Литературен форум  

Брой 7 (491), 19.02.2002 - 25.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

КултУра!

Галина Бояджиева
Велико Търново

СЪКРЪЩАВАТ шестте щатни служители в Националния музей на архитектурата във Велико Търново. Уволнението на персонала е по разпореждане на министър Божидар Абрашев. В писмо до институцията е посочено, че намаляването на числеността е "във връзка с оптимизиране на структурата на Министерство на културата и с ПМС № 1 от 4 ян. 2002 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2002 г." Съгласно текст в писмото реалното освобождаване на лицата трябва да стане от 1 март. Зам.-министърът на културата Ганчо Карабаджаков и Музейният център в София не знаели за заповедта на Абрашев. Сега директорът арх. Теофил Теофилов трябва да освободи пет служители, които той е назначил, да освободи и себе си от длъжността. В писмото не се казва на кого точно ще бъдат предадени ключовете на 1 март и кой ще освободи арх. Теофилов от отговорност, след като на поста е назначен от министър на културата.

"Това означава обездушаване на музея. Остават сграда и фонд, без да се знае кой ще ги поддържа и кой ще се разпорежда с тях. Тук има финикийска история. Пада неутронната бомба, хората ги няма, обаче музеят съществува", коментира арх. Теофилов. Според него ликвидирането на щата, означава ликвидиране на музея. Причините са познати. Държавата иска да превърне музеите в търговски дружества. Сродните институции без приходи ще се закриват. А поведението на МК да прави само "слуш" на всички искания на МФ е абдикиране на държавата от културните процеси, каза арх. Теофил Теофилов.

Националният музей на архитектурата е създаден през 1978 г. с разпореждане на Министерски съвет. Заради специфичната архитектура за център е избран Велико Търново. Музеят заема помещения, собственост на Съюза на архитектите в България. През последните няколко години освен за заплати пари за други дейности, ток и ремонти не са отпускани. Фондохранилищата на музея съдържат документалната история на българската архитектура от античността до най-ново време. Тук е събрано наследството на 70 бележити български архитекти. По-голяма част от материалите са предадени на дарителска воля, а тя е - документите да се използват за научни изследвания и за уреждане на експозиции. Фондовете на музея са държавна собственост и пазят ценности с национално достойнство. Затова те не могат да бъдат притежание на Държавен архив, регионален музей или на друга институция, категоричен е арх. Теофилов.

 

***

Великотърновският театър "Константин Кисимов" сключи договор с ЕТ "Трифоноф & Гундероф". Името на новия партньор означава не само едноличен търговец, а естествен театър, което ще рече "думам ти, дъще, сещай се, снахо", обясни пред журналисти актьорът Филип Трифонов.

Постановките ще се играят на сцената на кафе-театъра. Първата среща на местната театрална публика с изкуството на Трифонов ще бъде на 18 февруари със славянска беседа на тема "Западна Германия - Отечество мое". Шоуспектакълът протича в четири части. Първата, антре, е най-кратката и в нея се съобщава само заглавието. Втората включва текста на автора и може да продължи от 40 до 140 минути, в зависимост от това колко текст ще забрави актьорът. Третата част е пауза, по време на която зрителите си поръчват напитките, а четвъртата - пресконференция. Тогава лекторът по темата "Западна Германия - Отечество мое" проф. Филип Трифоноф отговаря на предварително писмено зададени въпроси. Поведението на публиката дирижират различни прожекторни светлини.Техните отражения й подсказват кога да ръкопляска, да се смее или плаче.

