Път
Излишно е да търсиш пътища,
където ветровете са обрулили земята.
Там има само бездни,
трапове, засипани със камъни.
И може би, ако потърсиш в тях
ще имаш щастието да откриеш вятъра,
но той ще е престанал да се лута.
Той вече ще е само повей -
дъх на стар любовник във врата ти.
Тогава няма вече да претърсваш времето
с ненужни исакния за постоянство,
а само дупките по пътя си ще ловиш,
за да намериш вятъра,
изгубил младостта си в тях.
Мълчание
Мълчи сърцето ми,
изгубило последните си стъпки в локвите.
Нима дъждът е съдник?
Разтопил мечтите ми,
денят със непосилните си мигове
отдавна си е тръгнал.
Само нощните потайни кътчета
са склонни да ме вземат под крилото си.
Във този хаос сплитат пръсти моето сърце
и мракът.
Сякаш от дъжда потече лава
И в мълчанието на бездушните порои
като спяща котка
се е скрило моето мълчание.
Само аз и този изблик на емоции
останахме.
Късмет
Днес изгубих късмета си в слънцето.
Примижала към него затворих очи
и когато погледнах земята,
видях, че съм счупила целия свят.
Лош късмет!
Пак ще трябва да търся парченца от болки.
Пак ще трябва да ровя в контейнери смет.
Само малко да бях си затворила в джоба
целия свят щях сега да създам.
Лош късмет!
Целият свят е в краката ми.
