Литературен форум  

Брой 6 (490), 12.02.2002 - 18.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Никола Илиев

 

Ежедневие

Извеждам сутрин спомени предишни.
За тази орисия съм роден.
И сигурно защото са излишни –
обратно се завръщат те при мен.
И в този ритуал не се повтарят
едни и същи срещи и лица.
Различни са площадите и гарите,
и други са разбитите сърца.
Когато персонажът стане скучен
и няма нов обект за моя взор
измислям си едно съседско куче
с една съседка от съседен двор.


Вариация I

Надеждата е моят спътник скучен.
Загубвам я, но се завръща пак.
Това е цирков трик, добре заучен,
преди да вдигна белия си флаг.
За мен понякога изглежда стара,
а аз едва прехвърлих петдесет.
Търпи ни още двама тротоара,
политаме, но гледаме напред.
Понякога ще спрем, ще поговорим…
Тя скланя лик – не я отблъсквам аз.
Побираме се в рамка от прозорец
опрели гръб на времето зад нас.
А там потъна ехото на дните
и онзи смях от младостта изсмян.
Не ме отчайвай, казвам й в очите,
а тя отвръща: пак ли си пиян?


Вариация II

Весла размахваш някак напосоки –
навярно ти е скучно. Все едно.
Не си до мен над вирове дълбоки,
а сред гората – слънчево петно.
Ако решиш, че аз съм ти потребен
и в моята душа потърсиш храм
за твоята душа – да не изчезне –
открий ме с поглед. Да останеш там.
От теб прозира истинско отсъствие,
мълчание с презряно естество.
За миг усещам как изстиват пръстите
на обичта към тебе… Същество
различно и обсебено от друго:
самотно и неясно като вест.
Върни се в мене! Крия нещо хубаво
и неизпитано от теб. За моя чест.

Българската литература

© 2002 Литературен форум