Литературен форум  

Брой 8 (492), 26.02.2002 - 4.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЛАТИНОКИРИЛИЦА

Латиница или кирилица? Кирилица срещу латиница.

Колко кирливи ризи се изпраха в сблъсъка.

И както обикновено става - от сблъсък нямало и нужда, защото прапраотците, както винаги, са били по-мъдри от наследниците си с жълто около устата. Знаели са и едното, и другото; в могъщото си стъбло са кодирали бъдещите разклонения на короната.

По нашите земи се е родила още една азбука. И това не е поредната сензация, а факт, пред който, както казват, и боговете мълчат.

Но да оставим божиите работи на Бога, а да погледнем към земните, защото духът на бащата не може да не се яви на Хамлет.

Росен Милев

Родина сме на две азбуки

Вулфила, готите и европейската ни идентичност

 

"Крал на този народ е Залмоксис - философ, чиито изумителни познания признават повечето от историците; още преди него този народ имал мъже с огромен ум - Зевта, а после Дициней… На готите не им липсвали учители по философия. Затова те винаги са били по-просветени от останалите варвари..."
Йордан(ес), историк от VI век

 

VulfilaГотският историк Йордан(ес) отбелязва, че още по негово време, т.е. в VI век в Мизия и полите на Хемус продължават да живеят "малите готи" (Gothi minores), като изтъква дори и тяхната многочисленост (populus immensus). Този факт, не толкова широко известен, още един път е припомнен в студия на В. Велков през 1995 г.1 Година по-късно пледирах в моите "Щрихи към историята на медиите и комуникациите в България"2 за по-задълбочено, а и публично, обществено осмисляне на друг, далеч по-познат, поне в историографската и други сродни гилдии феномен - делото на вестготския епископ Вулфила. Печатът на ВулфилаТой превежда през IV век именно тук, в Мизия, в близост до древния Никополис ад Иструм (край дн. с. Никюп, Великотърновско) голяма част от Светото писание на готски език. За да осъществи своята мисионерско-просветителска и преводаческа дейност, Вулфила (311-383 г.), "апостолът на готите", както ще сторят пет века по-късно и светите братя Кирил и Методий, "славянските апостоли", създава писменост за своите миряни - азбуката на готите. За основа използва гръцки и латински, както и рунически знаци, като сътворява и някои свои, автентични букви. В модифициран вид старогерманската писменост в продължение на столетия (т.н. готически шрифт) е формално-определящ при развитието на книжовността и писмената култура в не малко западноевропейски страни. В Германия тя играе значителна роля в публичното комуникационно пространство чак до средата на XX век. Вулфила е почитан както в католическия свят като един от първите християнски просветители на Европа, така и в протестантския - като представител на арианството, което в раннохристиянския период проповядва опростеност на ритуала, подчертана скромност на духовниците и други възприети столетия по-късно от Реформацията постулати. "Екуменическият лексикон на светиите" дори отбелязва днес евангелско-лютерански възпоменателен ден за Вулфила - 26 август3. Особено място заема готският духовник и в културноисторическото наследство на скандинавските страни и най-вече на Швеция. В университетската библиотека на старопрестолната столица Упсала (с периодически презентации и в Стокхолм) се съхранява най-старият препис - от VI век - на библията на Вулфила, известен като Codex Argenteus. Божието слово е изписано със сребърни букви върху пурпурна хартия, затова наричат тази книга "сребърна". Знаем, че вестготите, след като в по-голямата си част напускат днешната ни територия, в V век се разселват в днешна Италия, Испания, Франция, в Централна и отчасти дори в Северна Европа. Тук дават своя основополагащ принос при постепенното формиране и развитие на съответните народности. Те са известни още като "визиготи" или " мъдрите готи", а историята рядко дава подобни определения даром. Фактът, че преди това именно у нас е създадена тяхната азбука, станала впоследствие една от определящите западноевропейски писмености, сигурно е известен само на тесен кръг специалисти на Запад. По-странното е, че е малко, прекалено малко известен и обществено осъзнат и у нас. Нима както чрез и със славянската писменост се родеем като духовен извор с европейския Изток, по подобен, макар и по-друго изразен начин и контекст не сме свързани чрез делото на Вулфила и готското присъствие у нас с европейския Запад? Вярно е, че на западноевропейската култура е по принцип чужд или поне несвойствен умилителният сантимент по далечни исторически времена и роднинства, както го познаваме и култивираме ние, в европейския (Юго)изток. Но в днешната епоха на общоевропейско единение, кой ако не ние би трябвало да обърнем внимание поне като фактографска даденост на този общ европейски корен? Още повече, че не само твърденията на историка Йордан(ес) от VI век, но и нови археологически проучвания у нас, особено от края на 90-те години доказват, че готите са имали трайно присъствие на днешната българска територия чак до VII век4. Последователно, прецизно и задълбочено с изследването на това явление вече от няколко години се е заел българският археолог Л. Вагалински. Безсмислено и несъстоятелно, дори абсурдно, е да предполагаме, че около четири (!) века (IV-VII век) вестготите и по-специално т.н. "мали готи" са живели и в Мизия, а отчасти и в Тракия самоизолирано, без етнически и културно да влязат в съприкосновение и взаимодействие с местното население. Не трябва ли въз основа на новите археологически и историографски открития наред с прабългарския, славянския и тракийския ни корен, считани традиционно за народообразуващи, да потърсим, макар и в друга степен и готски елемент в етнокултурния ни генезис? Още повече, че именно у нас се е разгърнало пионерското за германските народи просветно дело на Вулфила, който е и изобщо първият значим християнски мисионер сред т.н. "варварски" народи на Европа. Засега Вулфила "присъства" у нас с по няколко реда най-вече в енциклопедични справочници и едва напоследък малко по-обширно в някои трудове на българската историография5. Но възприятието, че днешна България е люлката на първата, постантична европейска писменост, както съществува по отношение на славянската писменост и култура, тепърва трябва да се изгради - у нас и у европейските ни приятели.

