Сезони на дъжд
1.
Бяхме се установили край залива и
залезът,
котките и
някакви пияни рибари
постоянно
се преместваха през храстите
и
ти
каза, че днес
облаците са направени от
пушек,
но всъщност водата на морето май имаше
пушечен
цвят и
във въздуха усещахме
мирис
на
гларуси.
Сред всичките тези аромати и избухвания
на околността
Ние бяхме голи и
омагьосвахме с нашите
допири
и
жестове
мутиращата природа, опустелия плаж...
А после ни скимна да се скрием
в морето,
приютихме се точно до брега,
а под луната
водата блестеше и
беше тъй равна - като сребърна
монета.
Точно!
В самия край на тази монета, на тази
сребърна драхма
намерихме уютната шупла, която
ни приюти,
и докато
аз силно те прегръщах, ти ме разтапяше с
устните си,
а те избуяваха в очите ми като слънца,
събрани в слънце, отразено във
мастилница.
2.
...после пак започвам да те прегръщам.
Усещам те и имам чувството,
че плуваш в мойте шепи.
Че цялото море е в тях.
И сега, когато пак подарим
любовните си еликсири на
водата,
тя
ще ги разпръсне в
моретата по
цялата планета. Во-
дата е огромна...
3.
Не усещам кожата си. Дъхът изпарява
моята кожа
чак до порите. Но в момента аз се
отказвам от всяка
външна обвивка. Бих я отхвърлил съвсем.
Ако имен-
но моята кожа не беше онова, което
позволява на си-
яйната ми пот във твоето желание и пот да
се прелее.
Да бъдем пот до пот!
Дори морето става твърде
незначително в сравне-
ние с морето, което представляваме ние.
4.
Всичко е толкова хубаво
с изключение на това,
че вече не правиме нито
море,
нито
не знам какво.
Дъждът вече ни пречи.
И въпреки че все пак има вода,
искам да кажа следното:
Внимание!
Внимание!
Внимание!
Водите ни струят в изсъхнали
канали.
Бавно.
