Литературен форум  

Брой 7 (491), 19.02.2002 - 25.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кремена Митева, Маринела Паскалева

Люлякови блянове

За един неизвестен Йовков ръкописен текст

 

Заглавието на тази работа би могло да бъде и друго - Люлякови мечти. Колебанието на авторите при озаглавяването на текста до голяма степен насочва към неговата основна проблематика - поетичните блянове на младия Йовков, присъстващи и в белетристичното му творчество.

В центъра на изследването стои неизвестен досега Йовков ръкописен текст, открит в албум за поезия на Ганка Попова1 - колега на Йовков от учителските му години в Добруджа. Албумът е малък формат - приблизително 13/20 см, с твърда синя корица и метален обков със закопчалка. В долния ляв ъгъл на корицата (отново в синьо) е изрисуван букет с панделка, а вдясно, малко под средата, четем на латиница "Poesie".

Албумът съдържа 38 изписани листа. Първият сочи датата 2 март 1908 г. На гърба на последния 38-ми лист е написано на руски език стихотворение от Некрасов. Отбелязаната дата е 23 февруари (или ноември?) 1910 г. Това са времевите граници (близо две години) на водене на албума.

На гърба на лист 36 откриваме стихотворение в три строфи на френски език, подписано с "Йорд. Йовков" и датирано "Каралии, 9.XII. 1909 г." Към стихотворението няма добавен послепис. Явно това е първото вписване на текст в поетичния албум на Ганка Попова2, след като тя завършва гимназия във Варна и става учител в Добруджа. На същата дата (9 декември 1909 г.) в албума са записани още три стихотворни творби - на руски, френски и български език, разположени на лист и половина (37-ми и лицето на 38-ми лист), подписани от Ст. (може би Стефан?) Янков, за когото не открихме никакви данни.

Стихотворението на френски език, подписано от Йордан Йовков, присъства в поетичния албум заедно с текстове на: Лермонтов, Байрон, Хайне, К. Тетмайер, А. Негри, Тургенев, Т. Траянов, К. Христов, В. Юго, Некрасов и др. (изброяването следва подредбата в албума), свидетелстващи за литературните вкусове от началото на XX в.

Настоящата работа си поставя скромната задача да огласи неизвестния досега Йовков ръкописен текст3 от поетичния албум на Ганка Попова. В книгата на Димо Минев4 четем, че младата учителка в добруджанското село Богдалий-Чамурлий (Житен)5, отстоящо само на 4-5 км от с. Каралии (Красен, Генералтошевско), действително се запознава с Йордан Йовков, който по това време (1909) е за първа година директор на прогимназията в с. Каралии. Предполага се, че Ганка Попова е използвана от писателя като прототип на учителката Райна от повестта "Жетварят"6 и на учителката Ганка от незавършения роман "Приключенията на Гороломов"7.

Изследваният ръкописен текст има документална стойност, защото е с автограф, датиран е от самия Йовков (9 декември 1909 г.) и е на френски език. Известни са ни само няколко по-ранни Йовкови ръкописа8 и нито един френски. При установяване на авторството му имаме предвид не само свидетелството на дъщерите на Ганка Попова (дарила ръкописа), но изводите ни се основават и на друг фактологичен материал. При сравняване на подписа на писателя с други негови автографи (най-вече от това време) се установява пълно сходство помежду им. Имат се предвид основно ученически бележници на Йовкови ученици, съхраняващи се във фонда на дом-паметник "Йордан Йовков" - Добрич, и подписите на писателя под стихотворенията му, публикувани в сп. "Художник" през периода 1905-1909 г. Начинаещият поет използва съкращението "Йорд. Йовков", както и в настоящия ръкописен текст. Направените съпоставки недвусмислено потвърждават автентичността на изследвания ръкопис.

По-долу, успоредно със сканирания ръкописен текст на оригинала, даваме един от възможните преводи на френското стихотворение, избрано от Йовков като поетично послание към 18-годишната Ганка Попова.

 

Люляците

 

Из Сюли Прюдом9

 

На този свят всеки люляк вехне;

кратки са всички птичи песни;

мечтая за лета,

които траят вечно…

На този свят устните се сливат

без да оставят нищо от кадифената си

нежност;

мечтая за целувки, които траят вечно.

 

На този свят хората оплакват

приятелството и любовта си;

мечтая за двойки, които траят вечно…

 

(От френски - Александър Друмев)

Под заглавието на стихотворната творба - "Люляците", Йовков посочва и нейния автор - Сюли Прюдом. Българският писател е предпочел стихотворение на един чувствителен и нежен поет на вътрешния живот, какъвто е Сюли Прюдом10. Френският автор на стихотворението обикновено е определян като парнасист. Но неговата поезия е меланхолично затворена и донякъде обособена от парнасизма. За Прюдом справедливостта (философската поема "Справедливостта", 1878) и щастието (философската поема "Щастието", 1888) се превръщат в поетически митове. Той приема, че външният свят като сюблимна енигма подтиква мисълта. Сюли Прюдом разтваря душата си за човешките мечти и за всеобщото братство11.

