Литературен форум  

Брой 6 (490), 12.02.2002 - 18.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Любомир Милчев

Смет за сливи и ... Слави (Трифонов)

 

Няма как да нарека шоуменския подвиг на Славчо другояче, освен Големото Бъхтене. То е пролетарски подвиг, героично съзвучен с подвига на тъкачките-многостаннички, на героите на социалистическия труд, както и на писателите-многотекстовици от порядъка на Здравчето Евтимова, майсторка на късия разказ от съответната колонка на в-к "Труд". Славчо пък е TV-суперзвезда, всекавечерница. Той е и, тъй да се каже, стахановец на все по-качествената и ефективна порнографизация на медийното присъствие. Порнографизацията като автограф.

Едно шоу да тече всяка вечер, та нима това не е отблъскващо само по себе си? Непрекъснатостта му дезавуира интенцията да се подмени самото живеене с телевизионния му сурогат, по подобие на сериалите от 600 и не знам си колко серии, в които, докато Стефани произнесе "Ах, горката Карълайн!" и сълза блесне в окото й, трябва да минат поне две минути и всичко се произнася с такава смразяваща бавност, сякаш става дума за нещо трудно разбираемо, а то е такова, защото зрителите му са дебилни. И това се знае… Тази всевечерно-полуобедна непрекъснатост се доближава също до несъзнателната повторяемост на физиологичните нужди. И така въвежда един намек за отходност, впрочем, открито оповестен още от първообраза - "Каналето" бе нещо като отход, aborte, канализация на Канала на БНТ. Сценарирането му се придържаше към телевизионната програма и бе неин преглед, уви - в понятията на екскременталното. Ала в онзи попрелял писоар бе все пак доста весело. Пародирането на всички налични, заварени в БНТ жанрови схеми бе първички опит да се размекне вкоравената, гипсова неподвижност на една, изтъкана от престорена живковистка сериозност телевизия. Един сполучлив паразитизъм, но все пак паразитизъм, връз комедийния аспект на поизтърбушените стереотипи на националната телевизия. Валя Ахчиева травестира във Валя Яхниева - нейното "Открито", безпогрешно разпознато като наскрито намазана с много фон дьо тен и пудра телевизионна преструвка. Голем майтап.

Комедиантство в служба на уличаване на преструванството на следдесетоноемврийското ни развитие. Тук трябва да споменем, че шумната фиеста на простъпващото гей-движение внесе много цвят и смях в травестията на шоуто. В определена степен здравословен смях, на който, обаче, предстоеше да добие несъмнено комерчески оттенък. Защото вече нямаше значение какво се пародира, пародираха се дори и рекламите, за да им се вземат парите двойно.

Смехът проехтя в звонк.

Добре намисленият паразитизъм се обоснова в основен принцип и се самонаслади на ексхибиционистичните си техники. Забавността стана едва само условие на калкулацията. Новото поколение телевизионери препотвърди мястото си в телевизията, като добре изтъргува заучената иронично-снобистична гримаса на снизходителна насмешка към делото на бащите, но не и към унаследените им позиции. Някои добре известни фамилии в шумно шоу премълчаха онова "Ние пак сме тук."

Та не бе ли "Каналето" новата версия на онова, което във времето на соца бе известно като "Хумор, сатира и забава", тъй както едно известно сдружение води издателската си дейност под фирмата "Агитпроп". Псевдошопската хумореска на Стоянка Мутафова, Парцалев, Калоянчев, Анастасов. Която, при цялото ми уважение към тези лица, отбелязваше тънкия момент, в който Чудомировият и Бешковски хумор бе станал дебелашки, защото е станал невеселото, щадящо подобие на селендурската гримаса на една просташка в самата си същност власт.

Хумореската бе самодоволно народняшката, възлукава веселост на онова "да си кажем кривиците, байно" в непогрешимата и неподлежаща на обсъждане генерална линия. Но във вцепенеността ґ се разпознаваше позволеният лимит, както и тъжната участ на прахосани в халтура и мегданни задевки, несъмнени артистични умения. В тези програмки, въртени в новогодишните нощи, показвани из провинцията, тъй както по-късно виждаме техните следовници да ги оформят в "турнета", имаше също смесна китка от естрадо-народна музика. Тези две сестри, които в зората на демокрацията влязоха в кръвосмесителна връзка и изродиха уродчето на чалгата. Не обичаха ли Камен и Тончо много да се предрешават кат една Сашка Васева и др. цуцки, толкова, та просто не можеха да спрат да го правят. Поводът на пародирането не можеше да скрие удоволствието, скритият афинитет към просташкото - тази втора българска природа. Тук съвсем навреме оправдателен момент внесе музиката от "Ъндърграунд" - тоз апотеоз на балкано-юго-славянската "душевност", или по-скоро - душица. И гузното уточнение, че нашата чалга била нещо като "Джипси кинг", особено ако не разбираш за какво се пее. Така дойдоха и уж спонтанните музикални увлечения, клипове, дискове, в един доста широк наподобителен диапазон.

