Литературен форум  

Брой 6 (490), 12.02.2002 - 18.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Добромир-Иван

 Сексуалният живот на Добромир И.

Откъси

40

Днес е последният ден на карнавала. Студентският стол е украсен с гирлянди, някои студенти носят маски, някои си рисуват лицата, директно - Дракула, Арлекин, Веселата курва, Фантомас и пр.

На масата сяда до мен тъмнокоса дама с домино-маска в син цвят:

- Защо не си маскиран, шац?

- Мен това ми е маската, вече четвърт век, бейби - отговарям на английски.

Тя ме попита откъде съм и за какво се боря. Гласът е малко дрезгав, властен, а силно накъдрените коси ми са нещо познати. Питах я коя е? Оказа се, че е Леа от съседното ателие по дизайн. Поканих я да мине по-късно на чашка.

Отидох при Валентин и взех бутилка “Мерло” от Стамболово. Някъде около 8 се появи еврейката - още с маска и още по-почерпена. Запознах ги с асистента Йоханес, като му намигнах. След малко той ни каза “До утре” и се изнесе с мистериозна усмивка. Пуснах на прашния грамофон “Риголето” от Верди и запалих свещи. Отворих винцето и Леа заяви, че такова велико мерло още не била пила. Навънка звънци за напускане на сградата. Заключих вратата и загасих осветлението, понеже е забранено да се остава вечер в Академията.

Тя ми каза, че скоро завършва и се прибира в Тел Авив. Аз й казах, ча съм скоро пристигнал от едно блато, в което се разпореждат мракобеси като Светлин Русев и Остоич. Леа нищо не разбра и напълни отново чашите. Говорих й за Жул Паскин - тя го мислеше за партизанин и похвали актовите му картини. Предложих й на шега да ми позира за две рисунки - една за мен и една за нея:

- Може, но с маската. Налей ми още от тази магия, шац!

- Бавно започна да се съблича, като си окачвяше дрехите по черните дъски докато остана по маратонки и елегантното синьо домино. Качих един стол на масата и тя седна отгоре с чаша в ръка, напомняща жрица в древен храм.

Направих две рисунки, после още две, напръсках ги с мерло и ги оставих да съхнат. В ъгъла до леглото имаше ниско походно легло и легнах да почина малко. Леа обаче бе намислила нещо друго - слезе, откачи ризата си и ми завърза очите с нея.

- Това ли е новата ми маска, скъпа? Приличам сигурно на премъдрия Соломон или Пилат Понтийски?

- Отпусни се и замълчи.

Спокойно ми смъкна анцуга до коленете и показа безмълвно кой е измислил оралната любов, като не остави нито милиметър отвън (което ми се случва все по-рядко). Понеже не можех да гледам, усещането беше страшно интензивно, всеки нерв, опънат докрай. Свърших мъчително силно, като музиката на Верди допълни чувството за нирвана.

Леа ме изпи, изпи си виното и започна да се облича, пеейки. Легна до мен:

- Съжалявам, но няма да се чукаме, шац, понеже имам годеник в Израел и го обичам.

 

44

Показах на проф. Бойс рисунките с мерло. Каза ми да избягвам детайлите, да обобщавам. Попита ме мога ли да го закарам утре до летището, щял да плати. Протестирах, настоявайки да го извозя без мангизи, но той смени темата и ме заразпитва за Родопите и Орфей.

 

45

Ходих на вернисаж в Градската художествена галерия. Запознаха ме с колекционера - д-р Белман, който беше прегърнал интимния си приятел. Двамата си ходеха гушнати като семейство и въобще не им пукаше - спомних си как в София бяха набутали в затвора Атанас Свиленов за нищо.

