Литературен форум  

Брой 5 (489), 5.02.2002 - 11.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Велиана Атанасова

 

Велиана Атанасова Велиана Атанасова Атанасова е на 22 години от град Бургас. Студентка по българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", четвърти курс. Има публикации в сп. "Родна реч" и сп. "Кръг". Занимава се с драма и преди всичко - с поезия. Освен от литература се интересува и от фотография.

 

 

 

Неделя сутрин

       ''Сутрин - детски чиста,
       сутрин - пълна с вяра...''
               ''Диана Експрес''


Осем без петнайсет -
будилник по никое време.
Ставите потракват като
кастанети в
сутрешното реге на вратите,
чиниите...
Прозявки под прозорците,
просторите с пране (настръхнали),
скреж по миглите,
трева по ноздрите,
паркета и масата
- дремещи завеси.
Чакам
матине,
ненамазани филии
с конфитюр от праскови,
неизпито кафе с Боби...
Комшийското радио
докладва
къде
защо
с Шенген
и без Шенген.
Денят подскача в джоба ми.
Виновна ли съм?
Да бях ангел...


Бюро за забравени вещи

Сиви петна по стъклата -
строшени скелети на прилепи
и други жертвени животни.
Забравено, погребано:
стружки, стърготини, салфетки,
бутилки от "Алтай" и "Етър",
овехтели гоблени,
тапети с петна от всичко,
прелистени списания
също
значки, медали, ордени, похвали,
ръкостискания, чанти, портфейли,
деколтета...
"Всичко ново е забравеното старо!"
...ченета, ченгета, свирки,
папийонки,
чужди къщи, свои хора, общи дрехи,
недоносени...
По нещо всеки е забравил.
Вратата е закатинарена, зазидана...
И тихо си буксува грамофон:
колко още...
колко още...
колко още...
        още...
        още...



***
 
Зеленоокото момче
пушеше детелини
на балкона.
"по-жълт от всякога
е денят"-
помисли си то
и неистово
захрачи
белите си дробове
във въздуха.
Комшиите го гледаха
през опушени стъкла
и повтаряха:
"Мea culpa! Mea culpa!"


***
 
Дребната жена
на гумени токове
пълнеше кофи с вода.
Толкова слаба,
               изкривена по ставите...
Две-три
пълнеше на междучасие.
Ухаеше на дъжд
роклята с теменужки,
сивите вени по прасците й
рисуваха
стари профили...
Две-три локви тичаха след
лаещите токове -
по голия гръбнак на коридора.
Само две-три кофи още ако донесе!
"С толкова много вода
ще направиш
втори потоп!" -
каза веднъж директорката.
Да,
би могла.
Би могла да наводни целия град;
между два пилона да прокара
река,
море,
водопад -
само с двете хилави ръце.
А тя -
полива цветята на двора!


***

Ако по тъмно идеш
във гората
мечка няма да те изяде,
няма сови да те накълват,
нито призрак да те отвлече.
По тъмно ходят само
вълци единаци. Те
търсят,
търсят
и искат, искат...
И правят онова,
за което майките все
предупреждават дъщерите си.
Стиска ли ти?


Задушница

Хлябът от вчера не стига.
Облаци се сбират
за служба -
заупокойна молитва и
пътечки от жито
към храма.
Пъплят богомолците
и кършат пръсти,
пъплят
по един в колона,
полекичка...
Днес иконите са окачени
на небето.
Просяци чертаят кръстове
върху олтара.
Бог разтваря длани
за благословия.
Побързайте с молитвите!
.............................!
Амин!


Самотен

Да бъдеш самотен.
Самотна.
Да храниш врабците
с хвърчила,
под прозорци
да свириш
с пълна уста,
да си водиш дневник
по дланите
и ходилата.
Да искаш,
да търсиш,
да можеш,
да бъдеш.
Един.
Една.
Поне засега.


Чалга

Пищят кларинети.
Каки тракат с токчета
така
тиктакат главите им в
шест без десет:
тики-тики-така
тики-тики-так!
Оттук нататък
с още четири-пет-шест
важни са чупките
на точното място
с точните хора,
общото впечатление
и още
цигани да свирят.
"Чай шукарие!"


Лолита

Ухае на липа и теменуги,
а розовото от върха на пръстите
потрепва като тичинки
след сън.
Роса се е проточила
по глезените
и по шията,
а пърхат през мъгла клепачите.
От улейчето на устата
пълзи
медът на изкушението.

Мария

Мария
носи лачена чанта -
тънки дръжки
и метална катарама.
Толкова е шик,
че с глава описва елипси
около себе си,
а бедрата й люлеят
тротоарите.
Мъжете я настигат
по спирки,
по дървета,
по вратите на кръчми,
по прозорците на автобуси,
по рекламните бордове.
Надничат под ключиците й,
завързват китките
и глезените й,
прелистват я,
прекръстват се
и свиват в първата пряка.
Мария
потапя устни в чаша джин
и изсмуква силуета си.
Стил.
Но...


***

ДИСКОТЕКА
означава да танцуваш
светлинна дискова плоскост,
да фосфоресцираш
под снопове неон
с протегнати ръце
и усукано тяло,
а мозъкът да се разпада на фонеми.
Стените се разтеглят
в космическа безкрайност
и поток от електричество
те влива в ритъма на
дръм-енд-бейс,
сайкоделик,
рейв,
индъстриъл,
трип-хоп,
транс
и още три пъти по толкова.


***

Керванът си върви.
Без виза.
Вагони влачат
мухъл, сажди, кал...
Псуват коловозите -
уморени очи и бебешки плач,
гърлен смях и слънчогледови семки
по пътя към Европа.
С куфари,
чанти,
кошници...
с "Бог да ни пази!"
Стените се стопяват
от наздравици:
митници, проверки, рушвети.
Всеки се е сгънал според джоба си
и пресмята, и премисля.
Релсите свистят.
Кучетата лаят,
но еднопосочно.

Българската литература

© 2001 Литературен форум