Литературен форум  

Брой 5 (489), 5.02.2002 - 11.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ина Михайлова

 Сделка за милиони

 

Всяко чудо за три дни. Танцът на НДСВ продължи малко повече от три месеца. След фурора на парламентарните избори през юни 2001 г. последва тотален срив. Т.нар. царски депутати, появили се от небитието, показаха, че всъщност да се управлява държавата и да се правят закони не е толкова лесно, колкото да се изричат царски обещания. Мудността около подготовката на управленска програма, последвана от недоразуменията при подбора на държавниците, предизвикаха нотки на отчаяние дори у най-върлите привърженици на Новото време. Последните назначения в държавната администрация показаха по безспорен начин не само безсилието на царските хора, отсъствието на критерии за подбор и липсата на банка "Кадри", но и сигнализираха за това, че Новото време не е по-различно от познатото старо. Мятането от законопроект на законопроект в Народното събрание, както и някои от безумните идеи за промени в закони, доказаха, че депутатите от мнозинството са просто събрани накуп хора, които дори не са наясно що е то парламент, как се коват правилата в държавата и какви са задълженията на народните представители.

Напъните за партийно строителство в НДСВ са поредното камъче, което ще обърне колата на мнозинството в 39-ото Народно събрание. И ще го разцепи на нехомогенни съставки, каквито всъщност са жълтите депутати. И ще разруши мита за царствеността на мнозинството. Според високопоставени източници от Национално движение "Симеон Втори" близо 1/3 от жълтите депутати няма да се запишат в новата партия НДСВ. Демонстративното поведение на дълбоко неизвестните допреди половин година Весела Драганова и Тошо Пейков, както и ръководените от тях партии, са още едно доказателство в подкрепа на лансираните преди време хипотези, свързани с появата на Симеон Втори на родната политическа сцена. Първо, че Негово Величество едва ли е наясно с кого и с какво се е захванал. Второ, че ако е наясно, то едва ли целите му са толкова прозрачни и благородни, колкото им се иска на хилядите обикновени хорица, посрещнали го на градските площади с китки здравец и разплакани от умиление лица. Трето, че очертаващата се реставрационна схема в страната не е нищо повече, освен добре обмислена и с пресметнат до стотни риск сделка за милиони. А какви ли са мотивите, с които млади българи зарязаха перспективните си професии зад граница, за да се разписват във ведомостите на "Дондуков" 1 срещу мизерните за стандартите им суми?!

Българското общество е свидетел през последните месеци на твърде нелицеприятно за гордата ни нация явление - 120 депутати в парламента и 20-ина чиновници от правителството се подиграват с търпението на един народ. Като оставим настрана цените на тока и парното, забавеното повишение на заплатите, подигравателните добавки за Коледа и пр., този път става въпрос за гавра с историческото ни самочувствие. Сдобили се с власт, неочаквано за самите тях, велможите като че ли не могат да й се нарадват. И не могат да преценят, че с това си поведение затъват все повече в миналото на своето политическо безимие и безвремие.

Всъщност Симеон има няколко варианта за решение на драмата, разиграла се около партията НДСВ. Като нищо, ако реши, той може да се отърси от партиите на Пейков и Драганова. След време. Като прибере парите. Защото на всички е ясно, че в това е смисълът на цялата операция. Независимо от изявленията на лидерите на ДНВ "Оборище" и Партията на българските жени, факт е, че и двамата имат микропартии, а силата на НДСВ все още се държи на харизматичността на царя в изгнание, дошъл в родината си от умиление и желание да помогне на сънародниците си. Това е истината. Колкото и нелицеприятна да е тя за някои. Бунтът на мравките по всяка вероятност има една цел - места в ръководството на новата партия НДСВ. Каквито според високопоставени царски особи едва ли ще им бъдат предоставени.

На фона на очерталата се пародия какво би могъл да очаква от депутатите в жълто обикновеният избирател? Ако трезво бе преценил за кого да гласува, днес нямаше да търси под вола теле. И щеше вече да е осъзнал кой е наясно какво става в държавата, накъде вървят нещата, кой ще ни управлява след шест или осем месеца. Неориентиралите се в Новото време царски депутати надигнаха глас срещу случващото се в собствената им парламентарна група, срещу бившите си колеги, които с размах се изживяват като незаменими и вездесъщи. От това обаче полза едва ли ще има.

Най-унизителното в случая е, че сдобилите се с неподозираната за самите себе си власт избраници на Симеон Сакскобургготски се опитват да наложат безпринципното си съществуване на цялата държава. В стремежа си да пародизират родната политическа реалност, те са на път да превърнат България в имитация на държава.

Агенция Балкан

Българската литература

© 2001 Литературен форум