Литературен форум  

Брой 5 (489), 5.02.2002 - 11.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Георги К. Спасов

Миналото и ние

 

Умря баба Калияна. Умря баба Гроздена. Умря баба Кана. Умряха, умират, ще умират... Не са само стари жени. Има и млади. Както и мъже. Но думата ми е за възрастните. В моето съчувствие има и една странна егоцентрична нотка. Баба Калияна умря. Тя ми е съседка. Помни ме като дете. Мисля си, че с нея е умрял един страничен поглед към Моята личност. Тя ме помнеше, тя ме е наблюдавала, тя ме е знаела. И още нещо. И не толкова егоцентрично. Тя помнеше не само мен, но и онези преди мен. Знаеше какво е било селото ни през 1920 година. И през 1925 година. И хората знаеше какви са били - с прякорите им, с доброто и лошото им. В края на краищата с нейната смърт си е отишъл цял един свят. Това е нейният "прочит" на моето село, на част от моя живот, на част от живота на съселяните ми.

Мисля си - почти сюрреалистично! - какво ли би станало, ако по някакъв начин целият паметен капитал на отиващите си хора бъде кодиран и съхранен - в дискове ли, в дискети ли, не знам, просто в някаква форма. Би се получил огромен и страхотен пъзел, който всяко следващо поколение ще попълва и ще разглежда - убеден съм! - с удивление и ще реди фигурите на своето минало. Там, където са неговите родители.

Българската литература

© 2001 Литературен форум