Литературен форум  

Брой 5 (489), 5.02.2002 - 11.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Добромир-Иван

 Сексуалният живот на Добромир И.

Откъси

 

 

1.

 

Централна гара София. Топла есенна привечер и никак не ми се тръгва за дъждовна Германия. Влакът за Мюнхен не закъснява и е празен - хвърлям чантите в първото купе, после махам от прозореца. На перона има няколко художникци, един алкохолик, една поетеса, двама спасители от "Слънчев бряг", една лъскава проститутка, един съдия... Мирише на чушки, отнякъде пее Лили Иванова, а Витоша почваше да посинява като неизпран екип на "Левски".

До границата - нищо. Мазен митничар ме пита дали майор Вичев ми е някакъв. Казах му, че не е. След него минаха сръбските служители и всичко утихна. Дремнах до Белград. После здраво заспах. Сънувах "Вълшебната флейта" на Моцарт.

 

3.

 

Пристигнахме в Мюнхен по залез. До влака ми за Франкфурт - повече от два часа. Две руси момичета с огромни раници чакаха на същия перон.

- Откъде сте? - питам на английски.

- От Тексас.

- Ще ми гледате ли чантите?

- Йес.

Моткам се около гарата. Ядох за пръв път в "Макдоналдс" и нещо не ми хареса вкуса на бързата кухня. Влезнах в едно кино, даваха "Джеймс Бонд" - развлекателен боклук. Въпреки всичко се чувствах добре, че можех да правя това, което ми бе отнето 26 години.

Върнах се на гарата. Американките се бяха излегнали свободно върху раниците и четяха вестници.

- Хай, как сме красавици?

- Чудесно, ти откъде беше?

Обясних им. Едната не чула, че има такава страна, другата учела журналистика и беше много отворена. Дори знаеше, че лятото бе умряла Людмила Живкова. Отворих бутилка "Плиска" и пихме по глътка от шишето.

 

4.

 

С жестока точност пристигна нашият влак - почти празен. Всички седнахме в едно купе и започнахме да бъбрим колко скучна е Европата, каква чистота навсякъде и какъв култ към традицията.

- Кажи ни нещо за Франция?

- Нищо не знам дарлинг, за пръв път излизам от соцкошарата - отвръщам бодро.

Двете не разбраха въобще за какво им говоря и смениха темата. Пак извадих шишето "Плиска". С бъдещата журналистка - Джейн - пийвахме по-яко, разреждахме с Кола и открихме обща страст към Джими Хендрикс. Така докъм полунощ. Нещо ми се припика и потеглих към тоалетната. Още несвършил, и влиза Джейн, грейнала:

- Дарлинг, на моята приятелка й се доспа, хайде да се преместим в друго купе. Взела съм коняка.

Вместо отговор я нацелувах. Имаше здрави гърди и понеже беше по-ниска, трябваше да я кача на тоалетната чиния - така по-удобно смучех зърната й. Бях се поувлякъл, когато тя ме задърпа навън. Набутахме се в съседното купе и дръпнахме седалките така, че се получи малък тепих. Свалих си колана и омотах дръжките на вратата. Джейн си свали дрехите като фокусник и започна да надига бутилката:

- Много вкусен коняк, но къде се губиш? Всички българи ли сте толкова бавни, бейби?

Телата ни се срещнаха в полумрака като две вълни от различни морета. Нейният език имаше вкус на ягода и мента. Вагината също. След като си изследвахме подробно телата, легнах по диагонал и американката започна бавно да ме язди. В такт с влака. Умело.

 

5.

 

Свърших като изстрел на "Магнум 45". Ездачката се замята неистово, извика нещо неразбираемо, после бавно се успокои върху мен. Още не бях дошъл на себе си, когато нервно се почука - минаваше кондукторът. Отворих малко и му подадох билетите, беше млад пич и веднага разбра ситуацията. Предупреди ме, че не след много време ще трябва да сменя влака за Дюселдорф.

Почнах да си обличам парцалите, а Джейн ме помоли да й оставя някакъв адрес. Взех преполовената бутилка и написах на етикета: "Dobromir, Sunny beach, Bulgaria!!!"

 

10.