Прюдом е и първият носител на Нобелова награда за литература през 1901 г.12. Част от мотивите на Шведската академия са посочени дори и в рубриката "Преглед" на кн. 4 от първата годишнина на сп. "Златорог"13: "…особено за неговото (на Прюдом - б.н.) поетично дело - свидетелство за възвишен идеализъм, артистично съвършенство и рядко единство между сърце и гений"14.

Откритият ръкописен текст хвърля нова светлина върху Йовковите компетенции - както езикови, така и литературни. Неуспял да получи по-високо образование, младият Йовков развива сам интелекта си. Солидната подготовка в Първа софийска мъжка гимназия е добра основа за самообразование. Нека не забравяме, че в столицата учител по френски език и литература му е тънкият познавач на френската култура и по-късно известен български учен Йордан Иванов15. В с. Каралии младият учител Йовков дори преподава френски език. Колегите му от това време - Ловчо Стоянов и Георги Вълчев, свидетелстват за неговия особен интерес към френската литература. Пред Димо Минев те си припомнят, че Йовков често споменавал "Сирано дьо Бержерак"16, че чел "Шантеклер" (отново на Едмон Ростан) и цяло едно лято се занимавал с френската литература и френски език, който упражнявал в разговор с румънски гранични офицери17.

Известно е също, че през последните години на живота си писателят заема от проф. Димитър Дечев (археолог и класически филолог) френските преводи най-вече на античните историци: Херодот, Тукидид, Плутарх, Тит Ливий, Тацит, Цезар, Салустий и писмата на Плиний Млади18. След смъртта на Йордан Йовков във в. "Зора" дори са отпечатани неговите преводи от френски: "Смъртта на Отона" от Тацит (бр. 5492, 17.10.1937) и "Изригването на вулкана Везувий и смъртта на Плиний Стари" от Плиний Млади (бр. 5493, 19.10.1937)19. А съпругата на белетриста - Деспина Йовкова, твърди, че той е един от първите, който със своите книги въвежда малкия, френски, формат в българската издателска практика20.

Интересът на Йовков към френския език и литература е част от всеобщия по онова време интерес към френската култура. Има данни, че учителят Йордан Йовков си е купувал много книги. Освен това е заемал четива от свои колеги, от училищната библиотека в Каралии, създадена още през 1894 г.21 А като член на Добричкото учителско дружество "Развитие" е имал възможност да ползва неговата сравнително богата библиотека, в която се получавали всички по-известни в България периодични издания. В Юбилейния сборник на БУС (1905) е констатирано, че Добричкото дружество има най-богатата библиотека в страната и че наред с българските книги, са купувани и оригинални френски, немски и особено руски книги22.

Следователно Йовков, макар и учител в провинцията, има възможност да следи актуалния интелектуален живот в България и в Европа, да чете френски и руски книги в оригинал. Смятаме, че именно през учителските си години в Добруджа и преди това в Школата за запасни подпоручици в Княжево Йовков се "зачита" по-сериозно (по неговия израз) в литературата и натрупва голяма част от онзи културен фонд, който имплицитно или експлицитно присъства в белетристичното му творчество. Предполагаме, че бъдещият писател избира като поетично послание френското стихотворение след лятото, когато по-специално изучава френска литература и упражнява френски език.

Още по-показателен за нас обаче е друг факт, до който ни доведоха нашите раз-/изследвания. Установихме23, че оригиналното заглавие на френското стихотворение, записано в албума на учителката, е друго - "На този свят". То е било включено в поетичната сбирка на Сюли Прюдом "Станси и поеми" (1865-1866)24. Ще се опитаме да дадем отговор защо Йовков подменя оригиналното заглавие с друго - "Люляците". "Поетизиращият" по това време добруджански учител едва ли се е затруднил особено да смени предишното заглавие с ново, по-поетично. Освен това "Люляците" е заглавие, кореспондиращо с първия образ, който се появява още в първи стих на творбата - на вехнещия люляк. Новият наслов вписва поетичното послание по-адекватно в "албумния" контекст.

