Литературен форум  

Брой 8 (492), 26.02.2002 - 4.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кремена Митева, Маринела Паскалева

Люлякови блянове

За един неизвестен Йовков ръкописен текст

 

Продължение от брой 7

Ще се опитаме да дадем отговор защо Йовков подменя оригиналното заглавие с друго - "Люляците". "Поетизиращият" по това време добруджански учител едва ли се е затруднил особено да смени предишното заглавие с ново, по-поетично. Освен това "Люляците" е заглавие, кореспондиращо с първия образ, който се появява още в първи стих на творбата - на вехнещия люляк. Новият наслов вписва поетичното послание по-адекватно в "албумния" контекст. Ние обаче смятаме, че подмяната на заглавието е по-скоро символичен акт, който би могъл да се обвърже с творчеството на белетриста Йовков.

Първата отпратка, която като че е очевидна, е към разказа "Последна радост". Изненада, но не съвсем, бе за нас липсата на цветето люляк в един от най-пъстроцветните и благоуханни (поне в първата си част) разкази в българската литература. И въпреки че в този текст люляк не присъства, в него откриваме ключовите жестове на, да я наречем условно, "албумна култура" от началото на XX век. И ние като Люцкан ще се опитаме да накараме цветята да заговорят. Защото езикът на цветята дълго време е бил и е език на влюбените. "И тъй като любовта не можела да говори на висок глас, тя измислила свой таен код - казва Жан Приор. (…) Влюбеният, който познавал този език, започвал с подаряването на бял люляк: "Нека се обичаме!"25.

Йовков е умеел да се вслушва в говора на земята, на дърветата и на звездите. Едва ли му е бил чужд и тайнственият говор на цветята. Без да е имал нужда от справка в енциклопедия (както между другото постъпва по-късно), е разчитал символичните послания на различните цветя. Поетичното люляково заглавие е подобен символичен жест на 29-годишния Йовков към 18-годишната Ганка Попова. Знаем, че през младите си години той е бил "влюбчива натура" и явно е бил дълбоко увлечен по красивата млада жена от Варна - жизнерадостна, пееща почти професионално, свиреща на китара и обичаща да се кичи с цветя. Той не я забравя и по-късно. Около 1918 г. я вижда случайно на софийската гара и след това споделя пред нейния брат - негов познат от редакцията на "Ла Бюлгари", че Ганка е все така очарователна26. А през 30-те години белетристът вероятно я използва като прототип на учителката в повестта "Жетварят" и на учителката Ганка в незавършения роман "Приключенията на Гороломов".

Сърдечното увлечение на Йовков диктува избора на поетичния текст и смяната на заглавието. Към стихотворението добруджанският учител не добавя свое лично послание, както са сторили почти всички останали, писали в поетичния албум. За Йовков интимните стихове на Сюли Прюдом са единственият и достатъчен посредник на спотаеното чувство. В онова време такъв символичен жест е бил лесно разчетим27. Йовковата "Последна радост" обговаря подобна културна ситуация: "Това беше приятна и сантиментална игра, създадена от въображението на старото романтично време, доведена до най-голямото съвършенство през тия дни, когато благородните и храбри рицари… галантно са флиртували из широките зали на замъците"28.

Не открихме люляков цвят в "Последна радост". Няма да го открием и в заглавията на Йовковите произведения: "Белите рози" "Сините минзухари", "На Игликина поляна", "Божура". По-внимателното вчитане в Йовковите текстове обаче ни помогна да забележим белетристичното село с красиво име Люляково - в разказа "Балкан" и в повестта "Жетварят". Припомнихме си и думите на Ловчо Стоянов пред Димо Минев: "Героите на тази повест ("Жетварят" - б.н., К. М., М. П.) са почти всички от село Каралии (Красен), прекръстено от Йовков на Люляково. По негово време често се одумвахме и искахме да прекръстим селата от нашата сборна община. Йовков беше избрал това име за Каралии"29.

Любимо на Йовков място за съзерцание е красивата училищна градина в Каралии: "Заварих - казва Ловчо Стоянов - в училищната градина посадена люлека. Люлеката беше посадена пред училището в три посоки с празно място пред входа на училището. Обичайно беше да се седи под люлеката - там обичаше да стои и мечтае Йордан Йовков"30. Белетристичен образ на красивата училищна градина откриваме в романа "Приключенията на Гороломов": "И градината диша с облекчение, живее: череши, сливи, ябълки, прецъфтели вече, подлагат на слънцето гъстите си клони и млади листа; от цъфналите салкъми като снежец се рони цвят; люляките са цъфнали, покрай оградата, на слънце, подал е месести кълнове синият крин. Тревата е избуяла, зелена, гъста"31. Когато вижда тази градина, Даринка - един от персонажите на романа, възкликва "- У, какво хубаво било тука... Райска градина..."32.