 

Какви са тук тези граници: никой не ми поиска паспорта до Амстердам. Рита ме чакаше на гарата - усмихната, разведена, руса лъвица на около 35 години. Не знам защо ме наричаше Марк (без Аврелий). Хвърлихме чантите в колата и почнахме да обикаляме. Първо Рембранд в Рейксмузеум. После този безумец Ван Гог. Лично на мен са ми по-близки Вермеер ван Делфт и Пит Мондриан.

Хапнахме нещо китайско, което много ме впечатли. Рита ме заведе накрая към улиците с проститутките. Стоят холандките по цици на прозорците и чакат клиенти усмихнато. Аз си пожелах тихо никога да не стигам дотам, че да си плащам за чукане.

 

11.

 

Гарсониерата на Рита е недалеч от летището. Малка, чиста и скучна.

- Как ти харесва Холандия, Марк?

- О’ кей, но в немско е купонът.

- Марк, как ще изкарваш мангизи, за да учиш твоите изкуства?

- Слепите врабчета Бог ги храни.

Делово взимаме душове един по един и си лягаме. С Рита няма много експерименти, на почит е златната класика. Силови изпълнения на свещи, като минетът е авангардно отклонение... Някак си свършвам като отбелязвам, че гърдите й са станали по-свежи, тя засия.

 

16.

 

Първи сняг. Ходихме в Кьолн. Колекцията "Лудвиг" ми замая главата. Видях в оригинал Уорхол, Раушенберг, Олденбург, Лихтенщайн - въобще есенцията на поп-арта. В частна галерия за пръв път попаднах на ранни рисунки на Йозеф Бойс (правени с урина и йод). Правилно съм си го избрал за бъдещ учител!

17.

 

Вечерта ходихме с Ролф в студентско заведение на бира. Запозна ме с приятелката си - цветарката. Много по-хубава от него, явно си пада по стабилното му наследство. Сестра й също дойде - младо, свежо цвете, казва се Катрин и е фризьорка, напомня на Алла Пугачова преди две петилетки. След кръчмата я поканих на български коняк при мен. Тя каза, че й напомнял на "Метакса", винаги ходела на почивка в Гърция, момчетата там много я ухажвали, били страхотни любовници и т. н.

Питах я колко партньори е имала досега:

- Не зная точно, около 20.

- Значи по един на месец? - продължих шеговито, като долях отново от родната "Плиска".

- Знаеш ли, тук като наближим 25 години и започваме да се оглеждаме за сериозни брачни предложения. Имам още пет години за експерименти, след това само деца и работа.

Казах й, че има красиви очи и я целунах плахо. Тя ми пусна такъв опитен език, че веднага се възбудих. Бавно започнах да й свалям чорапите, после бикините, бяха в сребърен тон, леко навлажнени.

- Няма да ми сваляш дрехите, ще го правим облечени.

- От сестричето ли се стягаш?

- Е, все пак с тебе се познаваме от три часа и половина.

Положих я по корем на високото легло, минах зад нея и си свалих до колене дънките. Проникнах учудващо лесно за възрастта й, но може би беше силно възбудена. Тя си захапа едната ръка (сигурно да не вика), а с другата започна да си докосва върховете на гърдите. Много дълго не издържах на тази литургия и се изпразних. Тя си продължи нейните упражнения, докато изведнъж извика: "Майн Гот" и замря. Елегантно се изнесох към банята, като се върнах Катрин се беше спретнала и прехвърляше едно от книжлетата ми:

- Нищо не разбирам от вашия език. Би ли превел малко?

- "Лайкучката не хапе, а ухае" - от Николай Кънчев.

- Никога не съм виждала жив поет. Той ще ти дойде ли на гости?

- Те не го пускат в София, ти говориш за Дюселдорф. Тука ще пратят някой нещастник като Левчев.

18.

 

Писах картички до България. На Диньо Коча (спасител от "Каваците") и майор Неделчо Делчев (Държавна сигурност). Като ми даваше шибания червен паспорт, ченгето мрачно каза:

- Внимавай Добромире, там ще си винаги под окото на вражеските разузнавателни служби. Те ще се помъчат да те вербуват, но ти си гледай скулптурите!

Успокоих го, че още не са ме вербували, но с жените мъките започнаха. Много, много по-късно разбрах, че го вкарали в затвора за далавери.

От страница 9

 

19.

