Литературен форум  

Брой 5 (489), 5.02.2002 - 11.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Елена Попова

 Размисли насаме

 

Българският театрален афиш за първи път вписва името на носителя на доста американски награди Доналд Маргулияс. И ако смешнотъжната му пиеса "Похапване с приятели" грабна в САЩ престижната награда "Пулицър" за 2000 г., то най-новата премиерна постановка в камерна зала "Методи Андонов" в Сатиричния театър владее зрителите час и 35 мин. Виновник за успеха е добре свършилият си работата постановъчен екип на режисьора Пламен Марков. Доверил се е на младата, но със сериозни заявки за интересен сценографски почерк художничка Елица Георгиева, както и на небезизвестния фотограф Иво Хаджимишев.

Сякаш на един дъх протича сценичното действие, дискретно допълнено от музиката на Константин Цеков. Става дума за ситуация колкото от вчера, толкова и от днес, валидна за отвъдокеанските нрави, но още повече за нашето сегашно бездуховие, отчуждение в семейството, дето уж има деца, а всъщност авторът не им отрежда роля на сцената на живота. Банална история на пръв поглед, вместена в отрязъка на няколко месеца за две американски семейства. И тук е, мисля, първата от многото сполуки на Пламен Марков, че е открил навреме, превел и реализирал "Похапване с приятели", като копродукция с хасковския театър "Иван Димов". Специална похвала заслужава и прецизната му работа с блестящото актьорско съзвездие Аня Пенчева - Ириней Константинов (развеждащото се семейство) и Мария Статулова - Стоян Алексиев (приятелите, осигуряващи похапването, но и вечният отдушник на изповедта на другата двойка). Личи си, режисьор-постановчикът е работил с голямо удоволствие, а и сам си го признава, с популярните любими артисти. Те от своя страна сериозно са приели нелеките си задачи, поставени и от автор, режисьор и ограниченото пространство на камерната сцена. Именно това, че четиримата са очи в очи със зрителите, понякога на метър от тях, изключва фалша, преиграването. Помогнал им е оригиналният режисьорски прочит на пиесата да създадат блестящо защитени, ярки, запомнящи се образи. Американецът Доналд Маргулияс почти лековато, но и с чувство за хумор, надниква в спалнята на развеждащото се семейство Том и Бети, сблъсква ни с проблемите на приятелите им. Постановчик и актьори ни подсказват не само с репликата на героя на Стоян Алексиев, че "семейството си има цена, която трябва да се плаща". Благодарение на тях "Похапване с приятели" вече е сериозен повод за размисъл, чопли парливи въпросителни в душите доколко познаваме другия до себе си, своето истинско "аз", приятелите, вслушваме ли се наистина в изречените на висок глас думи, имаме ли вътрешна сила, чувствителност да се взрем в притаената самота в очите на човека, на когото довчера сме казвали "Обичам те".

Българската литература

© 2001 Литературен форум