***
С кламери ще закача в небето
прозрачни облаци
и ново слънце аз ще си направя
с кристално езеро под него...
Бели славеи, прободени с любов,
ще вият като корабни сирени.
Дали ще се спаси светът, или
като мъртъв дъб ще се стовари
върху нас?
И клоните му дълго ще трептят...
***
Свърши лятото
неусетно се скриха моряците.
Вятър
отнесе
техните клетви за вярност.
Сол залепнала по камъка на сивата ограда...
***
Понякога в ъгъла,
в самия край на коридора
намирам мечтите си.
Тихо ме чакат да се обърна...
***
Някой път,
когато се затичам
много, много бързо,
отново ще се появиш в ъгъла,
между небето и
парапета на терасата.
***
Само мигът, в който
съм освободен от всяка вероятност -
когато облаците се гонят по небето,
докато съседът се върти необезпокояван,
около стария си FIAT, въпреки вятъра...
Тогава всички отражения са само мои.
Едва ли някой ще се промъкне в мен,
за да те види...
***
Като пясък, понесен от вятъра
изплъзна се залезът.
Последната глътка
изпита е
много преди да си тръгнеш...
Исках да видя очите ти
дали са същите,
когато слънцето се отразява в тях.