 

Почнах да бродя по местните галерии. Видях малко кич, но също великолепни изложби. Например шоуто на "Новите диваци" - хибрид между Енчо Пиронков и Николай Майсторов, но уголемен пет пъти и петдесет пъти по-скъп?!?

В Музея за съвременно изкуство млада жена с дънков гащеризон и розови очила се суетеше нещо на касата - не й достигали няколко марки за каталог. Предложих й назаем, като си дадох телефона. Тя се казва Ядвига, на гости е при братовчедка си и следва живопис във Варшава.

 

20.

 

Понякога спя при Катрин. Нейното сутеренче е леко селско - нито една картина или гравюра, само плакати на рок-легенди. Тя се научи да позира и направихме няколко интересни рисунки голо тяло. Като десерт й поднасям уроци по изискана еротика. Например, тя не беше много наясно с фигурата 69. Говорих за значението на оралното изследване на партньора, преди вагиналното проникване. Обясних значението на клитора в цялата игра. Напредна момичето, но още трябва...

 

22.

 

Смачканото хотелче на полякинята бе в края на града, до летището. Нейната братовчедка отишла на почивка към Канарските острови и Ядвига дава ключовете на редките гости. Върна ми марките, които й бях дал назаем и донесе от оная велика водка със зубър на етикета. Попълнихме тъпите документи и почнахме да бъбрим за изкуство. Казах й, че уважавам Роман Опалка, тя ми го върна с Кристо (Явашев). Аз го наплюх, че е свил цялата идея за пакетажа от Ман Рей. Тя ми запуши устата с водка от нейната вече четвърта чаша. Поисках също да й дам питие, но от устата ми. Закиска се, като прие и дори повторихме. Тогава някой почна да звъни отвън, тя отвори, регистрира чичкото, даде му ключ...

Угасихме всичко и продължихме да се глезим. По едно време ми стана. Казах й, Ядвига не повярва и ми пусна ръка.

- Пан Добромир, бихте ли седнали тук?

Седнах на администраторското столче, тя сръчно си свали очилата и бикините едновременно. После ми го извади и нацелува с умиление. Плавно седна върху му, с гръб към мен и с лице към входа (в случай, че се появят гости).

- Проше, искам го целия нали? Не ми спестявай нито инч, бой!

Тя шепнеше несвързани английски и полски думи, като че правеше заклинания по Кабала. Не можах да се изпразня цяла вечност (притеснявах се, ако дойде някой), но когато най-сетне свърших, беше мъчително интензивно и май извиках на български "Гот, гот", а Ядвига се стресна, че споменавам Господа и отиде да се мие. Ударих последна глътка и се приготвих за тръгване. На входа срещнах двама поляци - идваха да се консултират с колежката как се взимало политическо убежище.

 

34.

 

По обяд в Художествената академия. Стая No 3 е почти до входа срещу портиера. Доста яко помещение, пълно с черни школски дъски и тебешир. По дъските схеми, текстове, лозунги, цифри. Много столове - няма глина, няма гипс. Помислих дали не съм нещо объркал ателиетата. Видях в дъното бюро и на него мъж с очила, пуши с лула и гледа внимателно тавана. Представих се и му обясних защо съм тук. Той каза да седна - професорът щял да дойде скоро. Любопитно ме оглеждаше, каза, че за втори път среща българин. Първият бил лектор от София, идвал да отегчава студентите с разни безобразия. Казвал се Атанас Натев. Отговорих, че има дори по-големи нещастници, например Богомил Райнов.

Вратата се отвори и влезна най-странната фигура, която съм виждал. На главата луксозно филцово бомбе, скъпо тъмно палто, подплатено със заешки кожи, дънки "Левис" - поизбелели, рибарско елече и снежнобяла риза. На краката дебели филцови ботуши, леко пънкарски. Очи сиво-сини, много остри, но весели.

- Господин Бойс, едно момче от Балканите иска да учи при нас.

- Знам, знам. Как ти беше името? Какво си правил досега?

Показах му едни смачкани снимки на конструкции по морския бряг с дървета, изхвърлени от вълните. Също показах рисунките с менструалните петна. Той ги обърна към гърба и каза, че така били още по-интересни?

- Добромир, от утре почваш да работиш тук. Имаш ли някакви пари за ядене? Йоханес, дай му купони за стола. Казах му, че имам още малко резерви, но не е зле да заработвам нещо странично.

следва

Българската литература

© 2001 Литературен форум