Смятаме, че мотивът за рая би могъл да се потърси и в разглеждания френски поетичен текст. Още повече, че заглавието на оригинала е "На този свят". То насочва към опозицията този - онзи свят, тук - там. Самото заглавие се повтаря анафорично в началото на всяка от трите строфи. Първите два стиха от строфата са образ на тленния земен живот. Липсата на човешко присъствие в началото на текста се компенсира от деликатните му и доста абстрактни прояви във втора и трета строфа. Строфите са антитетично построени. На първите два стиха е противопоставен третият - образ на мечтата. Мечта за вечно лято, вечна любов и навеки свързани любими. Действително образът на тленния земен свят и сега е съположен до мечтата за съвършения друг свят някъде там, за рая.

Как промененото заглавие се вписва в мечтанието33 по изгубения рай? Йовковото заглавие е не само по-поетично и в конкрекния случай по-адекватно, но то е обвързано с двете страни на опозицията: този свят (вехнещият люляк) - онзи свят (Йовковият мит за райската люлякова градина). Личният писателски мит представя един от най-честите образи на рая - градината34. Някои учени дори приемат, че произведенията на изкуството са вдъхновени от т.нар. носталгия по рая35. Раят е състояние на ума. Завръщането към живота в изгубения Едем би могло да "послужи за отправна точка на духовното извисяване по оста земя - небе"36.

Начин на защита на Аз-а срещу скуката на ежедневието, мечтането отключва страната на бляновете и сънищата. Този ключ отчаяно дири лирическият герой на Йовковото стихотворение "Пред сфинксовете" - залутан друмник сред пустинята37. Оазисът, който той съзира, е всъщност визуализиране на неговия блян:

 

А ето тук - клокочащите

води,

Покоя мил на сенките

прохладни;

И сладкий лъх на цъфнали

цветя,

На птичките песните

отрадни...

("Пред сфинксовете")

 

Човек обаче е безпомощен пред немите сфинксове, пазещи мечтания ключ на щастието.

Стихотворението "Пред сфинксовете" е публикувано в сп. "Художник" през 1909 г. Това е най-плодотворната година за поета Йовков. През 1909 г. той публикува десет стихотворни творби (1/3 от цялото му поетично творчество!), седем от които в сп. "Художник".

Йовков сътрудничи на това издание от неговото начало (1905) до самия му край (1909). По този повод стопанинът на сп. "Художник" Павел Генадиев си спомня: "Те (стихотворенията на Йовков - б.н., К. М., М. П.) не само ми харесаха, но бях приятно изненадан от големия изблик на дарба на тоя млад селски даскал, който - чувстваш - страда много, загдето не е имало къде и как да прояви дарованието си, копнежа на душата си, полетите на своята младост"38.

Действително поезията на Йовков, която обикновено определят като мрачна и есенна, пълна с размисъл39, по-скоро изразява бляновете на един млад и чувствителен автор. Затова ключов мотив в неговата лирика е трагичният сблъсък между блян и реалност40. Този мотив илюстрират най-добре три Йовкови стихотворения от 1909 г. отново в сп. "Художник" - "Когато пролет дойде", "Погинал блян", "Requiem". В първия лирически текст заключените двери на душата ще се "разкрият" и ще дойде пролетта, която "с дъх розов" ще "облее" бляна на душата. Второто стихотворение обаче представя крушението на този блян, на пламенните мечти. Третото - "Requiem", оплаква чудния погинал блян на душата. Лирическият герой очаква ангела на смъртта да отнеме тежкото му бреме и да излекува жестоките рани.

