СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Розалия Ликова

Съвременните основи на модерността

В новата стихосбирка на Блага Димитрова "Ден-живот" проблемът за времето се обогатява с философско-естетическото разширяване на понятието "живот", с многопосочния му смисъл като смесица от сън и реалност, с преплитането на неизживяно и истинно, на неизразимото и осезаемото, невъзможното и осъществимото, повтарящото се, случайното и единосъщното. Променя се художественият модел на живота, непоклатимостта на традиционния модел се заменя с креативен, съвременен модел на антимиметичност и авангардният модел на 20-те години придобива нови измерения и по-определени критерии за разнопосочност, многоизмеримост на битието и жизнена многопластовост. Трансформиран във времето, в този модел се разбива преградата между материално и духовно, въображаемо и реално, и нещата пътуват от невъзможност към възможност, а абсурдното и съществуващото разменят местата си.

Трайно място в тази поезия заемат философско-психологическите аспекти на времето - не толкова като основни мотиви и теми, а като аспекти на вътрешния смисъл на представи и протичане на душевните процеси.

Проблемът за времето се превръща в стиховете на Блага Димитрова в проблем за вътрешно напрежение, за надпревара със себе си, за едно настояще, устремено към "ставането", отъждествено с крачката ("Гонитба с времето"). Съществуването "на ръба" - на ръба на пропастта, на границата между противоположни бездни става обикнато състояние. Ситуацията на пограничност означава на практика разрушаване на физическото пространство и на завършените форми - то е пространство разколебано, релативизирано - между "тук" и "там", другаде, между определената точка и далечината, между присъствие и отсъствие, било и не-било, между има и няма:

Повярвай, че съм там,

където всъщност мен ме няма.

Аз трябва да съединя

непримиримите далечини.

Най-сигурно ще ме откриеш

където никога не съм била.

("Далечини")

Релативизацията на пространство и време, превърнати в душевни величини, се натоварва с напрежение и въпроси, става източник на промяна, на внезапни вътрешни трансформации, на съчетания между трайното и нетрайното.

В най-новите стихове на Бл. Димитрова се откроиха по-ярко от всякога тенденции, характерни за цялото й творчество. Когато действителността навлезе в сферите на абсурда, лирическият Аз търси опора в екзистенциални мотиви, в измеренията на чисто човешките периметри на старостта и смъртта, в духовните измерения на неуловимото и необяснимото, във вътрешните перспективи на личността, в интериоризирането на генералното и общото. И тук, в сферата на най-интимното и най-философското, пътуващото, раздвоено Аз видя в образа на смъртта точката на вътрешното освобождаване, на изравняване на човека със себе си, на поетичната автентичност и неподправеност. Процесът на крайно напрежение и преодоляване, на разколебана цялост между "отсам" и "отвъд", на ситуиране на границата, намира най-пълното си осъществяване в миговете преди смъртта. Стихотворения като "Безсъмнено", "Синият вир" (апострофът "Питай старо и патило") са тъжна равносметка за живота като неизбежен крах ("всяка участ е една грешка") и заедно с това свидетелство за напрежение и преодоляване на болката като последно прозрение и откритие за света и човека.

В крак с най-новите художествени и естетико-философски съвременни представи за човека и живота, естетиката и поетиката на тази стихосбирка е едно отрицание на назидателността в името на неподправената множественост на живота, в името на "фантаста-случай", на риска и ненадейното преобразяване, в името на случайното и променящото се, на шеметната неочакваност. Представи за всекиминутно и разнопосочно тръгване сродяват художествения модел на Блага Димитрова с позициите на постмодерното художествено мислене. Поет на ясната мисъл, на овладяната фраза, на углъбената емоционалност, Блага Димитрова се движи в кръга на усложнени, модерни представи за нещата. Нейното вътрешно пътуване води до равноденствие, до едно постигане на сложността чрез простотата, на неясното - чрез изясняване на езика. Поет на изживени, изстрадани истини, на овладяно напрежение, на огромни вътрешни пространства, водещи до светлината, Блага Димитрова създава особени, свои насоки в модерността, постижения на синтеза между хаос и хармония, между противоречивост и цялостност, между деструкция, разнопосочност и пътуване към смисъла. В нейната емоционална овладяност бият вълните на пределни вътрешни усилия. Съчетание на далечина и пътуване навътре в себе си, тя чертае широки естетически кръгозори, заплатени с цената на самото съществуване.