Литературен форум  

Брой 5 (489), 5.02.2002 - 11.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислав Богоров
адвокат

 

 

Наскоро едно издателство в учебник обнародва преведени от мен стихове на Бодлер без да поиска съгласието ми. Така бях лишен от възможността сам да ги предложа някому за издаване срещу възнаграждение. Когато се свързах с издателството, от там ми заявиха, че съгласие на преводача не е необходимо, когато обнародването е с учебна цел. Съответно, не ми дължели и възнаграждение. Прави ли са? Какво да предприема?

Въпрос на Кирил Кадийски, преводач

 

Въпросът с възнаграждението се поглъща от този с разрешението. Ако някой трябва да Ви пита, преди да направи нещо, може да продадете разрешението си. Или да го дарите.

Става дума за вашите авторски права върху направения от Вас превод. Това, че преводът представлява обект на авторското право юридически е очевидно и не се нуждае от обсъждане. Преводът е изрично изписан в Закон за авторското право и сродните му права сред отделните видове произведения, които са закриляни от него. Но и да не беше, той притежава общите признаци на закриляните произведения. Изяснили това, търсим използваните с образователна цел преводи сред обектите, които не могат да се ползват от авторскоправна закрила: чл. 4 от закона. Тук е необходима повече предпазливост, отколкото в първия случай, защото законът изброява само най-типичните случаи, но не всички. Поради това четенето на онова, което не се ползва от защита, трябва да бъде съвместно с четенето на онова, което се ползва от защита. Не откриваме образователните цели и там. От което правим извода, че поначало преводите, използвани за образователни цели, се ползват с авторскоправна закрила. Тоест, че поначало е необходимо разрешението на автора от издателя на учебника.

Този извод съответства не само на буквата, но и на духа на авторското право. То е клон от частното, а не от публичното право, тоест обслужва интересите на индивида, който твори, а не интересите на общността. Ако приемем, че обществото може да ползва безплатно труда на индивида, който е носител на авторските права, значи - образно казано - да национализираме частна собственост. Това може и да е приемливо за социализма, но не и за съвременното общество. Но даже да преглътнем и това, тук става дума за издател, тоест за човек, който сам е индивид и частно лице, а не държавен орган. Не децата в училище, а той желае да получи безплатно нещо, което не е изработил! Дори издателят да е юридическо лице, а не индивид, той представлява индивидуални, а не обществени цели.

Установили правилото, вървим към изключенията. Става дума за така нареченото "свободно използване на произведения". Георги Саракинов в книгата си "Авторското право и сродните му права в Република България" казва: "В интерес на обществото се налага при известен брой случаи използването на произведения да може да става свободно, тоест без разрешението на автора, независимо че е налице използване по смисъла на чл. 18". Между другото и цитирането, което току-що извърших, съставлява подобно "свободно използване". Значението на думата "свободно" става ясно, като се има предвид значението на английската дума "free". Освен "свободно", тя означава и "безплатно". Това трябва да се има предвид, доколкото законът ни е преписан от чуждестранното законодателство. Сред горните случаи откриваме един, който напомня нашия. Цитирам същата книга: "Без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска... използването на части от публикувани произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условието, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите." Като изхождам от това определение, мога да извлека не едно, а пет самостоятелни основания, че следва да бъде поискано съгласието Ви от издателя. "Самостоятелни" в правото означава, че е достатъчно да докажете и обосновете само едно, за да спечелите делото срещу издателя. Обратно, за да спечели той делото, е необходимо да обори всичките. Това е така, защото всички условия, съдържащи се в цитата, трябва да са налице едновременно, а не алтернативно. Следват самите условия:

1. Става дума за използване на части, а не на цели произведения. Едно стихотворение на Бодлер е цяло произведение дори да е част от стихосбирка. Част ще бъде налице, ако е използван отделен стих или куплет. Което е лесно: просто прилагате изданието.

