Литературен форум  

Брой 6 (490), 12.02.2002 - 18.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

КултУра!

Галина Бояджиева
Велико Търново

 

Петнадесета самостоятелна изложба подреди великотърновският фотограф-художник и кореспондент на БТА Найден Найденов. Снимките, обединени от темата "Щрихи от Франция" са разположени в интериора на сладкарница "Доналд" в старата столица.

Фотографиите носят нюанси от предколедното настроение на Париж, част от тях показват планински пейзажи от Централна Франция. В световноизвестния моден център обективът на Найден хваща хора от различни социални слоеве. В сюжетите влизат клошарите, бедните, младите, които се разхождат и целуват, децата в парковете, възрастните, които си почиват, пазаруват или пият кафе.

"Най-силно впечатление ми направи сплотеността на френското семейство. То е много единно и мисли главно за здравето и работата си", сподели Найден. Запечатаните образи разкриват равнопоставеност между мъжа и жената, еднакво влюбени, еднакво радостни от преживяваната среща.

В бъдеще авторът замисля да покаже непубликувани свои снимки от времето на 70-те и 80-те години, когато е бил кореспондент на в. "Борба" и сп. "Отечество". Герои в позабравените негативи са лица с цигари, бедни хора, военни обекти, непозволени за медийното пространство от художествените цели на социалистическия реализъм.

Найден Найденов посвещава на фотографията вече 25 г. от живота си. Уреждал е самостоятелни изложби в Латвия и Франция. Бил е на една маса със световнопризнатия майстор на фантастична фотография Виталий Бутирин. Пази снимките с автограф на Аркадий Райкин и на дъщерята на Че Гевара. Негови творби са притежание на частни колекционери в Австралия, Англия, Франция, САЩ. Част от фотографското му наследство съхраняват Държавният архив и Историческият музей във Велико Търново.

 

ВЕСТИ 

ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО посещение в България на Папа Йоан Павел Втори припомни Германската Католическа осведомителна агенция КНА.

По повод Деня на Кирил и Методий, който през февруари се отбелязва за двайсета поредна година в Германия, същата агенция нарече двамата апостоли "първопроходници на обединена Европа".

Авторитетният германски седмичник "Ди Цайт" пък публикува кратка информация за обучението по български в университета на Саарската провинция. Тамошният "Булгарикум" предлага безплатни интензивни курсове с възможности за допълнително обучение в София и в български предприятия или организации.

Агенция "Асошиейтид Прес" информира за снимачната работа по трисерийния германски телевизионен филм "Юлий Цезар", част от която ще бъде в България.

За новата постановка на българския театрален режисьор Димитър Гочев във Виена писаха австрийските "Дер Щандарт" и "Ди Пресе". А германският "Вестдойче Алгемайне Цайтунг" припомни за успешната работа на Гочев в Бохумския театър.

ЛФ

 

В ПАРИЖ и Истанбул ще бъдат разкрити български културни центрове, съобщи министърът на културата проф. Божидар Абрашев. Хубаво е да се грижим за българските светини в турската столица, но успоредно с това сме длъжни да предприемем постъпки и за създаването на наш културен център в космополитния град край Босфора още през тази година, отбеляза проф. Абрашев. Той поясни, че вече започва да прави и сондажи с колегите си от Министерството на културата на Р Турция какви формалности и процедури следва да се предприемат от наша страна непосредствено преди откриването на българския културен център в Истанбул.

В Париж, където живеят немалко наши сънародници, също още няма български културен център и затова планираме да направим необходимото и нашият център във френската столица час по-скоро да стане факт, уточни още министърът на културата.

 

АРХИТЕКТИ от Международния панаир в Пловдив започват работа по идейния проект на мястото, откъдето главата на Римокатолическата църква ще отслужи на 26 май единствената по време на пребиваването си у нас публична тържествена меса. Проектът включва изграждане на олтар за папата и за българския патриарх Максим. Ще има отредени места за VIP-гостите и за кардиналите. Специално място ще бъде обособено за 300 деца, които ще вземат първото си причастие в този ден. Създаването на проекта, както и изпълнението му, се следи от протокола на Римокатолическата църква у нас.

Агенция Балкан

Йовков на СD

Актьорът Илия Секулов, с помощта на музиката на Теодосий Спасов, създаде първия дигитален вариант на великолепните "Вечери в Антимовския хан" на Йордан Йовков. Дискът се нарича "Илия Секулов разказва "Вечери в Антимовския хан". В него са включени пет разказа от класическия цикъл, обединени около ключовия "Дрямката на Калмука". Секулов има зад гърба си над 1000 рецитала с Йовкови творби. В тази негова най-нова изява проличава стремежът му към максимално автентично предаване на настроенията, едно визуализиране чрез интонацията на текстовете-картини на големия наш писател. Великолепно допълнение към четените текстове на Йовков е и музиката на Теодосий Спасов с цялата нейна преклонност към автентизма на българския фолклор.

CD-то е разпространено само в 100 екземпляра, като 50 от тях вече са заминали за САЩ, а официалната му промоция беше на 6 февруари - сряда, в столичния клуб "Сълза и смях".

