Литературен форум  

Брой 5 (489), 5.02.2002 - 11.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Николай Урумов

 Вендета

 

Кой съм аз всъщност... Откъде идваше тази фамилия?!... Откъде е дошъл моят род?!... Кои сме ние, отвяни сякаш от постоянния североизточен вятър на този кръстопът, на този бряг...

Тази тема винаги е била табу в семейството ми до мига, в който с тетрадка и химикалка в ръка не я разчоплих.

Беше една от онези студени, снежни, пухкави недели, в които като че ли времето е спряло и не ти се излиза. Домашният уют се допълваше от гласа на Кеворкян и неговия "събеседник по желание" - Серафим Северняк в телевизионното предаване "Всяка неделя". И когато Северняк подкани всеки да се върне към родовата си памет и да направи своето родословно дърво, домашната задача за тази ваканция бе ясна.

След дълго навиване, увъртане и обяснения, абе аз нямам ли да уча, първият "изтормозен" беше дядо ми Нико.

Ние сме гърци, каза дядо ми. Ама и той знаел малко, и на него не казвали... После се загледа в белия и празен лист на тетрадката ми, огледа ме и поклати глава, дълго... Прадядо ми се казвал Моско, ама се е прекръстил на Георги, защото трябвало да бяга. Извършил някакво убийство, ама какво убийство - за жена ли, за мъст ли, при свада или при защита, дядо ми не знаел. А Свети Георги бил неговият светия, на който се кланял, та като избягал и се заселил край нос Калиакра, прадядо ми се прекръстил на Георги. Дошъл тук с брат си Параскивà, а сестра им останала на Емине. Параскивà го мобилизирали някаде на Север и той повече не се върнал. Убили ли са го, или се е задомил там, в ония години нямало кой да ти каже. А сестра му го укрила и тъй се потулила работата. Но прадядо ми дал обет, че докато е жив ще дава по един коч курбан на сестра си. И до четиридесета година, когато е починал, всяка година за Гергьовден той водел по един коч за рогата, пеш по брега от нос Калиакра чак до нос Емине. Цяла седмица вървял, гостувал ден-два на сестра си и пак пеша се прибирал. Съселяните и комшиите го подигравали - защо не хвърли коча на каруцата, та за нула време да иде и да се върне, но той бил дал обет да го води пеш и спазвал обета. То "урум" на турски значело грък, та оттам идвала фамилията. Да, ама тая работа не можеше да спре дотук. Защото няма нищо "по-досадно" на тоя свят от любопитното хлапе, което като млад буренясал храст, на който като се закачи една нишка, та се разплете цялата дреха.

В ония времена в Гърция я имало вендетата. Когато станело убийство в някое семейство, то трябвало да отмъсти. Най-големият син трябвало да го направи. Докато не изпълни дълга си, цялото село ги отбягвало. Никой не общувал с тях. Всички странели. Смятали ги за втора ръка хора. А когато нямало син в семейството, чакали да се роди. Цялото село и то чакало. И още от люлката той знаел, че като стане на осемнайсет трябва да убие някого от Другото семейство. Чак като се пролеела кръвта, тогава всички ги почитали... Ама сега пък Другото семейство трябвало да отговори. И така с години, векове, между тези, пък и други родове. Хората вече забравяли откъде е тръгнало всичко... И единственият начин да се сложи край на кръвопролитията е било да се бяга. Всички. Цялото семейство. Така след като прадядо ми изпълнил дълга си с него са хукнали и ПараскивІ, и сестра им... Казаха ми, че някъде на Крит вендетата още я имало, сложи точката дядо ми. Едно разклонение от родословното ми дърво бе готово... Какво ли още ме очакваше?! Докъде ли щях да стигна?!...

Българската литература

© 2001 Литературен форум