Профитираше се на поразия, и от каквото падне.

Екзерсисът се заплащаше като виртуозност.

Понеже, както е добре известно, нищо никога не изчезва напълно, онази невесела гримаса с претенция за развлекателност продължи превращенията си, само че това, което я вкоравяваше - втвърдителят на авторитарното, се преформулира в комерчески план - осребряваше се чекът на развлекателната популярност в жанра на "Хумор, сатира и забава" за нуждите на всевъзможното имиджово рекламиране. Хумореските се вкоравиха в рекламни сюжети, те станаха живи картини на потреблението и консумацията. След което течеше скрита от зрителя, приватна консумация някъде, по балконите на "Спартакус" и "Ялта", която, ако той, горкичкият, би зърнал, би си казал - господи, пак ме измамиха. Аз съм един голям глупак! Ами такъв си си…

Комерческо-властовият момент, макар и умело драпиран и разигран във водевилни сюжети, бе несъмнен. И дори открито признат с нюанс на разкаяние. Тончо Токмакчиев сподели с въздишка, че тяхното поколение изяло лайната на предходното, а Дилов-син - че шоуменската забава била в известен смисъл непочтена спрямо обществото и бе заявен политически проект, претенция за участие в разпределението на властта. И това развитие издаваше не нещо друго, а самия характер на властта у нас след промените. И най-тъжното в това неволно издайничество е съзреният спекулативен характер на тази, така упражнена власт. Тя е огледалното отражение на хумореската на нашата мизерия, сценарирана в шоу-програма, и така превърнала се в машина за пари.

Оттук-нататък схемата бе до изтърбушване експлоатирана от НЛО, "Как да ги стигнем…" и др., като се доуточняваха съставките и съотношенията на микстурата, предназначена за все по-пълното задоволяване на нарастващите потребности на народонаселението от "семки, занимавка, моля".

И ето, о, звездно-телевизионен миг - дойде шоуто на Славчо, онзи, който изпълни формата с… най-старото й съдържание, и така лицезряхме страховитата, застинала гримаса на Горгона(та на медиата).

Нали разбирате, че личността на Славчо ми е напълно безинтересна... Проследяваме един любопитен процес, в който тарикатски една неавторска форма се автографира чрез порнографизацията й, и при това с голям комерчески ефект.

Загриженото, всевечерно забавно всеналичие си е чиста спекула. На езика на Славе това означава: "Пич, - тук Славе сочи зрителя с пръст и му смигва - знам, че денят ти е бил кофти, обаче аз ти го изземвам и ти го връщам във вид на TV-забавление. Взимам сметта и ти връщам сливи… със Слави. Връщам ти мизерията на твоя живот, преобърната на купон. И… нема не искам, нема недей…"

Говорим за остатъците на деня, тъй да се каже, ако помните онзи прекрасен едноименен английски филм. Само че не във вида на свободен от тегобите на деня порив, а във вид на рециклиране, преработка на вторичните суровини на ежедневието във вид на развлекателен сурогат. Икономия на отпадъците. Не естетизация, а пастетизация на преживяването, за да може зрителят да си го маже на филийки.

След честолюбивата раздяла с "Каналето" Славчо първо порепетира в жанра на хъшовското, кавгаджийско-кръчмарско волнодумство, което, както е добре известно, свършва със свършването на пиенето (разбирай - телевизионно време, прайм тайм и пиянството на един народ, който все го избива на протест и има голяма глътка). Хъшовският кръчмарски изблик тук много върви, много се харчи по линия на разните там протести и на възможността да се възползваш от тях. Той идеше освен туй и като компенсация, реванш за комплексите, които очевидно Камен Воденичаров дотолкова бе насадил у Славчо, че и до ден днешен го тресат, щом все върти-суче и за "педалите" отваря дума. А толкова по-лесно би било да си направи психанализ. (Понеже Славчо е фамилиарен към всички нас, считам да ми е позволено съвсем фамилиарно да разкажа, че навремето той дойде от Плевен с две други момчета, с които делеше квартира и които на няколко пъти бегаха от него в друга квартира, защото бил "големо лапацало". И той все ги намираше... И накрая си намери медиата.)

