Литературен форум  

Брой 4 (488), 29.01.2002 - 4.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Роптанието

 

Обикновено в усилни времена, когато се срещат недоимък и битови неуредици, мнозина се изкушават да недоволстват и да роптаят по различни поводи. Роптанието предполага възмущение, а още по времето, когато не бе позволено (или бе разрешено само на соц-послушници) да се роптае на всеослушание, Далчев бе писал: "Приятно е да бъдеш възмутен..."

Явно е, че за обезверените и затова и отчаяни хора единствената приятност си остава възмущението, защото, ако имаха действено, осъзнато и просветено християнско упование, за тях молитвата към Христос би била приятност, превъзхождаща всяка друга.

Впрочем най-разпространеното разбиране за роптанието включва в себе си предимно словесни излияния на недоволство, но библейското значение на тази дума е по-различно и има далеч по-съдбоносно отражение върху участта на роптателя. В Съборното послание на Яков 5:9 например по тази тема се казва следното: "Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратата."

Любопитно е, че според библейския конкорданс на Стронг думата "роптайте" в гръцкия библейски първообраз (stenazo) означава "правя някой да бъде в затруднение" и "моля се безшумно - с печал, ропот, въздишане"; (затова вероятно и в Цариградския библейски превод, издаден от Бояджиян през 1871 година, стихът гласи: "Не въздишайте").

Оттук произтича и важността на темата за роптанието. Днес мнозина от искрено изповядващите християнството хора с лека ръка, ако трябва да употребим библейския израз, решават в сърцето си да поставят някого в утеснение, тоест да му устроят клопка от напакостяващи му обстоятелства, без да подозират, че с подобно поведение си навличат Божието осъждение - една участ, определена иначе за невярващите: "...който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божи Син." (Йоан 3:18)

Естественият, себичен отклик на човека срещу роптателя е да отвърне с още по-ожесточено роптание и напакостяване, но напътствието, което Христос дава в подобни случаи, представлява смайваща противоположност: "Благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда." (Лука 6:28)

Обикновено влиятелни личности и дори цели държави (изповядващи на думи и християнството) се стремят да унищожат физически или да заловят и хвърлят в затвора онези, които им нанасят вреда, но, колкото до войнстването на християнина, Библията ясно говори, че "нашата борба не е срещу кръв и плът, ...а срещу духовете на злото в небесните места." (Ефес. 6:12)

И наистина - само молитвата, в която от все сърце умоляваме Бог да благослови всички човеци, би ни отъждествила с Христос, "Който иска да се спасят всичките хора и да дойдат до познаването на истината." (I Тим. 2:4)

Българската литература

© 2001 Литературен форум