Литературен форум  

Брой 7 (491), 19.02.2002 - 25.02.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Рафаел Зелихман

Еврейска майка

Откъс от роман

 

Рафаел Зелихман е роден през 1947 г. в Израел в семейството на немски евреи-емигранти. Той е на десетгодишна възраст, когато родителите му се завръщат в Германия. След успешното завършване на техникум по занаяти, следва история и политика в Мюнхен и Тел Авив. От края на 70-те години работи като журналист и главен редактор на "Еврейски вестник". През 1982 г. публикува научен труд на тема "Политиката за сигурност на Израел". От 1985 до 1988 г. Зелихман е академичен съветник към побратимения на университета в Мюнхен институт "Шол".

Оттогава работи като писател на свободна практика. 

"Почитай майка си и баща си!"
Моисей

 

Бях чакал това от мига, в който се събудих. Най-после моментът настъпи. Свечеряваше се и Белла, моята красива майка, ме взе на ръце.

- Как си, съкровище?

- Супер, майче.

- Искаш ли да се изкъпем, миличък?

- Да, майче.

Белла ме хвана за ръка и мe отведе в банята. Препълнената вана ухаеше на борови иглички. Мама внимателно ми свали дрехите и ме положи в приятно затоплена вода. После се извърна встрани и набързо се разсъблече.

Обичах да гледам нейното закръглено тяло, бледорозовата кожа, едрите гърди със заострени червеникави пъпки, леко издадения корем и тъмния триъгълник между краката. След малко тя също влезе във ваната, като внимателно, с разкрачени крака, прилегна във водата, за да не нарани без да иска "своето съкровище". Наслаждавах се на майчината миризма - смесица от пудра, крем "Нивеа" и пот. Прасците й меко ме обгърнаха отзад. Хванах се за заоблените й колене и я замилвах по краката.

Белла притегли главата ми върху гърдите си.

- Сами, ти си всичко за мен на тоя свят. Какво бих правила без тебе?

Потърках буза по нежната кожа на гърдите й и останах известно време гушнат в нея без да мърдам. След което се изправих. Чертите на лицето й се бяха отпуснали. Внезапно Белла се изправи. Капки вода закапаха от гърдите й.

- Излизаш ли вече, маменце?

- Не, миличко, не се бой. Само ще взема тривката, за да те изкъпя както трябва.

- Не ставай, майче. Аз ще ти я донеса - при тези думи бързо се изправих на крака.

- Недей, Сами, ще се подхлъзнеш и ще паднеш. Не искам моето златце да се удари и да плаче.

Трябваше да покажа на милата ми майка, че вече съм пораснал и мога да й помагам. Бързо излезнах от ваната и зашляпах към мивката, издърпах една пъстра тривка от рафта и като стъпвах внимателно, отново цопнах в топлата вана.

Но моята помощ не бе зарадвала Белла. Гледаше ме ядосано и се развика:

- Защо не слушаш като ти говоря? Защо не остана във ваната, след като ти казах да останеш?

- Аз само исках да…

- Няма какво да искаш! Щом ти казвам нещо, значи има защо да ти го казвам. Можеше да си счупиш я крак, я ръка.

- Исках да те зарадвам…

- Много щеше да ме зарадваш, ако беше паднал и си беше счупил врата!

- Ама...

- Никакво "ама"! Когато ти говоря, ще ме слушаш, ясно ли е?! - продължаваше да вика Белла.

Дотогава не бях виждал майка си такава. Винаги ме бе защитавала, дори когато правех бели. Какво й ставаше днес? Може би вече не ме обичаше!… При тази страшна мисъл очите ми се наляха със сълзи. Като го забеляза, седна отново във водата и ме притисна към себе си. Започна да ме милва по бузките. Гласът й бе станал отново топъл и мек:

- Сами, мама те обича. Но тъкмо защото те обичам, аз знам какво е добро и какво не е добро за теб. Ядосах ти се само защото се притеснявам за теб.

Със сигурност бе права. Само тя ме обичаше истински. Само тя винаги намираше време за мен. Даже баща ми - Хершл, не го правеше. Вместо да се занимава с мен, по цял ден киснеше в магазина, като не успяваше даже да печели пари, както ми бе казала Белла. И понеже се бях разплакал от избухването й, сега беше двойно по-любяща. Бавно и много внимателно прокарваше гъбата и скоро отново се почувствах съвсем добре.

- Дете, дете. Ти не знаеш колко страшни неща има на тоя свят. Де да беше само хлъзгавият под. Има толкова злини наоколо, толкова лоши хора. Само мама знае как да те защити и да те предпази.

Белла ме прегърна.

След като ме изкъпа, внимателно насапуниса и себе си - първо ръцете, после корема и окосмения триъгълник. Щастливо я наблюдавах. След това за малко се облегна и притвори очи - поруменялото й лице се отпусна. Мама изглеждаше толкова спокойна и любяща. Най-накрая се надигна и излезе от ваната. Исках веднага да я последвам.

- Сами, стой вътре. Чакай първо да се избърша.

Нали вече й бях показал, че мога и сам да излизам от ваната без да падна. Още преди да се обърне, се покатерих на ръба. Белла ме видя и кресна:

- Не, идиот такъв!

Викът й така ме стресна, че се подхлъзнах и забих глава в пода. Завладя ме невероятен ужас. Почувствах болка върху лицето и ревнах.

- Маменце, маменце, къде си!? Боли много.

Изправена точно над мен, Белла се смееше. Истината ви казвам - моята майка се смееше. Чух гласа й, чужд и студен:

- Ето така става като не ме слушаш. Хиляди пъти съм ти казвала да не излизаш сам от ваната. Хиляди пъти! - отново чух зловещия й смях.

Изпитвах страшна болка. Мама трябваше да ме вдигне и да ме прегърне! Защо още не го правеше? Заплаках с цяло гърло. Без резултат. Белла се обличаше най-невъзмутимо.

- Който не слуша, ще пати! - заяви най-накрая и като мина покрай мен (продължих да вия на пода), излезе от банята.

Вече се дерях от рев. Дотогава, още преди да ме изнесе от ваната, ме загръщаше с една топла пухкава хавлия.

- Да не се простуди съкровището на мама.

Сега лежах на студените плочи. Крещях с цяло гърло. Все някога трябваше да ґ домъчнее за мен.

След цяла вечност отново чух стъпките й. Най-после идваше, за да ме прегърне. Извиках, за да напомня за себе си. Чух, че спира до вратата.

- Я стига си крещял! - извика силно и изгаси лампата.

Лежах забравен в тъмното.

 

Преведе от немски: Дора Чалъкова

Българската литература

© 2002 Литературен форум