Литературен форум  

Брой 7 (491), 19.02.2002 - 25.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислав Богоров
адвокат

Поредните козметични изменения в авторското право

 

Предложените изменения в Закона за авторското право и сродните му права са се ширнали на цели девет страници. Чета ги и не мога да разбера какво толкова се изменя. Засегнати са много подробности, но главното го няма. А то е, че този закон е откъснат от действителността. Че не се спазва. Че не струва хартията, на която е написан. Че няма механизми, чрез които спазването му да бъде наложено, пък и засегнатите нямат изгода да се занимават с някакви механизми.

Причината за последното е в две насоки. От една страна, не само този, ами и всички други граждански закони в България не се спазват. От друга, България повече от всяка друга страна, ражда графомани. Предлагането на произведения е прекомерно, а предлагането на издателски услуги - свито от пазара. Резултатът е, че авторът у нас е безкрайно обезценен, а издателят - безкрайно ценен. Обаче авторското право е създадено, за да пази първия, а не втория. Първият е този, който се позовава на закона и го прави за неудоволствие на втория. Когато обаче първият е обезценен, вторият може да го изгони при всеки опит да защити правата си. Просто няма да го издава и - шапка на тояга! Какво ще стане например, ако редакторът на даден жълт вестник промени статията на някакъв репортер без негово съгласие? А после репортерът поиска обнародване на извинение или плащане на обезщетение загдето не му е искано съгласието? Първо, ще звучи като паднал от луната, второ, няма да получи нищо, трето, ще го изгонят и четвърто - ако води дело - ще спечели 100 лева след 5 години и 300 лева разходи! Теоретически разходите ще му ги дължи издателят, а практически не се знае колко ще събере. Междувременно няма и да си намери повече работа като репортер. Това са главните, основните, съществените, належащите и прочие проблеми на закона. В предложените изменения на последния обаче не намираме и намек за тях.

Мотивите към проекта за изменение откровено обясняват причината за това. Измененията не се налагат защото законът не отговарял на някаква си действителност, а заради нещо много по-важно: "хармонизиране с разпоредбите на някои нови директиви на Европейския съюз в областта на авторското право". Първата директива била по повод закрилата на базите данни. В България компютрите със софтуеър, който е краден1 (използва се евфемистичната дума "нелицензиран"), са горе-долу всички, обаче законотворците ни не се интересуват от тях. Интересуват се от нищожния процент компютри, чиито собственици са закупили програмите си! На това аз му викам парадност.

Така погледнато, измененията са поредната дребна подробност в Татовата традиция законите у нас да се променят всяка година. Защото почиват върху конюнктурни съображения, а не върху дадени начала. Предложените изменения не са нови, а поредни.

Хармонизирането е хубаво нещо, но - според мен - главното за един закон е да бъде закон. Тоест, да се спазва. А когато той е откъснат от действителността, когато е част от едно виртуално законодателство, той не се спазва. Освен ако не приложим жестокостта на сталинското НКВД и студа на вечните сибирски полета. Доказателствата са навсякъде из човешката история. Най-учебникарското е сухият режим в САЩ. След приемането на волунтаристичния сух режим там, пиянството не намалява, но мафията се угоява. Добрият закон не е този, който е измислен, а който е извлечен от действителността. Истинският законодател не съчинява закони в някакъв кабинет, нито ги преписва механично като изоставащ ученик, а наблюдава ставащото в собствената му страна, за да закрепи онези норми, които ще работят. Така погледнато, положението и с тия изменения е като при Тато. Само че, докато преди законите бяха волунтаристични, защото се извличаха от социалистическите, а не от житейските нужди, днес те са волунтаристични, защото следват от потребностите на една западна действителност, а не житейските потребности тук и сега.

Практиката в областта на издателската дейност у нас е откъсната от закона. За да започне приближаването на практика и теория, на живот и закон, би могло да се предвиди, че обезщетението, което съдът предвижда нарушителят да плати, се умножава по някакъв коефициент. Например по 15. Така обезщетението от 50 лева ще стане 750. И вече ще има смисъл засегнатият да "си търси правата" въпреки потресаващата бавност на българското правосъдие. Което пък би довело до по-редки нарушения на закона. Предложените изменения наистина предвиждат такъв подход (чл. 94 и 95), но са го ограничили само до някои случаи и само до двоен размер.

 


1 Строго погледнато, това не е престъплението "кражба", както го определя Наказателният кодекс, а друго престъпление от същия кодекс.горе

Българската литература

© 2002 Литературен форум