Литературен форум  

Брой 6 (490), 12.02.2002 - 18.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

Телесната храна на българите

 

Разбираемо е, че много по-често се говори за духовната храна. Споменаването за телесна храна е все пак една неловкост - не само защото тя, за разлика от духовната, не е цел, а средство, а и защото за простосмъртния българин настанаха времена, в които въпросът е не да има добра, а да има изобщо някаква храна.

И все пак от нас зависи да не се сбъдне за България провинциалната участ, за която в литературно отношение бе писал Далчев - не е нужно от евро-съпричастие да износваме и старите идеи, и старите дрехи на западноевропейците, нито пък поради безизходица да ползваме залежалите им храни.

Засега обаче ние, българите, се държим спрямо западноевропейците като малки деца, които си ходят на гости и си разменят играчки и на които по-поотрасналите и хитровати хлапета отмъкват ценните вещи, давайки им в замяна дрънкулки. Пример за това е небезизвестната съставка за безалкохолни напитки "нутрасуит", която поради нездравословното си въздействие върху човешкия мозък е забранена в страни като Канада, да речем, но в България все още се среща върху етикетите на някои продавани видове лимонада, при това схващана не като опасност за здравето, а едва ли не като полезна новост.

В България относно телесната храна съществуват, за жалост, и допълнителни умонагласи, които са противоположни на западноевропейските и, което е най-важно, на здравословните (защото далеч не всичко западноевропейско е здравословно). Така например повечето българи смятат месото за богатска и питателна храна, а зеленчука - за бедняшка и непълноценна. В Швеция обаче се среща тъкмо обратното разбиране, онагледено и чрез цените на хранителните стоки в магазините, и чрез подхода на самите търговци. Достатъчно е да се спомене, че има хранителни магазини, в които, ако някой направи по-голяма покупка, получава като подарък определено количество месо.

Разбира се, всеки, който знае средната продължителност на живота при ескимосите, които се хранят почти само с месо, също би могъл да разбере цената на месото и превъзходството на дадената на човека от Бога в Едемската градина преди грехопадението растителна храна (Битие 1:29).

Не че западноевропейците не употребяват месо за храна, но важен в случая е фактът, че наред с него те разполагат с разнообразни, произведени изцяло от соя негови заместители, докато в България все още се шири известната още от времето на "развития социализъм" производствена "хитрина" в месните кренвирши тайно да се прибавя преобладаващо количество соя.

Този вид "удар" с кренвиршите у нас сякаш най-добре онагледява нашия начин на мислене и нашата ценностна представа. Едно малограмажно бурканче с кренвирши от соя се продава на Запад за баснословна сума, но у нас соята е само таен, евтин пълнеж за също така евтини месни кренвирши, които после, естествено, не се нравят ни на месоядците, ни на вегетарианците, нито дори на домашните котки.

Прочее, щастливи вегетарианци, които са посещавали Съединените щати, разказват, че там имало и пиле, приготвено изцяло от соя заедно със съответните подобия на пилешки кости. Спорна е етиката на тази кулинарна чудатост, но безспорно е, че соевите пилета, кренвирши и пастети ще дойдат на трапезата ни едва тогава, когато осъзнаем, че най-евтиното и най-приятното на езика в никакъв случай не е най-изгодното и най-добро ястие.

Българската литература

© 2002 Литературен форум