Литературен форум  

Брой 8 (492), 26.02.2002 - 4.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров
адвокат

Сключване на авторски договор и връщане на ръкописи

 

Авторски е договорът, при който едната страна е автор, а другата - издател. Предмет на този договор е прехвърляне на правото да се разпространи едно произведение. Доколкото, при произведенията на литературата, говорим за "издаване", като синоним може да използваме словосъчетанието "издателски договор". Но щом произведенията на литературата са само един от възможните обекти на авторското право, то и издателският договор е само един от видовете авторски договори.

Народната представа за сключването на какъвто и да е договор включва маса, около която и двете страни подписват книжа, а върху книжата пише: "договор". Това може да бъде така, а може и да не бъде. Първо, заглавието "договор" може да отсъства и все пак договор да е налице. Второ, страните могат да не присъстват едновременно в помещението. И трето, може да не се подписват никакви книжа. Ето и примерите. Иван подписва на Драган документ, който е именуван "разписка". В него обаче пише, че е взел пари от Драган и ще му ги върне еди-кога си. Заглавието е "разписка", а е налице договор. Това е договор за заем. Или пък Иван праща по пощата предложение за сключване на договор. Драган е на 500 километра, отваря плика, написаното му харесва и той го подписва. Договорът е вече сключен. Пример за договор без каквито и да е книжа е купуването на вестник. Иван продава вестници, Драган дава 1 лев и си тръгва с 1 вестник. Нищо не са подписали, но са сключили договор за покупко-продажба. Последния може да са сключили устно:

- Дай един вестник, ето ти един лев - казва минувачът.

- Заповядай вестника - казва продавачът.

А може да са го сключили и чрез така наречените мълчаливи действия. Минувачът подава левчето и взема вестника, продавачът кимва. И да не кимне, стига, че е застанал, за да продава вестници и че не възразява срещу действията на минувача. Достатъчно е, че прибира парите. Всичко това е така, защото договорите са правоотношения, а не документи. Права и задължения, а не хартия.

Казаното важи и за авторското право, но с едно изключение. По отношение на издателския договор законът е въвел изискване за форма. Тя е писмена. Писмена означава, че:

1. Условията на договора са записани на хартия, освен ако не се използва електронен подпис и

2. Са подписани.

Тоест устен издателски договор не съществува. Не съществува и издателски договор, сключен с мълчаливи действия. Защо тогава обнародването на израза "ръкописи не се връщат" е достатъчно, за да не ти върнат ръкописа? Защото, що се отнася до ръкописите и тяхното разглеждане, издателски договор още не е налице. Издателят не публикува всеки ръкопис, който му донасят. Следователно, като взема за прочит един ръкопис, той не сключва издателски договор. Взема го, за да разбере какво взема, нищо повече. Това му действие в най-добрия случай може да се разглежда като воденето на преговори за сключване на издателски договор. А - както е известно - дадени преговори могат да завършат със сключване на договор, а могат и да не завършат. Ако тук е налице някаква уговорка, тя е, че издателят ще прочете ръкописа, а авторът няма да очаква връщането на ръкописа. Изискване за форма към тези отношения законът не установява, поради което публикуването на фразата "не се връщат" и последващото даване на ръкописа са достатъчни. Щом е обнародвано, значи е прочетено. А щом е дал, значи се е съгласил. Съгласил се е да не му връщат ръкописа. Публикуването е предложение, даването е приемане на това предложение. Няма нужда от хартия, нито от подписи. Няма дори и нужда от думи. От гледна точка на правото е достатъчно един мълчалив човек да почука в редакцията, без да каже "добър ден" да подаде своя ръкопис и - ако не го познават - да покаже личната си карта, за да удостовери, че той е лицето, подписало ръкописа.

И така, един издател не е длъжен да връща дадените му ръкописи, стига да уведоми автора за това ПРЕДИ да получи ръкописа. Уведомяването чрез вестника е достатъчно, защото законодателството ни презумира, че обнародваното е равнозначно на прочетеното.

Българската литература

© 2002 Литературен форум