се бил сбил с някакъв пазач на паркинг. Или нещо подобно. Този случай ме насочи към едно мнение с две части.

 

Първа част. Медийното възмущение, че "бият талантите ни", има фриволното внушение, че трябва да се бие селективно. Когато, значи, служебното лице види, че нарушителят е Талант (или може би Политик, Журналист, Артист... изобщо популярно лице), той не трябва да го бие. Подтекстово се разбира, че ако е обикновен човек - може да се бие, дори е препоръчително да се бие: къде се тика между народните избраници, та били те на общинско ниво! Наистина ли, питам се, същите тези медии не разбират, че за една нормална държава не би имало значение дали престъпилият правилата се нарича Вежди Рашидов или Петко Маринов Петков. Ще разбера, че живея в цивилизована страна, когато медиите вдигнат шум, че някой бие абсолютно неизвестния Хикс или Игрек - по простата причина, че Човек не трябва да се бие.

 

Втора част. По същия случай Вежди Рашидов даде скромно няколко Интервюта. Едно от тях имаше наслов: "АЗ СЪМ МОРАЛЕН ЧОВЕК".

Става дума за Рашидов. Не знам дали е такъв. Не го познавам. Само гледам и слушам какъв е - така както ми го казват медиите. Но в едно съм убеден - абсолютно неморално беше честването му преди няколко години на някаква негова годишнина (беше станал на четиридесет и кусур години). На фона на една скотски бедна страна с хиляди гладуващи (в буквалния смисъл) хора скулпторът беше поканил силните на деня в България (май в ресторант със същото име). Докато Илия Павлов връчваше на своя приятел някаква награда, столичани слагаха ръка на челото си, за да може да видят през стъклата на витрините блюдата с храни и напитки. Толкова цинична парвенющина не бях виждал (и нямаше да я видя, ако не бяха я показали по държавната телевизия като крупно "културно" мероприятие).

Хубаво би било всички да млъкнем. За дълго. За да може думите да се отърсят "от отровната си плесен", с която сме ги покрили, и да заживеят със същинския си смисъл.

Българската литература

© 2001 Литературен форум