ЛФ

 

България на "Берлинале 2002"

За 52-и път Берлин става център на световното кино. В продължение на 11 дни 23 филма ще се "борят" за наградите на "Берлинале 2002". Официално елитният фестивал започва с продукцията на немския режисьор Том Тикверс "Хелън" с участието на Кейт Бланшет в главната роля. Новият директор на фестивала Дитер Костлик като основна промяна вкарва в конкурсната програма повече немски филми - тази година броят на германските продукции е четири. Десетчленното жури, председателствано от индийската режисьорка Мира Наир, ще разпредели общо 2 златни мечки, 2 сребърни мечки, както и наградите за най-добър актьор и актриса. От тази година е допълнена и още една категория - режисьорски дебют.

Както винаги, киноманиаците очакват с върховно нетърпение пристигането в Берлин на световните филмови звезди. Немската столица се готви да посрещне Ръсел Кроу, Доналд Съдърленд, Милош Форман, Клаудия Кардинале, Изабел Юпер, Харви Кайтел и други. Любителите на статистиката отчитат тазгодишното участие на 389 филма от 88 държави. Сред тях има и три български продукции. В подкатегорията "Младо кино" се представя "Съдбата като плъх" на Иван Павлов по сценарий на Константин Павлов, а в "Ретроспективно" са включени "Бялата стая" на Методи Андонов и "Понеделник сутрин" на Христо Писков и Ирина Акташева.

Закриването на фестивала е на 17 февруари с прожекцията на новото копие на един от филмите-емблеми "Великият Диктатор" на Чарлз Чаплин. Своето присъствие на това събитие е потвърдила и дъщерята на големия актьор Жералдин Чаплин.

ЛФ

 

Красимира Василева

Плюсове и минуси

 

В театър “София” професор Здравко Митков се е насочил към своеобразен римейк на етапната и много успешна в неговата кариера постановка на “Опера за три гроша” от Брехт в драматичен театър “Боян Дановски” – Перник, където водещ беше Валентин Ганев, хореограф – световноизвестният унгарец Миклош Кьолло и имаше и още други екстри. Сега проф. Митков реализира първоизточника по един прекрасен превод на Искра Николова, специално поръчан от театъра. Режисьорът категорично се възпротивява на определението “мюзикъл” за този спектакъл, а наистина това е спектакъл със съвременни най-популярни песни тип “шлагер”, изпълнявани на живо от актьорите. Основанието за това решение е, че в първоизточника Джон Гей употребява арии от популярни по това време италиански опери, извършващи вид инвазия в тогавашната интонационна среда на Лондон. Здравко Митков вероятно е намерил този вид песни, от рода на “Аз съм само цвят лилав”, “Рискувам да те имам”, “Неам нерви” и други, като най-подходящи за осъвременяване и освежаване тъканта на спектакъла, за което може да се поспори. (Музикално оформление – Данко Йорданов.) Така или иначе, в реализираната постановка намираме доста назидателност, обстоятелственост, бавен темпоритъм, суха интерпретация на образите. Напоследък явно педагогическата дейност на ректора на НАТФИЗ Здравко Митков се отразява на творческата му работа. Той е дълбоко убеден в правилния път на своите режисьорски работи, често пъти когато те са далеч под нашите очаквания. Може би творецът се нуждае от сериозна червена лампа за начина си на работата и за критерия си. Невероятният тандем с Невяна Кавалджиева, в който той функционира от самото начало на творческия си път от Пазарджишкия театър и тук дава богат резултат – “Просяшка опера” ни посреща с прекрасните костюми на Кавалджиева, където отново има изобилие на червен плюш, златен брокат, страхотни тюрбани и много фантазия. Пространството на сцената също е решено от нея с пределно съвременен ключ, само с набелязване на интериора чрез разместване на пана. Клетката в центъра на сцената е създадена също в подходящ стил, на финала в нея са заключени всички, освен главния престъпник – Макхийт, изигран от Пламен Манасиев предимно знаково и твърде безлично. Ириней Константинов играе също твърде неудовлетворително г-н Пийчъм, Теодора Иванова в ролята на Поли Пийчъм е направо провал с липсата на каквото и да било очарование, жизненост, талант или поне малка част професионализъм. Ярка и безспорна е Петя Силянова като г-жа Пийчъм, а Бойка Велкова и тук е на висота – намерила е множество собствени приспособления, с които обогатява ролята си и съумява от малкото предложен материал да създаде запомнящ се образ. Ани Вълчанова като Люси Локид е също на много добро професионално равнище и доказва успешно стабилна рутина. В ансамбъла се откроява Сава Пиперов с оцветяването с руска реч, намекващ, че героят му е част от руската мафия, Милена Живкова, Йорданка Любенова, Михаил Милчев, Александър Митрев и други. Петър Русев – Локид - съвестно се справя със задачата си, докато при Мариян Бачев – Крадльо, имаме богат потенциал от фантазия, изобретателност и чувство за хумор.

Разбира се, че е съвсем навременно в днешно време софийският зрител да гледа “Просяшка опера”. Тя действително като тематика е крайно актуална. Но като че ли и в начина на реализацията й би ни се искало да се срещнем с едно по-разкрепостено мислене, да намерим повече оригиналност и сочност в прочита… А иначе – песните са мелодични, доставят удоволствие, но – само дотам.

Българската литература

© 2002 Литературен форум