Литературен форум  

Брой 5 (489), 5.02.2002 - 11.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

За трамвайния билет и пътя към Европа

 

 

Често се говори за пътя на България към Европа, за възвръщането на родината ни към обществото на благоденстващите и правови държави, но, от друга страна, сякаш избягваме да си дадем сметка, че този път е път на възвръщане към една нравствена ценност - почтеността, която далеч не е само предизборно понятие, а има своите насъщни, ежедневни измерения.

Като става дума за пътуване, първото и най-естествено задължение на пътуващия е да си купи билет, но, както е известно, в софийския градски превоз се среща една непозната за пътниците от уважаваните европейски страни проява - преотстъпването на трамвайния или авто- и тролейбусен билет от страна на слизащия в полза на непознатия, току-що качващ се пътник - било чрез лично връчване отвън пред вратата на превозното средство, било чрез оставянето на вече ползваното билетче върху свободната седалка или в билетопродуп-чвателя.

По същество тази проява представлява измама и кражба спрямо труда на ватманите и шофьорите, но, странно защо, тя се извършва едва ли не със съзаклятническото съзнание за проявено милосърдие и доброта спрямо бедните.

Всекидневно слушаме новинарски съобщения за усилията на съдебните власти в борбата с престъпността, но същевременно в самите превозни средства чуваме по неволя и постоянните навиквания и непристойни пререкания, които нередовните пътници си позволяват спрямо билетопроверителите. Често хора, които съвсем умишлено пътуват без билет, не само отказват да платят полагащата се в такива случаи глоба, но и упорито настояват да продължат пътуването си, отправяйки на всеослушание в превозното средство думи на презрение и към билетопроверителя, и към самата обществено установена наредба.

При всички тези стълкновения, които се разиграват в столицата и злепоставят България, билетопроверителят е обруган и безпомощен срещу наглото и непристойно поведение на нарушителите, защото няма власт да ги задържи и чрез законова и законна принуда да извърши задължението си да ги глоби.

Билетопроверителят е наистина един най-скромен служител, но именно фактът, че съответните държавни власти не го подкрепят в такива случаи, показва, че като общество сме все още твърде далеч от държави като Германия например, където нередовният пътник е недопустим, а шофьорът, превишил позволената скорост, получава по пощата уведомление за глобата и своя снимка на волана, направена в деня и часа на нарушението.

И как бихме могли да постигнем успех в борбата срещу най-тежките прояви на подкупничеството и на престъпността изобщо, когато у нас цари равнодушие и дори тайно съпричастие спрямо най-дребното нарушение на реда?

Мнозина от нас, въпреки че са хора, облечени с палта за стотици долари, не се свенят, щом влязат в трамвая, да грабнат оставеното на седалката, вече ползвано билетче, а иначе сигурно се възмущават от крупните и подкупни подставени присвоители, които ограбиха държавата в края на 80-те и началото на 90-те.

Ние с готовност наричаме себе си европейци и вече, слава Богу, имаме право да пътуваме из по-изисканата част на Европа, но дали тя би приобщила към себе си държава, чиито жители говорят за път до Европа, а отказват да си платят дори трамвайния билет в собствения си град?

Ние наричаме себе си християни и се силим да достигнем многото придобивки на западноевропейците, но всъщност забравяме думите на Христос: "Верният в най-малкото, и в многото е верен, а неверният в най-малкото, и в многото е неверен" (Лука 16:10).

Българската литература

© 2001 Литературен форум