Постановката е създадена през 1992 г. В композицията й като жп гари преминават епизоди на "любов, германки, ГДР, Черно море, пилета, Будапеща, Югославия, Триест, Дюселдорф…"

 

Ваня Иванова
София

 

За осми път бяха раздадени годишните награди за култура, учредени по идея на директорката на първия частен руски театър у нас Нели Волкова. Носител на Гран При "Золотая Муза 2001" стана голямата актриса Таня Масалитинова. Специалните награди с почетен плакет останаха за актьра Стефан Сърчaджиев, режисьора Николай Калчев, просветителя Тодор Ялъмов, поета и преводач Любомир Левчев, композитора, пианист и педагог проф. Виктор Чучков, преподавателите по руски език Лариса Стоянова и Сергей Василев. Отличен със специален диплом бе и колектив от Държавния архив.

"Золотая Mуза" се дава ежегодно на изтъкнати българи за особения им принос при приобщаване на публиката към руската култура и изкуства. Малката пластика "Златна муза" е изработена от скулптора Петко Генов, а досегашните й носители са проф. Лидия Ошавкова, мецосопраното Александрина Милчева, Никола Гюзелев, Валери Петров, Стефан Софиянски, режисьорът Александър Морфов и световноизвестният бас Николай Гяуров.

 

Ваня Георгиева

Силфида на Динна Бьорн

 

Наскоро премиерните спектакли на балета "Силфида" препълниха залата на Софийската опера с бурно, дълго аплодираща публика. Не би могло да е иначе, щом на сцената, след повече от десетилетие, възкръсва чудесен комичен балет. Музиката е на Херман Льовенсколд, а хореографията, по либрето на А. Нури и Ф. Тальони е на основателя на датската национална школа за класически танц Август Бурнонвил. "Силфида" е красива балетна приказка за любовта, мечтата, идеала, или както сам създателят й Бурнонвил казва през 1836 г. - приказка "за поетичните и поучителни мисли, за стремежа на човека към въображаемото щастие, което непрекъснато му се изплъзва, разбива мечтите му и разрушава неговото земно щастие".

Празника сътвориха с много професионализъм на сцената на Националната опера Динна Бьорн (хореограф-консултант), диригентът Борис Спасов, художниците на декорите и костюмите Сергей Пастух и Галина Соловьова (възстановка на декорите Възкресен Вихъров) и, разбира се, премиерсолистите и ансамбълът. Старт за подготовката на забележителната премиера дава оперната директорка Христина Ангелакова с подкрепата си на всичко полезно за поддържане високото ниво на трупата, обогатяване на репертоара. Затова сигурно шефката на балета, примабалерината Мария Илиева, поканва за хореограф-консултант Динна Бьорн, директор на националните балети на Норвегия и Финландия, един от най-добрите днес в света специалисти, преподаващи трудната, но и тъй завладяващо красива танцувална техника "Бурнонвил". Гостенката е носител на бронзов медал и Специална награда за артистичност от най-трудния международен балетен конкурс - Варна (1968 г.). Впрочем, оказва се, че "Силфида" е най-старият запазен до наши дни класически балет. А феята Силфида е символ според келтската митология на грациозна, гъвкава и с въздушна лекота на движенията жена. Точно това с помощта на Динна Бьорн перфектно, по своему покоряващи, стилни, са постигнали и четирите Силфиди - Маша Илиева, Веса Тонова-Кръстанова, Дарина Бедева, Диляна Никифорова (последните две предстои да видим). "Господи, колко неземна е тази Силфида" - прошепна очарована зрителка на първата премиерна вечер. Достойно партнира на Маша-Силфида, за да е още по-красив, ефирен нейният танц, младият многообещаващ балетист Калоян Бояджиев - Джеймс. Чаровна, както винаги на висота бе и примабалерината Дарина Бедева - Ефи. Добре овладяна техника, увереност, артистизъм демонстрираха Владислав Маринов - Гури, Пенка Йосифова - злата вещица Медж, четворката силфиди Илиана Филипова, Йоланта Захариева, Анелия Цолова, Ваня Касабова. Малко балетни трупи по света могат да си позволят четири състава за нелеката постановка "Силфида", както е в Софийската опера.

