Литературен форум  

Брой 7 (491), 19.02.2002 - 25.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Не сблъсък, а диалог между цивилизациите

С д-р Сейед Мохаммад Асгари, посланик на Ислямска Република Иран, разговаря Милена Димова 

 

Д-р Сейед Мохаммад Асгари е роден през 1948 г. в гр. Бахар-е-Хамедан. По образование е юрист. Завършил е частно право в Юридическия факултет на Техеранския университет. Защитил е докторат в областта на ислямското право във Факултета по богословие и ислямски науки към Техеранския университет. Бил е директор на юридическия отдел на Иранската петролна компания, министър на правосъдието в правителството на мъчениците Раджаи и Бахонар, както и в правителството на Аятолах Махдавикани и инженер Мирхосейн Мусави. Народен представител от Техеран във втория и третия ислямски меджлис и член на президиума на парламента и неговата юридическа комисия. Представител на ръководителя на Революцията и управител на издателство "Кейхан". Директор на международния факултет при Министерството на външните работи и съветник на министъра на външните работи. Осем години член на Съвета за народна култура. Юридически съветник при президентството и юридически съветник на министъра на труда и социалните грижи. Бил е член на контролната комисия на парламента и на комисията на декларацията за Алжир.

Д-р Сейед Мохаммад Асгари е автор на множество статии и научни трудове. От 1993 г. е преподавател в областта на гражданското право в юридическия факултет на Техеранския университет и Факултета по международни отношения.

 

Д-р Сейед Мохаммад Асгари- Ваше Превъзходителство, възприемате ли мисията си в България и като културно, а не само като политическо посредничество?

- Сред културните дейци в България се чувствам като сред свои. Ако трябва да бъда откровен, личността ми е свързана с културата. Всъщност съм човек на перото. Имам десетина книги. Смятам, че основата на икономиката и политиката е културата. Ако тя не свързва тези неща, те ще заприличат, образно казано, на съседи, които 50 години живеят врата срещу врата, без да се познават. Културното посредничество, според мен, е главната задача на един посланик. Мисията му е да свърже двата народа. Затова смятам себе си преди всичко за културен посредник. Ако си спомняте, миналата година председателят на иранското Народно събрание, придружен от 50-членна делегация, за първи път посети балканска държава - България. От придружаващите го трима министри единият беше министърът на културата. Наскоро българският министър на науката и образованието Владимир Атанасов също гостува на нашето правителство в Иран. Тук ще отворя скоба и ще кажа, че иранската ислямска революция е по същността си културна революция, нейната основа е духовността. Самият вожд на революцията беше философ. По време на посещението си у нас българският външен министър Соломон Паси постави акцент в разговорите върху икономическите и политическите отношения. Но нашият президент подчерта пред него, че културните връзки са онези, които приоритетно трябва да се развиват, а останалите ще се създадат от само себе си. Така се стигна до спогодбата за сътрудничество в областта на културата, която беше подписана по време на визитата на министъра на културата Владимир Атанасов.

- Четящите млади хора в България подчертано се интересуват от съвременна литература. Но докато авторите, пишещи на популярните европейски езици, са сравнително лесно достъпни, литературата на Изтока остава встрани. Как интересуващите се могат да се запознаят с модерни ирански поети и белетристи?

- Аз не мисля, че персийският език е труден. Персийската азбука се състои от 32 букви, като арабската. Ние имаме много генеалогични културни връзки с България. В българския език има около 10 000 персийски думи, като "шише" или "перде" например. Вече има български студенти от специалността "Иранистика", които напълно свободно говорят персийски език. По време на седмицата на иранското кино говорих с един студент, който е изучавал езика тук, и бях поразен от факта, че знаеше наизуст нашите класици. Смятам, че след подписването на културната спогодба за сътрудничество тези наши отношения ще се разширят и ще се засили обменът на преподаватели и студенти. След всички усилия се надявам иранската култура да стане по-достъпна. Съжалявам народите, които не желаят да се опознаят.

- Разполагате ли с библиотечен фонд тук, в България?

- От посолството винаги сме готови да поръчаме и доставим всякаква литература. От друга страна, Иранският културен център разполага с доста богата библиотека. Готови сме да осигурим не само книги, но и филми.

- Знаехте ли нещо за България, преди да дойдете тук?

- България за нас е много позната държава. Г-н Райков, заместникът на г-жа Надежда Михайлова, винаги казваше: съседът на съседите е и наш съсед. Ние много добре познаваме България. Особено българското сирене - няма човек в Иран, който да не знае за него. Смятам, че България е част от Изтока, колкото и да се самоопределяте като западна държава. Литературният османски език е бил персийският. Така че по този път персийският е проникнал и в българския. В класическата персийска литература много се говори за българите, за красотата на българката. По-старото българско поколение също знае много за Иран и за персийската култура. Но младите някак се отдалечиха. Макар че когато посетих Училището за древни езици и култури в София, видях, че децата с голямо желание изучават персийски. Искам откровено да кажа: Изтокът е едно безкрайно културно море и не бива да позволяваме младото поколение да бъде лишено от него. Ето, и Паисий Хилендарски призовава към идентичността на нацията. Без тази идентичност младите губят своя корен, създава се празнина между миналото и бъдещето, което ме безпокои.

- А какво ново научихте за нашата страна по време на престоя си тук?

- Аз съм отворен човек - обичам да чета книги, да общувам с хората. Без задръжки го правя и тук, в България. Оказва се, че езиковата бариера не е чак такъв проблем. Научих много неща за бита, културата, философията на българина. Често пътувам и се любувам на природата.

- В какво според вас се състои конфликтът между Изтока и Запада, ако може да се говори за такъв?

- Хрумват ми думите на английския писател Джеймс Купър. Той казва, че телевизията създава новото поколение. Тази тенденция след известно време ще засегне и отношенията родители - деца. Вашата представа за исляма и реалните му ценности се разминават. Аз не говоря за Бин Ладен и исляма, който той изповядва - това няма нищо общо. Бин Ладен е създаден от американските служби, за да дискредитира исляма. Този ислям, който ние изповядваме, гледа към бъдещето, постоянно се развива и усъвършенства. Религията ни не е отделена от другите науки. Тя е адаптивна. В съвременния свят няма нищо ново, което да противоречи на исляма. Не случайно, когато излезе "Сблъсък между цивилизациите" на Самуел Хънтингтън, нашият президент отиде в ООН и предложи да говорим не за сблъсък, а за диалог. Така 2001 година бе обявена за Година на диалог между цивилизациите.

Българската литература

© 2002 Литературен форум