Литературен форум  

Брой 6 (490), 12.02.2002 - 18.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Календар: Марко Ганчев

Мълчаливецът

 

Марко ГанчевМарко, случайно видях в календара, че навършваш 70. Знам, че си от хората, които никога не се вреждат в официалния списък, нито преди 1989-а, нито след; еднакво не ще те вземе за съветник нито петърстоянов, нито георгипърванов; не ще те отбележат Часовите, не ще се сети "Демокрация". Когато почна демокрацията, бе още 1989-а, ти оглави казионния "Литературен фронт", за да й го посветиш. Свободата е нашата суровина, казваше. А какво излезе... Старите муцуни вече 12 години задръстват културното пространство, възпроизвеждат миналото, вербалното все така смачква реалното и в тази ченгеджийска държава на власт са пак старите ценности, старите муцуни, бандити и шайкаджии. И ако тук-там припознаеш някого за свой, нерядко зад него пак стоят ония, които винаги ни отреждат участта на товарните коне. Сега даже не сме и коне, сега сме мулетата на демокрацията.

Гледам те как гледаш мъдро над всичко това, над тези думи дори, как мълчиш от усилената работа на мисълта в теб, преживял икономически и политически системи, как отронваш по някоя дума на листа с тежестта на вечния камък и как не те е страх от това наоколо, приел/неприел всичко, което не зависи от теб.

Не познавам друг, който така добре да различава менливото от трайното, пестелив на думи, щедър на мисли. Даже стиховете ти не приличат на стихове, защото нито от музиката се опияняват, нито от тропите, наистина са като мълчаливи сирени и така повече ни теглят към себе си. Както Яворовият сфинкс: Душа ми всичко знае: вечно ще мълчи.

 

04.02.2002

Марин Георгиев


Голямата свобода

И след като прекара на земята
повечко време, смаян ти узна,
че скоро се прераждат имената,
които бяха гръмки имена.

Умря артистът, дето ни пленява
навремето, а тъй се казва днес
един художник и светът отдава
сега на неговото име чест.

Прибързала, писатели двамина
съдбата с общо име сподоби
и възрастният скоро се помина,
за да не стават грешки може би.

Ти бе се примирил, че подир време
ще трябва място да освободиш
в пространството, та друг да го заеме,
но виж, че още нещо му дължиш.

Той казва ти: Отивай си изцяло,
щом ще си ходиш, и добър бъди:
не само мястото на свойто тяло -
и свойто име ми освободи!

Ти, който възжелава свободата
със сладострастието на младеж,
защо се плашиш от деня, когато
сам трябва свобода да раздадеш?

Из "Мълчаливи сирени", 1977 г.

Българската литература

© 2002 Литературен форум