2. Свободно могат да се ползват само публикувани, преди ползването, произведения. Върху вас лежи тежестта в едно бъдещо дело да установите, че същият Ваш превод по-рано е бил публикуван.

3. В обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. От данните, които се съдържат във Вашето запитване, този въпрос не може да се установи.

4. Допустимо за образователни цели. Граматически и лексикално не е съвсем ясно какво означава това изречение. Очевидно всички учебници се обнародват с образователна цел, но личната цел на издателя е не някой да стане по-образован, а да натрупа печалба. Тук може да помогне систематичното тълкуване на обсъжданото изключение. Едно друго такова изключение е възпроизвеждането на произведения без механично контактно копиране и прочие, ако това се извършва с нетърговска цел. Или публично изпълнение на публикувани произведения в учебни или други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления. Възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен на него метод, ако това не се извършва с цел печалба. Общият разум е ясен: свободното използване предполага, че никой не печели от него. Което не е налице в настоящия случай.

5. "...при условие, че не засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите". Нормалното използване обаче е нарушено: искал сте да предложите превода на друг издател за пари, а вече не можете, защото този друг издател е загубил интерес, щом пазарната ниша вече е запълнена и търсенето на стоката не е толкова голямо. В резултат на това са увредени законните Ви интереси. Доколко неоправдано е това може да се разисква, но трудно може да се подържа, че неоправданост изобщо не е налице. Което е достатъчно.

Изводът ми е, че издателят е нарушил закона. Какво да се прави? Следва да предявите иск срещу издателя или - на народен език - да "заведете дело" срещу него, "да го съдите". Тези словосъчетания са смешни и неверни. Правя отстъпление, като ги използвам, за да бъда разбран. А преди да се предяви иск се прави опит за извънсъдебно уреждане на спора. Ще рече, да преговаряте с издателя с цел "да минете без съд": той да Ви плати доброволно онова, което накрая ще го принудите със съдия-изпълнител и полиция. В страни като САЩ това е основен способ и повечето спорове не стигат до съда. Но там съдебната система е бърза и безкомпромисна, а у нас е претоварена и беззъба. Затова правилото е точно обратното: повечето спорове, ако не са уредени с интриги, "връзки", борци или по друг престъпен начин, отиват в съда. За целта първо трябва да научите адреса на издателя. Дори последният да го е изписал в изданията си, не трябва да му вярвате. Може да лъже или искрено да се заблуждава кое е адресът му по смисъла на Гражданския процесуален кодекс. Важно е какво казва търговският регистър, значи срещу 5 лева изваждате т. н. Удостоверение за актуално състояние от Фирмено отделение. После му изпращате телеграма с обратен текст или нотариална покана, за да му изложите фактите, доводите и позицията си. Направили сте това, искам толкова, иначе ще се видим в съда! Трябва да изложите пред него доказа-телствата си, стига така да не разкриете пред издателя нещо, което трябва да го постави в положение на изненада при едно евентуално дело. Тук без адвокат не може да се мине. При това Ви трябва не толкова специалист по авторско право, колкото процесуалист, тоест такъв, който владее тънкостите и тактиките на процеса. Излагате и доводите си, включително обосновка защо ще успеете да го осъдите "за" еди-каква си сума, както колко и какво той ще загуби още от едно дело и от едно изпълнително производство. По същество го плашите, но не с нещо незаконно. Целта е той да успее да си представи, дори донякъде да предскаже, изхода от евентуалното дело. И - за да си спести съдебните разноски, а може би и част от сумата, която ще се присъди - да "плати без дело". Предсказването на подобни дела по широкия свят е лесно, а в България - не чак толкова лесно. Причината е в липсата на съдебна практика. Много малко или никакви искове се водят за нарушени авторски права. Българите се съдят за имоти и заплати. Ако това не сработи, думата имат Вашите адвокати. Силно Ви съветвам да използвате едни и същи при преговорите и при воденето на делото. Защо това е така, е дълга тема, която излиза извън настоящото изложение.

Българската литература

© 2001 Литературен форум