По повод доста мрачната Йовкова поезия Цветан Минков пише: "Тези настроения са книжни внушения, плод на литературно четене, чужди на Йовковия светоглед..."41. Много по-рано самият Йовков рисува своя автопортрет и портрета на голяма част от младите интелектуалци на своето време, обзети от "мирова скръб": "Той (инженерът, влюбен в Цветана - б.н., К. М., М. П.) изглеждаше замислен и печален, но това не ще да е съвсем искрено, защото всъщност той се радва на добро настроение и отлично здраве"42. ("Последна радост")

Поетичните настроения на младия Йовков, повлияни от символизма, са част от една все по-налагаща се по онова време у нас литературна тенденция. Предимно модернистичната и символистична насоченост на сп. "Художник", където най-вече Йовков публикува своите стихотворения, е очевидна. В изданието намират място и творби на едни от най-известните парнасисти - Жозе-Мариа дьо Ередиа и Франсоа Копе. Симеон Радев пише дори критически очерк за Ередиа. Така че и чрез сп. "Художник" Йовков има възможност да се запознае с произведенията на някои френски парнасисти. Явно и Сюли Прюдом е сравнително известно за него име, след като го чете в оригинал. Следователно Йовковите литературни компетенции са твърде широки. Мълчаливецът Йовков, когото никога не са възприемали като писател интелектуалец, владее няколко европейски езика - руски, френски и румънски. Превежда от френски и румънски. А в кореспонденцията от младите си години си служи дори с латински сентенции43.

Нарекоха Йордан Йовков романтик-реалист44. Може би коренът на този романтизъм се крие в модернистичните и символистични увлечения на младия Йовков. Дали бляновете на душата му са "блянове на един модерен поет", дали са неговият "сън за щастие", или пък, Йовковият "Остров на блажените" е райската люлякова градина? А навярно, когато люлякът замирише на един млад поет, цветето не увяхва, а се превръща в личен писателски мит. Йовковата белетристика обговаря този мит.


25 Приор Ж. "Универсалните символи". С., 1993, с. 84.горе

26 По спомени на Маргарита Момчева - дъщеря на Ганка Попова.горе

27 В Йовковата белетристика има подобни примери: поемата "Люцкан гори в червени пламъци); "Страната на белите лилии" от Григорий Петров в "Приключенията на Гороломов" (учителката Фросо - Гороломов); стихотворението "Муза" на Некрасов, което Нона рецитира на Галчев в "Чифликът край границата".горе

28 Йовков Й., Събрани съчинения в шест тома. Т. 2. С., 1983, с. 142.горе

29 Минев Д., Цит. съч., с.268.горе

30 Държавен архив - Добрич. Личен архив "Ловчо Стоянов". Оп. I. а.е. 2, с. 11.горе

31 Йовков Й., Събрани съчинения в шест тома. Т. 6. С., 1983, с. 142.горе

32 Пак там, с. 145.горе

33 "Мечтаене - състояние на откъсване от действителността, което е преходно между будното мислене и сънуването. Субектът, откъснат от външния свят, за който запазва само смътно съзнание, се оставя да бъде увлечен от поредица образи и мисли, подчиняващи се по-скоро на афективните мотивации, отколкото на логиката…" В: Силами, Н. Речник по психология. Плевен, 1996, с. 161.горе

34 "И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло." (Битие 2:8-9). В: Библия. Синодално издателство. С., 1982.горе

35 Энциклопедия символов, знаков, емблем. М. 2000, с. 143.горе

36 Шевалие Ж., А. Геербрант, Речник на символите. Т. 2, С., 2000, с. 284.горе

37 Сп. "Художник", 3, 1909, № 5-6, с. 46.горе

38 Цонков Ат., "Началото. Йордан Йовков - поезия и проза 1902-1912". Сливен, с. 24.горе

39 Минков Цв. "Йордан Йовков. Живот и творчество". С., 1939, с. 10-12.горе

40 В стихотворение от 1905 г. лирическата любима оплаква "несбъднат блян", "за щастие сломена мечта" (Йовков Й. "Стоеше ти възлегната на ръка". - "Художник", 1, 1.11.1905-1906, № 5, с. 1.) В "Килим вълшебен - цъфнаха цветята" ("Художник", 1, 15.02.1905-1906, № 10-11, с. 6) звездите са измъчвани от копнеж, че не са цветя. А в "Обкичена с подранили цветя" ("Художник", 2, 20.02.1906-1907, № 41 с. 2) засмяната пролет иде с " рой мечти", но в сърцето на лирическия герой е зима.горе

41 Минков Цв., Цит. Съч., с. 14.горе

42 Йовков Й., Събрани съчинения в шест тома. Т. 2., с. 35.горе

43 Паскалева М., "Нови документи за младостта на Йовков". Сп. "Пламък", 43, 2000, № 11-12, с. 110-114.горе

44 Мешеков Ив. "Йордан Йовков. Романтик-реалист". С. 1947.горе

Българската литература

© 2002 Литературен форум