Премиерсолистите от своя страна признават, че с удоволствие са репетирали новата (съвсем различна от руската класическа школа) техника с нейните отличителни лекота на скока, "нечуваемост" при приземяването, изключителна бързина на краката, особено положение на тялото, ръцете. И друго отбелязват солистите - работата с Динна Бьорн за тях си остава прекрасно преживяване, урок по съвършенство в един много труден танцувален стил. "И колкото по-различни стилове усвояваме, толкова по-перфектни ставаме - изрича Калоян Бояджиев. А Диляна Никифорова подчертава, че стилът "Бурнонвил" изисква това, което правят на сцената, да изглежда много естествено, изпипано с много лекота. А иначе освен със солата, дуетните танци "Силфида" поднася нелеки задачи и за ансамбъла. В първо действие това е преди всичко прочутият танц рил, а във второ - ефирността, вълшебството, пресъздадени със завидно майсторство от женския състав. Не случайно женския балетен ансамбъл нареждат сред най-добрите в Европа.

Специално за вестника Динна Бьорн разкри, че балетът-мечта "Силфида" в Софийската опера е нейна всъщност сбъдната мечта да се върне отново в България, да направи именно тук своя постановка. Работила е с огромно удоволствие с трупата, защото макар и в толкова трудно положение, видяла е, че всички са великолепни балетисти - не само за главните партии, но и целият ансамбъл. Радва се, че "тези прекрасни артисти", както ги нарича, именно от нея са научили нещо ново. "Изключителна е класата на всички" - признава именитата гостенка, сама танцувала от малка всички женски роли в "Силфида". За нея ще е безкрайна гордост да покаже в Норвегия и Финландия не на запис, а на живо българската "Силфида" - обещава си тази ґ мечта да се реализира, защото като че ли софийската й постановка е най-забележителна. И нещо твърде интересно сподели Динна Бьорн - по време на премиерата толкова е била покорена от красивия танц на всички, че неусетно е гледала спектакъла не с очите на професионалист, хореограф-консултант, а като щастлив зрител, докоснал се до голямото изкуство, магията на балета. Опитвала се именно като част от публиката да долови от сцената състоянието, преживяванията на солистите, кордебалета и чрез играта какво внушават на препълнената аплодираща зала. Разбира се, останала е много доволна от сътворения заедно балетен празник, наречен "Силфида". Запитах гостенката след като толкова много е помогнала на националния балет, тя какво е научила от българските си колеги, а тя с усмивка отвърна, че се е възхитила на чувството им за отговорност, на това, че са отворени към новото. Изненадали са я с начина на посрещане лично на нея, а и на преподаваната техника. "Благодарен материал за работа е трупата на Софийската опера - похвали Д. Бьорн. - Абсолютно всички са не само добри балетисти, но и прекрасни актьори, нещо, което много рядко срещам другаде. Впечатлена съм от автентичността им, колко дълбоко в преживяванията на героите са навлезли. Затова, на сбогуване със софийския балет, пожеланието ми е да се развиват непрестанно, да запазят същия дух. Очакват ги, вярвам, успехи на международните сцени".

В предишната постановка от 1988 г. Мария Илиева също танцува с огромна радост Силфида. Но си казва, че тази й Силфида е още по-добра, някак окрилена от опита, от ролите, които е изиграла през тези 14 години. Удовлетворението й като директор на балета и премиерсолист е, че за втория спектакъл билетите отрано са се разпродали. Удоволствие е било за всички да танцуват "Силфида", който според нея е не толкова труден балет, колкото по-скоро отговорен. Нов стил, нова хореография е, и безусловно трябва да се запази, за да навлиза трупата в по-високо професионално ниво. "И ако в "Силфида" загива мечтата, то остава надеждата" - казва Маша Илиева. Нейната следваща мечта се оказа не нова роля, а отново пълни зали на спектаклите им, хората от двете страни на сцената - изпълнители и зрители, да повярват, че наистина има нещо ценно в нашата България. Защото културата е най-ценното, което един народ има.

Българската литература

© 2002 Литературен форум