Литературен форум  

Брой 4 (488), 29.01.2002 - 4.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цоня Събчева

Срещу себе си

 

Продължение от брoй 3

 

Част четвърта: "Пияни вишни" без Костов

 

Да продължава ли СДС със сегашното си ръководство?

 

И / или

 

Как се очертава политическата линия на партията?

 

Отговорите на двата въпроса попадат до такава степен в затворен кръг, сякаш онагледено марксистко умозрение: "Кое е първичното: яйцето или кокошката". Ако не друго, то поне 13-годишната история на партията внедри на практика абсурда, че ръководството определя политическата линия и политическата линия определя ръководството. Объркаността следва да търсим в предродилния период на организацията, а фактът, че до днес партийното й строителство намира трудно съзвучие с околния свят, илюстрира от друг ъгъл мъчителното изправяне на страната ни от прехода

Докато не отговори по-напред: каква партия е, защо въпреки успешните си правителства не задържа властта и чии интереси защитава - по-сетнешните политически амбиции от страна на СДС и вътре в СДС приличат на риторическо упражнение пред огледало.

Възникнала в резултат на дворцов преврат като безпринципен съюз на "дисиденти" по списък с лице за пред публика, увлякла в романтичната им наивност и почтени, но без опит хора, и въпреки цялото си несъвършенство успяла в кратки периоди да възвиси духовно народа, организацията СДС сътвори едно от малкото неща в най-новата ни история, станало без благословията на Москва и намесата на тайните служби: превърна се в партия, с което заяви трайно присъствие в политическото пространство. Ходът, дори и изпреварил времето си, се оказа далновиден, защото през годините партията СДС канализира отделните си структури, обобщи енергията от демократичните усилия и в твърде голяма степен ограничи котерийните интриги. СДС доказа, че е партия на ясните послания и отговорното управление. И тъй като по този начин излезе от отредената й сценарна роля да подвежда българското общество и западните политици в предоставяне на уж демократичен, но обслужващ руските интереси елит, то тя се озова под неспирен кръстосан огън на: виртуалната компроматна война - отвън, и добре поставените подставени персонажи - отвътре.

Това не можеше да не даде отражение върху развитието, отношенията и проблематиката.

Съществени по съдържание остават въпросите за: ръководството, линията, кадрите и лидера. По съдържание, защото формулировката и отговорите на тези въпроси стоят, сякаш свещена крава сред потока на партийната риторика.

Дори Костов не намери политическа воля, за да ги изрече в пълна редакция. Половинчатите му опити останаха използвани от политически врагове и партийни съперници срещу самия него. Показателно за разминаването между декларирана и осъществена идентичност на СДС остава случилото се на XI конференция на СДС от 26-27 февруари, 2000г., когато Иван Костов, обобщавайки, подложи на унищожителна критика "господарския манталитет, необяснимия скок на семейния жизнен стандарт и необяснимата промяна в стила на живот на управляващите, замяната на политическата работа с приватизация, бизнес и кадруване, злоупотребата и изкористяването на властта, балканското политиканстване с неговата малка правда, софри и партийни ходатайства". Т.е. за първи път най-после изрече публично това, което симпатизанти и редови членове със свити сърца угрижено шушукаха помежду си. Залата го аплодира френетично. И същата тази зала, в същия ден преизбра в ръководството същите тези хора, известни като носители на гореизброените "ценности".

Още оттогава стана ясно, че ако СДС не намери подхода за привличане, подбор и издигане на ръководни кадри, влиянието й в общественото пространство ще се свива до серия неминуемо обречени избори.

Така поставен, проблемът с кадрите и ръководството изправя партията пред истината за компромиса. Тази истина също иска да се погледне в очи и изрече на глас. Но не като партийна демагогия и формално измиване на ръцете, а просто и ясно: какво прикриваше мълчанието за Бисеров и Цонев, Бакърджиев и Софиянски. Какви бяха параметрите на политическата сделка, защото крайната цена на компромиса започна да се очертава - плаща я България. В името на какъв компромис, също така, на ръководни равнища и политически позиции се лансират фигури с недоказани качества, но с противоречиви образи, които при първите по-сериозни политически сътресения набързо обличат якетата и фланелките на противниковия, но вече печеливш!, отбор. Апаратната стъкмистика, осъществена от ловки играчи, вкара синята партия волю-неволю в писан от други сценарий. Получи се така, че между ръководствата на структурите и симпатизантите зейна пропаст, равняваща се почти на ямата между ръководството на партията и ръководствата от низовите равнища. Поставянето на средни ръководни постове на "мои хора", които после на конференцията да гласуват за "мен", изправи пред изпитание толерантността на редовите членове и ги прати по сергиите да се успокояват, купувайки си трилъри за мафията.

Най-труден и все актуален си остава проблемът с лидера.

Защото, въпреки оставката, в съзнанието на симпатизантите СДС е Костов.

Трябва да бъдем справедливи към Екатерина Михайлова. Личност от калибъра на Иван Костов трудно се замества в политическото пространство. Персоналното му влияние продължава да е ключова характеристика за организацията. Но Костов засега се е оттеглил от действащата политика. Наложително е изграждането и на друг лидер, защото след 2-3 години, когато СДС се окаже отново на управленски ход, би било лудост да остане пак само с една-единствена силна фигура. Съвсем не случайните атаки към потенциалните номинирани, съчетани с уж скромно подхвърляне на имената на други подходящи кандидати, загряват предизвикването на вътрешнопартийна интрига за изборната конференция през март. Катя все още "критикуват" за изградения не без "особено услужливи усилия" имидж на добросъвестен апартчик. Идеите за търсене на аналог на Сергей Станишев със сигурност вкарват СДС заедно с БСП в готвения отдавна им отдавна калъп тип "Двуликия Янус". Възможно е областни организации да издигнат кандидатурата и на Надежда Михайлова, затова и тя не е пощадена от първите страници на трудовите всекидневници - гаражът на мъжа й, красивата външност и ловешката касета са само част от арсенала, целящ да предизвика злобата на Андрешко.

И без да обръщаме внимание на препоръчания от сценаристите махленски стил, издигането на две и повече кандидатури за председател на партията само би затвърдило демократичността на избора. При Екатерина плюсовете са в една все пак тренирана над 6-месечна преднина на лидерското място. Надежда носи харизмата на най-успешния външен министър в новата ни история.

Как ще се развие една изборна надпревара между двете не е толкова важно: по-същественото е надпреварата да не бъде използвана за тласкането им към конфронтационно съперничество. Защото досега, оказва се, това е най-успешният тип сценарий в опитите за дестабилизиране на организацията: Петър Берон срещу Желю Желев, Желю Желев срещу Филип Димитров, Филип Димитров срещу Иван Костов, Иван Костов срещу Петър Стоянов. Ако през март бъдат изправени по същата схема Михайлова срещу Михайлова, значи демократичната общност нищо не е научила и си заслужава нерадата участ.

СДС трябва да покаже, че е узряло да действа решително и да доведе нещата докрай - както с реалните фигури в ръководството, така и с истината за собствените си компромиси. Защото иначе най-истинското постижение на българската демокрация ще започне все повече да прилича на известните български шоколадови бонбони предназначени за Русия - "пияни вишни без костов".

Българската литература

© 2001 Литературен форум