Литературен форум  

Брой 6 (490), 12.02.2002 - 18.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Милка Стоянова

 

Гълтам звезди
и ме боли коремът.
Получих язва.
Лекувам я
със смешни пози
върху една въртележка.
Малко ми се завива свят,
но заспя ли,
забравям.
Изчервявам се от луната -
храча само на тъмно.
И съм бясна свeткавица -
прилежна ученичка на многоточието.
Не се предавам лесно, но няма свършване.
Пазя си делителните клетки -
не показвам съпротива.
Пияна съм
и влюбена.
Може би щастлива.
Готина.
Бог да ми прости лъжите
за слънчевите очила -
няма
по-смешно нещо
от слънчевите зайчета.
Преди да си призная всичко,
аз съм тайна.
Излизам,
но само от това стихотворение.
Боде ми. Ще извикам.
Смешна идеална
човка!
Пак съм горе.
Няма свършване...


* * *

Смъртта ще дойде с теб,
кафяво зайче, пееща трапчинка,
дирижираща усмивките на новата вселена,
непрестанна радост.
Смъртта
ще дойде с теб,
о, привлекателна любов,
щастливо обещание в неутолимо утро
(било ли е?),
внезапна
пролука
към моя вик,
обречен на победа.
О, шемет на телата ни,
съединени на пясъчния бряг!
О, зазоряване насред пияни улици и дъжд от радост!
С безгрижие по блесналите ни чела, под чадъра ти сияещи,
дълбахме твойта диря,
о, смърт!


* * *

Отварям страницата
на живота си
пореден
и се изписвам като нота.
Чета я,
за да я запомня.
Прескачам се, играя на въже,
на куц крак.
Времето ме чака на една звезда
на тротоара.
Сърцето ми се сприятелява с друга нота.
Тя ми доверява
тайните си,
аз й говоря за Добрин.
Тази нота също ще ми изневери,
но дотогава
аз си представям, че сме музика.
Смехът ми си мени гамите,
откакто Добрин е Там.
Когато съм в песен,
губя себе си.
Добрин
и тогава ме отличава.
Аз съм любимата му нота.
Той казва вицове из Космоса,
разсмива нотите,
а по цялата земя
се сипе сняг.


* * *

Тя ме сочи
и пръстите й
изтъняват от предчувствие.
Ако можех да я отрека, да я изпъдя,
да я прогоня надалеч,
по-далеч от сянката на змийчето ми.
Ако можех да я прогоня
и да тръгна,
да продължа в живота,
в компрометирания живот,
да се самозабравя във ръцете му,
в смеха му,
в алкохола му,
в религията му на хищник...
О, с колко негови лица съм се докосвала -
кораби и проститутки, бели нарциси,
поклони, пируети, рок,
звезди пияни,
танцуващи върху пръстта.
Ако можех да я отрека, да я изпъдя, да я
прогоня -
сянка на глухарче,
уплашено дете,
моят спомен.

Българската литература

© 2002 Литературен форум