Литературен форум  

Брой 5 (489), 5.02.2002 - 11.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 Александър Пиндиков

Унгария върху вселенските везни

 

"Вселена на везни. Унгарска поезия от осем века", изд. "Пеликан-Алфа", С., 2001Сълзи за тебе, любов,

Кръв за тебе, родино.

Ференц Кьолчеи

"Жертвоприношение"

 

Повод за тези редове е излязлата наскоро на български антология на унгарска поезия от осем века. Неин съставител е големият приятел на България Петер Юхас. Антологията е петият знак за последните две години на ползотворната литературноизследователска дейност на българиста Юхас.

Останалите заглавия, свързани с името на Юхас, са: "Смъртта не е алиби", С., 1999, 2000 - претърпяла две издания, предстои трето. Подготвя се за издаване и на унгарски език; "Петьофи и Ботев. Свободата. Любовта", С., 1999 г. - двуезично издание; "Кирил и Методий в българската Моравия", С., 2000; Атанас Далчев, "Ангелът на Шартър. Стихотворения" - на унгарски език.

Антологията "Вселена на везни" всъщност е многопластово разкриване на унгарската поезия от осем века насам. Съставителят и тук смело е подходил, като е застанал пред читателя с искреното си намерение да му представи своята подборка на имена и стихове от Средновековието до наши дни.

Непредубеденият читател би усетил, че съставената от Юхас антология е един поетически микрокосмос, в който Унгария е територия на големи поети, представени на български от преводите на именити наши творци.

Страниците на "Вселена на везни" са едни отворени очи, един широк диапазон на творци и творби, посветени на неугасимите пламъци на любовта, на смирените редове средновековни литургически химни, поетични слова-изблици на неукротима любов и младежка разпуснатост, строфи на жертвоготовна обич към родината-страдалница, над чиято трагична съдба стих-сълза проронват поети в окови или натъпкани в лагерни бараки, заключени с катинарите на руските бойци-болшевики, нагазили неканени злачните треви на унгарската пуста.

В предишни години унгарската поезия биваше оскъдно представяна в България с малко имена. Сред тях бе класическото "Лудият" на Петьофи в гениалния превод на Иван Вазов. В значително по-късни години се появи през 1952 г. "Антология на унгарската поезия", драматическата поема на Имре Мадач "Трагедията на човека", издадена през 1968 г., и още няколко превода.

"Вселена на везни" вече е твърде широко представяне на унгарската поезия във внушителните параметри на поетическото наследство, което мери ръст с европейското изящно слово. В тази поезия властва свободата, волнодумството, човешката обич, искрената жертвоготовност за отечеството и над всичко - неограничаваната, негримираната, неподправената любов във всичко.

Петер Юхас, който десетилетия наред е в тясно общуване с творци на българската литература, е срещнал съпричастието на видни български поети, които с готовност са положили талантливи усилия в рецепцията на унгарските поети на български език. Под преводите, включени във "Вселена на везни", стоят имената на Иван Вазов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Невена Стефанова, Вътьо Раковски, Първан Стефанов, Петър Алипиев, Нино Николов, Марин Георгиев, Иван Цанев, Иван Теофилов, Александър Миланов, Биньо Иванов, Григор Ленков, Кирил Кадийски, Иван Бориславов и др. Списъкът е немалък, но делото на току-що споменатите, както и на другите, допринесли антологията да влезе с достойнство в домовете на обичащите поезия, е жертва в името на една благородна кауза.

Сериозен интерес към гения на Унгария Шандор Петьофи е проявил Пенчо Славейков още в края на XIX в. като публикува в списание "Мисъл" (IX, 1899 г.) проникновен портрет, посветен на него, който завършва с думите:

"За последния час от живота на Петьофи има много и твърде противоречиви мълви. От тях излиза наяве, че не се знае как е загинал той и че е погребан на бойното поле, в общия гроб

в останките святи на други херои

загинали в бой за свобода!

Доскоро само един не е вярвал, че Петьофи е загинал, и този един е целият унгарски народ! Легенди подир легенди разказва той за своя незабравим певец-херой: ту че се скита бозна къде немил-недраг по чужди краища, ту че въздиша в подземията на сибирските рудници. (...) Омаята на поезия трепти над негова кратък и бурен живот, и тоя живот-поезия се изпречва пред погледите на унгарския народ като собствен негов смисъл. От висотата на която го е възйел Бог, той извиква към своя народ: "Ако светът би могъл да се нарече шапка Божия, то на тая шапка китката е унгарският народ!" В своето патриотическо увлечение Петьофи би сторил по-добре да кажеше: "Унгарският народ е шапка Божия!" и да остави място другиму да допълни тоя възклик с истината, че на тая шапка китката е Петьофи."

Като продължение на тази мисъл, любовта към родината в тази антология стои над всички любови и най-тежи на вселенските везни.

Българската литература

© 2001 Литературен форум