Сънувам своя дом
Чуждият град
ме прегръща.
С очи на свекърви ме гледат къщите.
*
Пътеката скри обувките.
Луната скри пътеката.
Сънувам своя дом.
*
Отварям вратата.
Въздъхва стаята
и запява за миналото.
*
Сняг в косите на мама.
Два синчеца отдолу.
Как да разцъфнат?
*
Колко тихо плаче мама!
Като дете, което се страхува
за изгубеното време.
*
Неподвижен е въздухът.
Изчезналият вятър
ме направи самотна.
*
Локвите след дъжда -
торбички под очите
на плакал човек.
*
Твоята ръка
пише бъдещето.
Писалката е съвсем нова.
*
Подивяха розите от самота,
когато се завърнеш,
таралежи ще има в градината.
*
Как да забравя рамото,
на което главата ми
остава без мисли?
*
Колко дълго душата ми бе
в бутилката ти с ракия?
Тя вече е добрият дух на дома ни.
*
Изгревът над кафенето изпраща
сянката ти
в утайката от кафе.