 Следва


1 Благодарим на г-жа Маргарита Момчева и г-жа Геновева Пейчева - дъщери на Ганка Попова, които дариха ръкописа на дом-паметник "Йордан Йовков" - Добрич.горе

2 Ганка Попова-Николова от Варна е родена през 1891 г. За повече данни вж.: Минев, Д. “Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му”, Варна, 1947, с. 147.горе

3 Този ръкопис не е научно оповестен. Преди нас за свой белетристичен текст го използва, но без да го цитира, г-н Любомир Владков от Варна. Вж.: Владков Л., "Несподелена любов", КИЛ, 9, № 11, юли 2000, с. 4-5.горе

4 Минев Д., Цит. съч., с. 128.горе

5 Според Димо Минев Г. Попова учителства за първа година през 1910-1911 г. Нейният албум обаче внася корекция в тази дата: 1909-1910.горе

6 Меджделиев Г., "Прототипове на "Жетварят", АБВ, № 47/ 99, 18.11.1980 г., с. 4.горе

7 Минев Д., Цит. съч., с. 128.горе

8 Специално дом-паметник "Йордан Йовков" - Добрич, съхранява ксерокопия на няколко по-ранни ръкописа - шест пощенски карти и две писма до Йовковия съученик от Първа софийска мъжка гимназия Георги Соколов, 1901-1906.горе

9

“На този свят”

Сюли Прюдом

 

Тук, на земята, всички люляци умират;

и твърде кратко пеят всички птици леки,

копнея за лета, оставащи навеки...

 

Тук леко устните взаимно се допират

и без следа от свойте кадифета меки;

копнея за целувки, траещи навеки...

 

Тук всички люде нивга да тъжат не спират -

приятелство или любов оплаква всеки;

копнея за любими, свързани навеки...

(Иван Н. Иванов - превод от френски)горе

10 Рьоне Франсоа Арман Прюдом (16.03.1839 Париж - 07.09.1907, Шатне Малабри, предградие на Париж). Започва с поезия, повлияна от литературната група "Парнас". По-известни стихосбирки: "Станси и поеми" (1865-1866), "Изпитанията" (1866), "Франция" (1874) и други. Особена популярност имат стихотворението му "Пукнатата ваза" и цикълът "Самоти" (1866-1870). За подробности вж. Calvet J. Manuel Illustre d'Histoire de la litterature francaise. Paris,1934, p. 717-723.; Histoire de la litterature francaise. Paris, 1923, p. 805-807.; Anthologie de la poesie francaise du XIX-e siecle. De Baudelaire a Saint-Pol-Rous. Gallimard, 1992, p.76-82.; Bonnefoy C. La Poesie francaise. Anthologie. Seuil, 1975, p. 81.; Нобелови лауреати. Еднотомнa енциклопедия. С., 1994, с. 435-436.; Френска поезия. Световна класика. С., 1978, с. 368-369, 587.горе

11 Calvet J., Op. cit., p. 717-723.горе

12 Интересът към Нобеловата награда в България се заражда с нейното учредяване. Например още през 1897 г. сп. "Училищен преглед" подробно запознава читателите си със завещанието на Нобел. ("Училищен преглед", 1897, № 1, с. 93-93.) И по-нататък нашият периодичен печат отбелязва ежегодните носители на Нобеловата премия. През 2001 г. се навършват 100 години от връчването на първите Нобелови награди - 1901 г.горе

13 "Златорог", 1, 1920, № 4, с. 369.горе

14 Не всички приемат избора на Шведската академия за удостояването на С. Прюдом с Нобелова награда. В своите "Речи пред шведската нация" А. Стриндберг изразява негодуванието си от този избор, защото според него поетичният ръст на Прюдом не съответства на завещанието.Вж.: Стюре А., "Да превъзхожда Шекспир? За някои аспекти на Нобеловата награда за литература.", в. "Литературен форум", бр. 6, 17-23.-2.1998 г., с. 1.горе

15 Речник по нова българска литература. С., 1994, с. 139.горе

16 Минев Д, Цит. съч., с. 76.горе

17 Пак там, с. 94.горе

18 А. Страшимиров, Елин Пелин, Йордан Йовков в спомените на съвременниците си. С., 1962, с. 546, 538.; Константинов К. "Път през годините.", С., 1966, с. 374.горе

19 Митев Й., "Йордан Йовков - преводач". "Пулс", № 1, 6.01.1981.горе

20 А. Страшимиров, Елин Пелин, Йордан Йовков..., с. 417.горе

21 Парушев Й., "Страници от учителското профсъюзно движение в Толбухински окръг". Защитена дисертация. Ръкорис, с. 27.горе

22 Юбилеен сборник на Околийското учителско дружество в град Добрич по случай десетгодишнината от основаването му. Варна, 1899, с. 30.горе

23 Благодарим за съдействието на г-н Александър Друмев от Добрич - специалист по българска филология и познавач на френската култура.горе

24 Calvet J., Op. cit.,717-723.горе

Българската литература

© 2002 Литературен форум