 

47

Снощи ме изнасилиха почти. Бяхме с Ролф в една бирария, когато седнаха две руси, свежи жени срещу нас и ни раздадоха брошури на Зелената партия (нещо около екологията). Казах им, че моят професор е кандидат-депутат в следващите избори от тяхната партия. Петра, едната от дамите, ахна и охна, седна до мен и почна луд флирт - откъде съм, защо съм и т.н. По едно време стана дума за “Пинк Флойд” и те изпаднаха в екстаз - имали абсолютно всичко от тях и да сме ставали веднага. Ролф не изневерява на цветарката и остана в заведението. Аз тръгнах с двете еколожки като пътем минахме за три бутилки мерло през Валентин.

Къщата им бе на края на света, пътувахме един час, имаше огромен двор с много котки. Петра пусна “Обратната страна на луната”, аз отворих магическото вино и двете се разприказваха за недостатъците на капитализма. Верен на себе си, оплюх Ерих Хонекер и цялото ГДР.

Първата бутилка свърши, отворих втората. Плочата също бе сменена с “Желая ти да беше тук”. Жените заприказваха за еманципация на половете. Казах им да отидат в Кърджали. Те ме изгледаха неразбиращо и пуснаха “Животни”.

- Вие в България пушите ли марихуана?

- Аз не пуша въобще, но ще опитам от любопитство.

Свиха една дебела цигара и задърпахме. Имаше доста сладък вкус, устата ми пресъхна, като ми се замая главата. Отпих от виното и още повече се разклатих. Полегнах и всичко започна да се върти, започнах да се смея без причина.

Петра изведнъж се съблече до кръста и ми даде да смуча гърдите й. Другата дама ми задърпа анцуга надолу, след това ми отнесе шортите. Не много нежно го взема в устата и пишокът стана. Петра се съблече също и смени плочата, отново с последния вик на “Флойд”. След това дойде в леглото и показа на несръчната си дружка какво значи екологична свирка. Може би от цигарата не можех въобще да се изпразня. Неопитната еколожка ми прошепна в ухото: “Знаеш ли колко дълъг клитор имам?”. Което аз веднага проверих и беше истина. Докато я лижех, Петра беше започнала да ме язди методично. Колко е продължило това глезене не знам, но когато свърших, звучеше “Ти си само една тухла в стената”. След това заспах наистина като тухла...

 

48

Проф. Бойс ме пита искам ли да помагам при един проект в Касел за следващата “Документа 7” - най-големия форум за модерно изкуство. Би било идиотско да откажа при заплащане 2000 марки месечно.

 

57

- Сузане, ще влезем ли в парламента?

- Йоханес, време е! Младите, интелектуалците, недоволните - всички те са с програмата на Зелената партия. Ще вземем най-малко 6-7 % от гласовете.

Слушах ги и гледах красивия парк - наблюдавах как от него пълзят към Касел леки априлски мъгли. Всъщност аз не искам нищо от живота - само желая да го наблюдавам. Без добро или лошо усещане. Просто наблюдаване. Дълго.

 

58

Асистентът Йоханес се прибра привечер към Дюселдорф, като ме остави да живея при Сузане. Тя е пухкава, кестенява учителка, прясно разведена и леко си пада по алтернативната политика. Сама си плете пуловери, ръкавици, шапки във всички възможни цветове.

- Су, кога ще се рисуваме, времето лети?

- До, не може ли по бански, срам ме е гола.

- Може, Су, но не е същото - текстилът разбива формата.

- О'кей, До, но след училището. Сега имам вечерни часове, чао!

 

60

- Как да застана, До? Никога не съм позирала преди,

- Вдигни си ръцете, все едно, че играеш волейбол. Стой така! Гледай към мен, браво, Су, почвам.

Направих 2-3 рисунки и сменихме малко ситуацията. Драснах още няколко листа и наредих всички работи на пода. Взех от кутията бутилка “Кеч-ъп” (нещо като лютеница) и внимателно запръсках по рисунките. Оставих ги да съхнат. Сузане беше, изглежда, много уморена понеже спеше. Гушнах се до нея и бавно се унесох.

 

61

Сънувам “Сватбата на Фигаро” от Моцарт.

 

62

Сънувам концерт на “BLACK SABBATH”.

 

63

Сънувам шествие на шопски кукери.

Българската литература

© 2002 Литературен форум