Литературен форум  

Брой 7 (491), 19.02.2002 - 25.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ФОРУМ

Любомир Тодоров

***

Неудобно ми е дори да започна да пиша, като вмъквам в самото начало името "Индиго". Интересно ми е, наистина, защо се получава така? Почти три месеца след този случай продължаваме да го дебатираме. Съвсем уместно е да го наречем дебат а не например дискусия. Също като предизборен дебат - всеки иска да бъде победител. И на всички останали ни е интересно кой ще е. А дали в нечие съзнание случайно не се е запечатала малко поучителна информация?

Дали рапърите ще са победители? Или родителите ще надделеят? Или пък на някой ще му падне токът на лявата обувка? Прекрасно е, съгласен съм, да има тема за дебат. Това повечето го знаем.

Но аз нямам съвест да дебатирам върху нещастие, причинено от деца на деца. Не е ли по-далновидно да помълчим, и всеки сам да прецени следващия път би ли отишъл на подобно място. Нека само затворим очи и се опитаме някъде в мислите си да преживеем това, което са преживели тези деца. Помолете, моля Ви, и детето си да затвори очи и да го направи. Но не забравяйте нещо много важно - помолете го! Не му затваряйте Вие очите.

 

***

Още един безличен шепот, Жеков. Защо безличен ли? Няма да говоря за абсурдното разбиране на по-старото поколение на Божието слово. Чие е това слово? Кой би приел нечие слово да стане слово на неговия Бог? Малко са хората от моето поколение (посткомунистическо), които биха допуснали подобно богохулство. Хулство не за Бога, за който чета в литературния форум. Аз дълбоко уважавам провокиращата му роля, но едва ли тази и коя да е провокация би ме склонила да облека моя Бог в думи. То те поне оригинални да бяха! Ще попиташ, Жеков (ако ти не го направиш, то аз питам) коя е тази смъртна душа, поискала оригиналност в дебат за божественото. Търсенето на оригинала е заложено и у теб. Но не от мен. От Бог, чийто и да е Той.

Озадачен съм също и от тази "божествена" неграмотност да наречеш нечий акт с термин, единствен подходящ поради етимологията си.

Както и да е. Какво исках да кажа? Следното. Така или иначе вече споменах за търсенето на оригинала. Не е ли също така доста оригинално персоналното наказание от някой си Бог? Да накаже душата ти за туй, че си направил нещо, което някой нарича по определен начин, изкарвайки го богохулство? И още малко. Аз живея в свят с моя Бог, независимо как бих го нарекъл. Ти, Жеков, живееш в друг свят. Със своя Бог. Това, че си емигрирал в божествения свят на останалите хора за мен е безпредметно да коментирам. Има обаче един друг свят - реалния. Ние говорим в него - тук. А това, че говорим тук би било прекрасно, ако го правим без да позволяваме сблъсък на божествените ни разбирания. Тъй като историята е показвала многократно безсмислието на подобен сблъсък.

 

Васил Антонов, Лос Анжелис

Поздравявам авторката (Цоня Събчева - Бел. ред.) за елегантно и стегнато подредените факти и заключения за Иван Костов - управление и отговорност. Напълно подкрепям оценката за този герой на нашето време. Този човек заложи себе си за бъдещето на държавата. Колкото по-бързо хората проумеят това, толкова по-добре за България. Все повече ще се сравняват неговите постъпки с тези на наследниците му и се опасявам, че това е твърде висока летва за тях. Даже и да имат кралско потекло или да са съграждани на Стоян Ганев. Всеотдайността, християнските добродетели и изключителната компетентност са онези комплексни качества, които трудно се сглобяват в една личност.

Благодаря и на вестник "Литературен форум" за публикацията.

Ваш редовен задокеански читател

Българската литература

© 2002 Литературен форум