готски буквиНовият прочит на историята всъщност най-често е осъзнаване на нови взаимовръзки между вече известни факти, някои от които съзнателно, или не, премълчавани и пренебрегвани. Подплатен и от нови открития, най-вече на археологията, а и на други точни историографски извори.

Днес вече имаме достатъчно "суров материал" по отношение на Вулфила и готските корени в българското културноисторическо наследство. Не съществуват никакви идеологически и други прегради за разработването, анализа и систематизирането му. Предстои още едно преоткриване на земята българска като извор на европейската цивилизация и култура. То ще затвърди представата за нашата уникална многобагреност, многоперспективност и многозначност в многобагреното, многоперспективно и многозначно историческо битие и настояще на Обединена Европа.

Предизвикателството е най-вече към научната ни общност. За цялостното осмисляне на феномена Вулфила и неговото културно наследство се изискват действени интердисциплинарни и транснационални усилия. Но това е и предизвикателство към българската културна политика и намеренията за ново развитие на културния туризъм у нас, а също и към публицистиката, масмедиите, към публичната обществена комуникация. Именно в медийното пространство може да се създаде по-широка чуваемост и чувствителност по отношение на тази разширена европейска идентичност на културата ни.

На 19.02.2002 г. във виртуален колоквиум София - Рим на Балканската медийна академия6 с активното участие на проф. д-р Георги Елдъров и проф. д-р Емилия Стайчева бе създадена международна работна група "Вулфила и европейската комуникация". За десетгодишен период 2002-2011 г. (през 2011 г. се навършват 1700 години от рождението на Вулфила) ще бъде подготвена и реализирана поредица от научноизследователски и приложни проекти (включително и изграждането на символичен паметник на "апостола на готите"), свързани с цялостното проучване и осветление на тази истинно европейска страница в културната ни история.

 


1 V. Velkov: Der Wohnsitz der Gothi minores (der Wulfilagothen) in Moesien, In: Fol, Al. et al (eds.). Studia in honorem Georgii Mihailov, Sofia 1995, 491 - 496горе

2 Р. Милев: Щрихи към историята на медиите и комуникациите в България, "Българско медиазнание" (Том I), София, 1996 г., стр. 60горе

3 www.heiligenlexikon.de/Biographien W/Wulfila горе

4 Lydmil Vagalinski/Georgi Atanassov/Dimitar Dimitrov: Eagle-head buckles form Bulgaria (6th - 7th centuries), Archeologia bulgarica, 3/2000, 78 - 91горе

5 В. Гюзелев/И. Божилов: История на България в три тома, Том I, София, 1999 г., стр. 16/17горе

6 www.balkanmediaacademy.bg (activities)горе

 

Росен Милев е председател на сдружение Балканмедиа и на Балканската медийна академия, доктор на философските науки на Залцбургския университет, редовен член на Нюйоркската академия на науките, автор на "Европейска история на медиите и комуникациите" (Грац, 2001 г.)

Българската литература

© 2002 Литературен форум