Презрял педалите, както сполучливо бе наречен в "Култура", Славчо е булгар-мъжкар, суперстар. Той, простете, ще "оноди" всички ни. Което е много мило, но все пак малко в повече. Затова го и виждаме да държи в бащинска прегръдка първите бебчета на 2002 г. Умилно! Благотворителността като фарс на натрапеното присъствие.

Волнодумната хъшовска природа не търпи да я стесняват някакви си там граници, тя е безгранична в натрапливостта си. Внася тръпката на мъжка страст във всичко, до което се докосне - това си е направо едно обладание. Омнипотентност. Като кучетата, които пикват на всяко дърво на улицата и не пропускат...

Но на волнодумната природа на хъша най-приляга да политиканства, тъй като в България политиканстването е маята на всичкото. Политиката е онази възжелавана и възненавидявана сфера, в която, влизайки, можеш "да си оправиш положението" както се казва. А невлизайки, или докато си чакаш реда, ти остава поне дребното удоволствие да плюеш. Или да сновеш около това желано място, обсъждайки го като свободен, ала останал незабелязан, недооценен и непривлечен във властта, свободен експерт. Ако искаш да бъдеш популярен, това не е възможно без да политиканстваш. Да политиканстваш в България, означава да си "причастен и загрижен" за общественото благо. И Славчо дава своя принос на голем разбирач и оправяч. В жанра на онова, което в соцучилищата бе известно като "Политинформация". Четат се изрезки от вестници и се одумват политици - те били таквиз и онаквиз. Политиканският хумор на Славе е, общо взето, на ученическо равнище - тъпи схоларски пародии на задължителния за наизустяване Ботйов, сексистки вицове за "свирки", "педали" и "импотентни". Графити в кенефа.

Ако едно шоу включва политически коментар, то това би следвало да бъде в полза на забавността; но след като така или иначе не е забавно, както в случая със Славчо, то тогава вероятно иде реч за добросърдечно политическо намерение "да се оправят нещата". Но на такова равнище на говорене са възможни само махленски задевки. Следователно водещото намерение е да се угоди на простака, който иска да чуе собствените си оплаквания, но изречени от авторитетно място, от телевизионния екран, в лъскава обстановка с мацки, и на всяка цена - от лице, подобно нему, "наше момче", което обаче е "успяло" и е "много напред с материала".

Популярността на Славчо е обществено споразумение на простофилите да съзерцават и сърадват собствената си простотия, олицетворена от шоумена, който е делегиран и упълномощен да ги представлява, и заклет да си остане същия като тях в света на успеха, богатството и славата. Така както те си ги разбират - сатенени мацки, чалга, купон и политпопържня и…камера да снима, за да си го имат черно на бяло на касета. Мизерията като лукс. Смет за сливи със Слави. Популярността на др.Тодор Живков не бе по-различна. Но още по-страшното е, че т.нар. "демокрация", т.нар. "гражданско общество" в България не са обществено споразумение. Ние, българите, се споразумяваме за други работи…

Освен презентация на мизерията като лукс, шоуто на Славчо прави и дистрибуция на публичните присъствия - политици, артисти, шоу-звезди, каквото падне. Обикновено първо ги кани, след това ги подиграва. Чрез тънки подмятания взема преднина по отношение на тях. Простакът се радва и също взема преднина по отношение на онез, които са таквиз и онаквиз. Дошъл Йосиф Радионов, подарил на Славчо компактдиск със собствени изпълнения, а оня му казва: "Вече толкова много ги имам, че не знам кво ше ги правя… Ше зема да ги дам за благотворителност…" Много любезно и мило. Друг е въпросът какво прави един цигулар там и това ли му е сцената. Ами един президент? Може ли държавният глава да бъде шоу-звезда? Може ли един кандидат-президентски диспут да се състои в рамките на това шоу? Що за инсценировка! Очевидно може, защото популярността е онова споразумение и като му се подчинява, властта препотвърждава и признава, че е същото споразумение - за сливите и сметта.

Като всеки блудкав сериал от 600 и не знам си колко серии и това всевечерно шоу бави, протака и нещо не показва на зрителя. Знаете ли какво е то? Каква е тази ретардация? Ами това е ретардацията на консумацията, скрито от зрителя.

Обаче, без майтап, върхът на кича, най-големият "пиниз", е онова спретнато лексиконче, което мъжественият Славчо тика на всичките си гости кат една ученичка в долните отделения. И тук ме обхваща съмнение - да не би пък и той да се е изпедерастил, горкичкият!…

С две думи, дами и господа и ти, скъпи ми Славчо, измамата е следната и е за много мангизи:

Популистът заблуждава,

Популус-ът дъвче дъвка Orbit,

А популярният популист Славчо рекламира дъвка Orbit…

Българската литература

© 2002 Литературен форум