Литературен форум  

Брой 7 (491), 19.02.2002 - 25.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Росица Якимова

 

 

Сънувам своя дом


Чуждият град
ме прегръща.
С очи на свекърви ме гледат къщите.

*

Пътеката скри обувките.
Луната скри пътеката.
Сънувам своя дом.

*

Отварям вратата.
Въздъхва стаята
и запява за миналото.

*

Сняг в косите на мама.
Два синчеца отдолу.
Как да разцъфнат?

*

Колко тихо плаче мама!
Като дете, което се страхува
за изгубеното време.

*

Неподвижен е въздухът.
Изчезналият вятър
ме направи самотна.

*

Локвите след дъжда -
торбички под очите
на плакал човек.

*

Твоята ръка
пише бъдещето.
Писалката е съвсем нова.

*

Подивяха розите от самота,
когато се завърнеш,
таралежи ще има в градината.

*

Как да забравя рамото,
на което главата ми
остава без мисли?

*

Колко дълго душата ми бе
в бутилката ти с ракия?
Тя вече е добрият дух на дома ни.

*

Изгревът над кафенето изпраща
сянката ти
в утайката от кафе.

Българската литература

© 2002 Литературен форум