Литературен форум  

Брой 7 (491), 19.02.2002 - 25.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Болежка на редактора

За кавалерите и полицията

 

Окъснявам, значи, в редакцията. Излизам късно вечерта на "Раковска" и се оглеждам за такси. Вдигам ръка. Минават две коли една след друга. Първата продължава, втората спира и аз се качвам. Докато си казвам адреса, забелязвам, че предишният шофьор също е спрял по-нататък и през прозореца ми отправя люти псувни, задето съм седнала другаде. Потегляме с моя човек и аз казвам: "Видяхте ли сега - спряхте навреме и имате клиент, а колегата ви нека си псува". Казах го като закачка. Отдавна вече прощавам грубостта - изнервени сме. И какво направи шофьорът на таксито? На първия светофар, където се изравниха с предишното, изскочи от колата, измъкна иззад волана колегата си и с як тупаник го просна на предния капак. После си се качи обратно и ме запита дали да минем през "Сливница" или през "Руски паметник".

Тази история я разказвам не толкова за да направя портрет на средностатистическия български кавалер, колкото да прескоча към една съществена, според мен, тема от седмицата - коментара на Министерството на вътрешните работа по повод атентата срещу гражданина Димитър Димитров, упорито наричан от медиите Маймуняка. Та, експертите от вътрешното ведомство, цитирани от националните ежедневници, смятат, че "убийството със сигурност няма да предизвика ответни терористични удари и разпалване на гангстерска война в страната. Заради атентата дори ще се успокои напрежението, натягано от известно време в някои среди от бившата ВИС".

Срамно е да се коментира подобно изказване. Какво излиза? МВР е наясно не само с идентификацията на гангстерите, но и с деликатните отношения помежду им. МВР взема отношение в спор между престъпници. МВР успокоява населението с аргумента, че бандитите са се споразумели, пречуквайки някой си. Българските органи на реда, отново цитирам медиите, твърдят, че "умира ерата на толерантност във ВИС", като поясняват как "този маниер за по-умерена политика на групировката е наследен от убития в края на април 1995 г. създател на империята ВИС Васил Илиев". Министерството на вътрешните работи на Република България коментира "политиката" на мафиотска структура.

И как тогава, свити на задната седалка, след като пред очите ни са пребили - от криворазбрани кавалерски подбуди - един, може би не добре възпитан, но все пак човек, да кажем: "Не се месете. Ако се чувствам обиден, ще подам жалба"? Как да кажем, че стореното е подсъдно? Че престъплението е престъпление, независимо от подбудите за него. Че конфликтът не се решава с юмрук или куршум на улицата. И че живеем в ХХI век, в европейска и - надявам се - законова държава.

Между другото, когато слязох пред блока си и се обърнах след изчезващото зад ъгъла такси, зърнах следния надпис на задното стъкло: "Живея, за да дразня другите".

Българската литература

© 2002 Литературен форум