Литературен форум  

Брой 7 (491), 19.02.2002 - 25.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Рубен Мартинес Вилена

Хексаедър Роза

 

Рубен Мартинес Вилена е роден през 1899 г. в Хавана. Има синя кръв във вените си, но идва на света в скромна люлка и градче без история - Алкизар, провинция на Хавана. Учи право в Университета и през 1922 г. вече е доктор по право. През 1920 г. участва в групата на младите дългокоси бардове, които отправят нападки срещу Академията, ратувайки за нов тип модернистично изкуство. Тези млади писатели се смятат за последователи на Верлен и Унамуно.

Рубен Мартинес Вилена чете жадно символисти и футуристи, най-вече Маяковски, Маринети, Блок. Пише стихове и есета. "Хексаедър Роза" (1920) е част от книгата му със стихотворения "Безсънна зеница".

 

I

Обичам те! Когато си тук или в твое отсъствие. Наяве или насън. В интимността на ъгъла или пред страшното гукане на морето, в нощта лунна или черна, с шепа питащи звезди. В крехкия миг на разсъмването, в пладнешкото мъртвило на деня или в замисления златен здрач. Във всички места и пространства, във всички времена съм изрекъл вече думите, които не вярвах, че ще произнеса някога.

 

II

Твоята любов се втурна в моя Живот, както се вмъква бурята през отворения прозорец. Всичките ми книжа се разпиляха и уплашено политнаха под мебелите и в ъглите. Какво си направила, палавнице? Как си се вмъкнала без разрешение? Не искаш да си отидеш. Здраво е затворен прозорецът ми и няма да те оставя, докато не оправиш това, което си разбъркала, хитрушо. Виждам, че събираш онзи мой спомен и ми носиш листчета, късчето от една тъжна история и разказа, който още не е завършил, и онази надежда, която отново покълва и изтрива бръчките по челото ми. Колко объркани са моите стъпки! Какво брожение си предизвикала с твоето влизане! Хайде, предай се! И докато казвам всичко това, ти си тук, право в душата ми, с моята най-стара тъга, и отговаряш на строгостта ми с една божествена усмивка:

- Несъмнено няма нищо по-невъзпитано от един слънчев лъч.

И най-лошото в случая е, че изглеждаш много доволна от това, че моят прозорец е затворен.

 

III

Ти казваш, че си тъжна. Аз знам, че разбираш моята тъга. Но въпреки теб самата, ти си радостна, радостна като светлината, като цветето, като трелите. Странно е, че твоята радост извира от любовта ми. Твоята веселост идва от любовта на безмълвния мъж, погълнат от Тайнството и Изкуството, отровен от Философията и Света. Познавам чудото и се боя, че ме сполетява. Боя се от заразата на твоето небесно и властно ликуване. О, Любима! Не ми отнемай твоята радост, която ме прави горд и ме сътворява. Не връщай времето на тъжната поезия. В мен ще има залезна тежест заради теб самата - светлина, цветя и трели. Остави ми горчивите думи. Тъгата и гневът да са мои. А нежността ми ще люлее твоята детска жизнерадост в една гукаща люлка.

 

IV

Ще бъде някакъв ден… Ще има сериозни лица и усмихнати лица. Всичко ще се случи като насън и ти няма да знаеш какво става. Твоята душа ще бъде сладка мъка и утринно очакване. "Защо ме гледате така? Защо ме увенчавате с цветя Защо плачете и се смеете?" - ще ме попиташ. И аз ще замълча, за да не счупи гласът ми лунатичния миг.

Но когато пролееш една чиста сълза, тогава ще те прегърна и ще ти кажа само това:

Хайде...

 

V

Можеш да дойдеш гола на моя любовен празник. Ще те облека с милувки. Музика от думите ми, ухание от стихове, корона от сълзите ми върху косите ти. Какъв по-добър колан, по-нежен, по-силен и по-точен пояс от този на ръцете ми. За твоето лоно какъв по-добър пояс от влюбените ми ръце. Каква по-добра гривна за китките ти, от тази, която образуват моите пръсти. Едно-единствено ухапване - страстно и нежно - на гърдите ти ще бъде редкият белег за покоряването на тялото ти. Можеш да дойдеш гола на моя любовен празник. Ще те облека с милувки.

 

VI

Когато в изнуреното ти тяло спре еластичното трептене, когато твоите устни нямат сили за целувки, когато уморената ти ръка се протяга в един изнемогващ покой и със слаба гримаса разбъркваш трептящата си коса…

Тогава, когато твоите очи сънено се затварят, клепачите ти натежават и падат обгорени от страстния поглед на цялата нощ… Тогава през изящното зло на своите мигли ще видиш да се протяга пантера в алчните ми зеници.

Преведе от испански: Магдалена Костова

Българската литература

© 2002 Литературен форум