Литературен форум  

Брой 6 (490), 12.02.2002 - 18.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ханс-Магнус Енценсбергер

 

Изгубилите се

На Нели Закс

Не беше земята тази, която ги погълна.
Въздухът ли бе това?
Многобройни като пясъка
те не се превърнаха
в пясък, а в нищо.
Цели маси от тях
са забравени. Често, и ръка за ръка,

като минутите. От нас повече,
но спомени не оставили. Незарегистрирани,
от праха неразличими, ала
изгубили се -
техните имена, лъжици и стъпки.

Не предизвикват съчувствие в нас. Никой
не може да си ги спомни: Били ли са родени,
внезапно ли напуснаха, умрели са? Не се
забелязва отсъствието им. Без празноти е
светът, крепящ се от това,
което не е подслонено,
от изгубилите се. Те са навсякъде.

Без отсъстващите нямаше нищо да има.
Без бегълците нищо не е устойчиво.
Без забравените нищо сигурно няма.

Изгубилите се са справедливи.
Ето как ние ще изчезнем, също.

Превели от немски: Благовест Петров и Аделина Везенкова

Българската литература

© 2002 Литературен форум